Американската журналистка Алисън Паркър е застреляна заедно с оператора си, докато предава на живо през 2015 г. Нейният убиец после качва видеото онлайн. Анди Паркър, баща на убитата журналистка, води кампания, за да накара компаниите със социални медии да носят отговорност за материалите, които хостват.

Той разказа пред програмата на Виктория Дербишир от Би Би Си за битката, която води.

През 2015 г. Алисън Паркър снима интервю за туризма в малкия град Монета, Вирджиния за сутрешно магазинно предаване, когато започва стрелба с пушка. 24-годишната Алисън и 27-годишният оператор Адам Уорд, които работят за кабелния канал WDBJ, са убити. Човекът, когото интервюират, оцелява. 

Стрелецът, недоволен бивш служител на име Вестер Лий Фланаган, заснема последните им моменти преди смъртта и ги пуска в социалните медии - шокиращо видео. По-късно се самоубива.

Бащата на Алисън, Анди се е зарекъл никога да не гледа това видео.

"Вярвате ли, че хора постоянно ме питат дали искам да го гледам, казва той. - Наскоро един човек се опита да ми разказва за него. Хората не мислят. Безсърдечни са."

Той се опитва да накара Google това съдържание въобще да бъде премахнато. От компанията му обяснили, че трябва да докладва всяко видео, за да може от Google да го махнат от интернет.

"Представяте ли си човешко същество, което казва: Трябва да гледате видео на смъртта на дъщеря си и да ни кажете защо трябва да го свалим. Кой друг освен ИДИЛ би направил това? Но Google го прави на платформата си", обяснява Анди Паркър.

В добавка кампанията на Паркър срещу оръжията го превръща в мишена на онлайн обиди и тормоз.

Чести са коментарите от типа "само ако Алисън беше въоръжена...", които се появяват под статии, които той пише. Получава и смъртни заплахи.

Любители на конспиративните теории разпространяват в YouTube "новини", че убитата журналистка всъщност е жива, претърпяла е пластична операция и живее под друго име в Израел.

Анди отказва да влиза в онлайн битки с троловете, обяснява, че тяхното мислене трудно може да се промени. Но обвинява Google и социалните медии, че всички тези материали свободно могат да се разпространяват. Смята, че Facebook, Google и Twitter трябва да са обект на някакъв тип регулации подобно на провайдърите на новини в САЩ.

"Преди време даже имаше и реклами. Махнаха ги, но Google все още печели всеки път, когато има кликване. Правят пари от вашите данни", обяснява той.

"Google печели от смъртта на дъщеря ми и аз не мога да го приема. Какво могат да ми направят? Вече загубих всичко ценно, което имах. Не се страхуват от тях?", казва още Анди.

В момента той действа в сътрудничество със специалисти по граждански права от университета "Джорджтаун", за да "се стовари" чукът върху Google и компанията да бъде притисната да осъществява адекватно контрол върху платформите си.

"Ще им кажем - или ще работите с нас и ще махате тези неща, или ще се срещнем в съда, ние нямаме проблем. Никой не го е правил. Ще ги държим отговорни. Сенаторите също подкрепят това", казва бащата на убитата журналистка.

Анди води битка и на друг фронт - за сериозни реформи, които да не позволяват психически нестабилни хора да могат да притежават оръжие.

"Бих се радвал, ако САЩ последват австралийския или британския закон за контрол на оръжията", казва той.

Надява се, че ще доживее реформи, които увеличават контрола при притежаването на оръжия.

Описва дъщеря си като прекрасна личност, мила и нежна. Предаванията ѝ се гледат дневно от 60 хил. души, има документални филми с награди - посмъртно получава и наградата "Еми" за най-добро живо включване.

YouTube казва, че правилата на компанията забраняват съдържание, което показва или проповядва насилие, голота и незаконни действия, както и реч на омразата. Когато материалът е графичен, има възрастови ограничения, което изисква потребителите да се регистрират.

Говорител на YouTube, чиято компания майка е Google, обяснява:

"Нашите сърца са с жертвата и нейното семейство. За да защити общността YouTube има ясна политика, която очертава кога дадено съдържание не е приемливо и ние премахваме видеа, които нарушават тези политики, когато сме сигнализирани".

Понякога слагаме рестрикции за възраст, когато въпреки че съдържанието не нарушава нашите правила, не е подходящо за по-млада аудитория , допълва той.