Емоционални и очаквано двуполюсни са реакциите, предизвикани от документалния филм „Напускайки Невърленд“, достъпен в HBO GО от 8 март. Разказите на двама мъже, че като деца са били сексуално малтретирани от Краля на попа, шокираха, отвратиха или възмутиха феновете на Майкъл Джексън. Още преди премиерата на филма семейството на Джако заведе дело срещу НВО за 100 млн. долара. Компанията отказа да спре разпространението му, а в деня на телевизионната премиера във Великобритания тълпа демонстранти препречи входа на телевизията, която го излъчи – „Канал 4“.

Дни по-късно най-силно се чуват гласовете, че артистът и изкуството му не са едно и също нещо, че подобни обвинения не бива да отнемат от стойността на хитовете на Джексън. Факт е, обаче, че подобни неща вече се случват: продуцентите на анимационния сериал „Симпсънс“ изтеглиха от ефира епизода си с персонаж, озвучен от певеца, негова статуя бе премахната от Британския национален музей на футбола, а някои радиостанции в Канада и Нова Зеландия внимателно отбягват песните му.

Въпреки това, популярността на музиката му не е пострадала, съобщава „Ню Йорк таймс“, позовавайки се на изследване на пийпълметричната компания „Нилсен“. От началото на годината песните на Джексън са стриймвани между 16 и 17 млн. пъти седмично в САЩ от трите най-големи музикални платформи „Спотифай“, „Епъл мюзик“ и „Тайдъл“. През изминалата седмица – периода точно след световната премиера на „Напускайки Невърленд“, парчетата му са слушани общо 16 497 000 пъти. Промяна няма и в резултатите, измерващи слушането ден за ден.

В седмицата след премиерата друга компания – BuzzAngle – дори отбелязва обратна тенденция и нарастване в броя на слушателите. Но някои радиостанции в САЩ все пак са повлияни от документалния филм – обикновено песните на Джако се пускат около 2 хил. пъти дневно, а след „Напускайки Невърленд“ – не повече от 1 500 пъти.

„Общественото мнение изглежда осъжда Майкъл, но в същото време той има защитници, които го обичат – коментира Дейвид Бакула, анализатор в „Нилсен“. – В дългосрочен план вероятно ще отнеме две или три седмици, за да се установи модел на поведение.“

Почитателите му наистина продължават да го защитават безрезервно и изтъкват факта, че делото срещу певеца от 2005 г., както и двата внезапни обиска в имението му „Невърленд“, не са доказали нищо. Те заемат страната на семейството на Джексън и обвиняват Джеймс Сейфчък и Уейд Робсън в търсене на слава и пари.

Освен че организираха протест пред входа на британския „Канал 4“, защитниците на певеца са предприели кампания в подкрепа на звездата – банери с надпис „Фактите не лъжат. Хората – да“ са на автобуси от градския транспорт в Лондон и рекламират краудфъндинг платформата „MJInnocent“, която финансира банерите.

Аника Котеча, администратор на „MJInnocent“ и майка на две деца, лично е познавала Джексън и е била в имението му.

„Мнението, което подкрепям, е базирано на часове проучване – казва тя пред „Ай нюз“. – Ако дори за секунда имах частица съмнение, нямаше днес да го защитавам, бих казала: „Това е ужасно, не трябва да купуваме музиката му“. Но сега музиката му най-малко ме интересува. Това не е случай, в който да кажеш: „Той може да танцува, може да пее, следователно е невинен“.“

Уебсайтът на феновете сериозно се е заел да изчисти опетненото име на техния идол, но не залага единствено на емоционалната страна. За да бъде оправдан Джексън и в „съда на общественото мнение“, американката Тифани, която публикува в Туитър под името „RideTheBoogie“, заедно с Котеча, издирва за кампанията си адвокати и журналисти, добре запознати с обвиненията срещу поппевеца. Впрочем, Тифани признава, че е била жертва на сексуален тормоз и твърди, че това ѝ помага да разпознае фалшиво обвинение.

„Показваме съдебни изявления, разследвания, включително от ФБР, и предишни изявления на институциите, които очевидно противоречат на обвиненията и информацията, представени в документалния филм на HBO“, обяснява Тифани пред Би Би Си.

Всъщност, това движение съществува още от 1993 г., когато за пръв път излизат наяве истории за сексуална злоупотреба с невръстни деца.

„Чувстваме, че ние трябва да сме гласът на Майкъл – добавя Котеча пред медията. – Защото по ирония на съдбата човек, построил цялата си кариера върху гласа си, вече няма глас.“

Основните им съмнения за истинността на твърденията на Робсън и Сейфчък са породени от това, че и двамата вече са свидетелствали пред съд и не са разказали нищо от това, което сега излиза в документалния филм. Според феновете, Робсън променя варианта на своята история, когато Джексън му отказва роля в тематичната продукция на „Цирк дю Солей“.

Движението се разпростира и отвъд океана – Деймиън Шийлдс, дългогодишен почитател и автор на книга за музиката на Джексън, защитава името на Краля на попа от Австралия.

„Това са много сериозни обвинения за гнусни престъпления срещу невинни деца – смята той. – Робсън и Сейфчък трябва да имат правото да надигнат гласа си и да кажат това, което искат, но ако направят това, трябва да са готови да бъдат внимателно изследвани.“

Шийлдс намира за неправилно решението на режисьора Дан Рийд да лиши от право на отговор във филма си семейството на Джако:

„Докато Майкъл беше жив, Уейд Робсън и Джеймс Сейфчък го подкрепяха. Озадачаващо е, че [Дан Рийд] казва, че е включил кадри с отговора на Майкъл, предвид че той никога не е имал шанс да отговори на специфичните твърдения, за които Рийд е направил четиричасов филм.“

Но както Шийлдс, така и Тифани признават, че защитата на Джексън е трудна задача.

„Изтощително е и ми влияе – споделя австралиецът. – Не мога да говоря от името на всички, но определено оставя отпечатък върху мен.“

Би Би Си задава на феновете въпроса как днешните обвинения влияят на музиката на попиконата?

„Трябва да съм честен, обвиненията петнят музиката. Поставя клеймо на чистата радост, насладата, магията и ескейпизма, които художествената творба трябва да предоставя“, отговаря Шийлдс.

Но Тифани е на противоположното мнение:

„Като фенове ние сме свикнали с ритъма на негативните истории. Всяка преминаваща вълна ми показва това, в което истински вярвам. Докато останалите предлагат „да заглушим Майкъл Джексън“, аз вместо това искам да надуя музиката му. Ще си я пускам при всеки възможен шанс, толкова силно, колкото тонколоните ми позволяват. Ще продължавам да се боря за това, което смятам за правилно. Това е най-малкото, което мога да направя за човек, който значи толкова много за мен“.

"Площад Славейков"