Въпросът за налагане на нови санкции срещу Русия отново раздели евродепутатите.

Те обсъждаха доклада „Състоянето на политическите отношения ЕС-Русия“ на латвийската депутатка Сандра Калниете. Това стана в първия ден на мартенската сесия на ЕП в Страсбург. Докладът трябва да бъде гласуван във вторник.

Преди това обаче ЕП отхвърли предложението на Европейската народна партия (ЕНП) насроченото за 12 март изказване на Федерика Могерини за човешките права да съдържа в заглавието си името на убития руски адвокат Сергей Магнитски.

Изказването ще бъде посветена на европейския режим на санкции срещу Русия заради нарушаването на човешките права там. 

От ЕНП поискаха то да бъде преименувана на „Европейски „Закон Магнитски“ - режим на санкции“.

„Според нас много ясно се разбира, че това име е равно на борбата срещу нарушаването на правата на човека. Затова смятам, че добавянето на това упоменаване пояснява естеството на нашия ангажимент“, заяви от трибуната румънският евродепутат Кристиан Дан Преда.

Против идеята се изказа не кой да е, а „зелената“ холандска депутатка Юдит Сархентини. Именно тя изготви доклада срещу Унгария, въз основа на който през септември 2018 г. евродепутатите гласуваха с голямо мнозинство даването на зелена светлина за стартиране на процедура по член 7. Ако той бъде задействан, Будапеша ше загуби правото си на глас в Съвета на ЕС.

От изказването на Сархентини обаче стана ясно, че причина тя да се противопостави на идеята не е някаква симпатия към Русия.

„Наистина мисля, че не е уместно да променим заглавието, защото се стремим към глобален режим на санкции. Защото не искаме да се съсредоточаваме само върху една държава. Искаме да изградим коалиция между страните членки на ЕС и Европарламента . Включването на името на Магнитски няма да подпомогне този процес. Магнитски се е борил предимно срещу корупцията и измамите, а ние искаме да се съсредоточим върху нарушенията на човешките права“, изтъкна Сархентини.

И допълни, че страни като Русия не позволяват демократичен контрол. Точно по тази причина холандката и съмишлениците й искат да се запази заглавието на речта на Могерини.

Последва гласуване, което отхвърли идеята на ЕНП.

Късно вечерта на 11 март бе обсъден и докладът на Сандра Калниете. Той вече бе одобрен преди месец от Комисията по външни отношения. Документът призовава Еврокомисията и Европейската служба за външна дейност (ЕСВД) да подготвят незабавно европейски „Закон Магнитски“.

Страните членки на ЕС обаче са разделени по въпроса дали законът трябва да носи името на починалия през 2009 г. в затвора руски адвокат.

„ЕС постоянно е нападан от спонсорирани от руската държава медии. Русия вече не трябва да бъде считана за стратегически партньор. Остарялото споразумение с нея трябва да се преразгледа. Всяка бъдеща рамка за сътрудничество трябва да почива върху зачитане на международното право. Вече няма време и възможност за нови инициативи за сътрудничество с Русия. Остават малко възможности за това, докато тя окупира части от Украйна“, каза Калниете.

Тя обаче смята, че ЕС трябва да продължи селективно ангажираността си с Русия. Но и трябва да бъдат продължавани санкциите, докато Москва  нарушава международното право.

„Повече за повече, по-малко за по-малко“, обобщи евродепутатката.

Тя смята, че Съветйт на ЕС трябва да премине към Единен европейски „Закон Магнитски“, който да установява режим на санкции. Калниете е убедена също, че проектът „Северен поток 2“ трябва да бъде спрян, тъй като той засилва зависимостта от Русия.

Същевременно ЕС трябва да продължи контактите с активисти на гражданското общество в Русия, като обърне специално внимание върху младите хора.

Подкрепа за доклада изрази еврокомисарят за образованието, културата, младежта и спорта Тибор Наврачич.

„Трябва да затвърдим позицията на ЕС към Русия, вкючително  към хибридните заплахи. Съюзът трябва да реагира бързо и категорично, за да защити интересите си. Трябва да подкрепим правозащитниците и политзатворниците в Русия",заяви той.

Унгарският комисар допълни, че Русия притеснява Европа с дейността си не само в Украйна и Сирия, но и във Великобритания. Наврачич специално изтъкна отравянето в град Солсбъри на бившия агент Сергей Скрипал.

Той обаче е убеден, че въпреки напрежението трябва да бъд запазен добрият тон в отношенията с Русия, тъй като ЕС има стратегически интереси.

Думата отново взе Кристиан Дан Преда. Той първо обвини румънското председателство на ЕС, че негови представители не присъстват в залата.

„Явно му е станало навик“, заключи язвително евродепутатът.

След които попита:

„Има ли шанс преди европейските избори да уточним къде присъства Русия, с кои партии и в кои страни работи Кремъл? Къде отиват руските пари? Няма ли да получим тази информация преди европейските избори, а не след това?“

Белгийската депутатка Хилде Ваутманс изтъкна, че в момента Западът има с Русия по-малко контакти, отколкото по време на Студената война. Тя обаче е на мнение, че е необходима стратегия на протегнатата ръка към руските граждани и общество. Защото расте цяло поколение, закърмено с антиевропейските идеи.

Британецът Джонатан Арнът засипа с нападки Русия. Но след това заяви, че всички твърдения, че тя се е намесила в кампанията за „Брекзит“, са глупост. 

„Някои хора смятат, че щом не им харесва резултатът, значи Москва е повлияла на него“, изтъкна той.

Обвинения в болшевишки подход

А французинът Жан-Люк Шафаузер обмиви Сандра Калниетев болшевишки подход.

„Вие сте от децата на ГУЛаг. Разбирам защо се противопоставяте на тази система, изпитали сте я с плътта си“, каза той.

Калниете е родена в Русия, където родителите й са ринудително изселени от режима на Сталин.

„Не бива обаче да смесваме системата и хората. Руснаците са онези, които най-тежко пострадаха от престъпленията на сталинизма. И е факт, че Германия, Франция, Чехия, Унгария, понякога дори Полша имат интереси от добри отношения с Русия. Болшевишки подход е да смятате, че популистките движения са петата колона на Москва“, допълни френският депутат.

Накрая Калниете заяви, че не виждам как в обозримо бъдеще ситуацията може да се промени и как ЕС да промени стратегията си, за да ги стабилизира. Латвийката обяви идването на Владимир Путин на власт за една от най-големите катастрофи на века.

„Наблюдаваме тенденция, която все повече изолира Русия от останалия свят. Надяваме се да възобновим атмосферата на партньрство и сътрудничество, на която се радвахме след падането на желязната завеса. Но това едва ли ще се случи скоро“, завърши Калниете.