„Младите са бъдещето“ – толкова често чуваме това изречение, че днес то е сред най-популярните клишета в родната действителност. Не, приятели, бъдещето не принадлежи на младите, а на будните и отговорни граждани без значение от възрастта им.

С близките и приятелите ми често обсъждаме бъдещето. Причината да насоча вниманието ви към тази тема днес е публикуването на изследването „Българската младеж 2018/2019“. То е проведено от „Галъп интернешънъл“ като част от международния проект „Изследвания за младежта в Югоизточна Европа 2018/2019“, който обхваща над 10 000 души на възраст 15-29 години в 10 страни в Югоизточна Европа.

„Българската младеж 2018/2019“ съдържа някои много добри новини. Над 80% от младите българи оценяват здравето си като отлично или много добро. Близо 70% очакват след 10 години да живеят по-добре от днес и близо половината имат същото виждане за българското общество като цяло. Мнозинството от тях се доверяват на семейството, роднините и приятелите си и се възприемат едновременно като българи и европейци. Може би най-обнадеждаващата новина е, че делът на нежелаещите да емигрират млади хора продължава да расте и достига 61% през 2018 г. в сравнение с 47% през 2014 г. и 14% през 2002 г.

Подобно на преобладаващата част от българското население, мога само да се радвам на тези положителни тенденции. В същото време аз се стремя да гледам трезво на нещата и смятам, че това проучване ни дава както поводи за оптимизъм, така и поводи за песимизъм. Казвам ви го като човек, попадащ в групата на младите.

Апатични граждани, линееща демокрация

Изследването показва, че най-значимата ценност за 81% от младите българи е свободата. Това не би трябвало да ни изненадва, защото свободата е водеща ценност за милиарди хора по света. Притеснителното е, че на второ място по важност за младите българи е печалбата (64%), която изпреварва демокрацията (62%).

Добрата новина е, че демокрацията е в топ 3, но това не трябва да ни успокява. Авторите на изследването посочват, че свободата и демокрацията се ценят най-много в случаите, в които са дефицитни. Вярно, но само отчасти. Свободата и демокрацията действително могат да са дефицитни заради ограничен достъп до тях или заради друг външен фактор, но те могат да страдат и заради собствените ни избори и усилия. Демокрацията никога не е била и няма да бъде дар, а отговорност. Тя изисква активно гражданско участие и всекидневни действия – не само (или основно) в социалните мрежи, а на улицата, на площада, в университета, в работата, в сдружения и при взимането на важни решения на местно и национално ниво.

Макар че ценят демокрацията поне на думи, мнозинството от българите на възраст 15-29 г. не правят нищо за нейното опазване, утвърждаване и обогатяване. Според изследването едва 7% от тях се интересуват от политика като цяло, 14% – от политиката на България (спрямо 40% през 2014 г.), и 11% – от политиката на Европейския съюз (ЕС). Плашещо слабият интерес към политиката съвсем естествено води до слабо политическо участие и до слаба мотивация за политическа кариера. Отчасти аз също попадам в тази група, защото не искам да имам нищо общо с политически партии, но поне се стремя да се информирам, да изразявам активна гражданска позиция чрез статиите си и да търся начини да споделям знанията си с хора, които биха имали полза от тях.

Комбинацията от слаб интерес към политиката, слабо политическо участие и слаба мотивация за политическа кариера е взривоопасна, защото, както пишат авторите на изследавнето, тя позволява на случайни хора да заемат политически постове и да вземат решения, които засягат всички ни, без да имат необходимите знания и способности. Тази апатия е добре дошла за властимащите, защото безразличните и неинформираните хора се манипулират далеч по-лесно, особено в епохата на практически неограничен достъп до филми, сериали, „риалити“ предавания, онлайн магазини, клюки и забавни видеа с котки.

Политическата апатия крие още една опасност: тя може да допринесе за утвърждаването на популистки, ксенофобски и други недемократични тенденции в резултат на усещането за демократичен дефицит и недостиг на права. Парадоксът е, че младите българи не проявяват интерес към политиката, не участват във вземането на решения на местно и национално ниво и въпреки че не са доволни от състоянието на демокрацията в страната, продължават да гледат отстрани. В същото време те обичат да говорят за недостиг на права, но забравят за решаващата роля на личната инициатива и отговорност.

Успех, късмет и връзки

Много български младежи търсят външни причини не само за незадоволителното състояние на демокрацията у нас, но и за липсата на желаната професионална реализация. Цели 69% смятат късмета за най-важния фактор при намирането на работа. Както пишат авторите, тази вяра в случайността и предопределеността обезценява личните усилия и способности.

Успешната кариера е функция на знанията, уменията, нагласите, старанието и контактите ни. Тези елементи зависят както от образованието и професионалния ни опит, така и от начина, по който използваме свободното си време. Какво правят българските младежи в свободното си време? Ами предпочитат да слушат музика, да прекарват време със семейството си, да гледат филми, да излизат с приятели и да си почиват. Наред с безработните и ромите, сред най-честите посетители на заведения са студентите. Склонен съм да мисля, че немалка част от студентите знаят десетки кафенета, барове и клубове, но нямат представа къде се намира библиотеката в университета им, камо ли да я използват.

Повечете младежи у нас предпочитат да използват свободното си време почти изцяло за почивка, а не за личностно и професионално развитие. Рядко посещават курсове по чужди езици, програмиране или друга дисциплина, която може да им е от полза в работата, рядко участват в социални проекти и доброволчески инициативи, рядко посещават клубове по интереси и рядко участват в творчески занимания. Повечето от младите българи нямат време за четене на книги, вестници и списания. Забележете: 1/3 от тях четат веднъж месечно или по-рядко, а 1/5 не четат изобщо, като във втората група има и немалко завършили висше образование.

Ще кажете: младите може да не четат книги, но могат да придобиват знания онлайн. Едва ли бих могъл да се съглася повече. Днес ние можем да обогатяваме знанията си в различни области с помощта на безплатни образователни платформи като Khan Academy (която има и българска версия), безплатни онлайн курсове, предлагани от реномирани учебни заведения като Харвадския и Йейлския университет, сайтове за наука и чужди езици, блогове, влогове, подкасти и лекции на вдъхновяващи личности по време на събития като TED.

Какво обаче правят младите българи онлайн?

Най-често „обикалят” из социални мрежи като Facebook и Instagram, общуват с познати чрез чат или мобилни приложения като WhatsApp и Viber и споделят снимки, видеа или музика.

Колко от тях ползват интернет с цел учене или работа? Едва 46%.

Ситуацията се усложнява още повече, когато вземем предвид, че една трета от младите българи приемат използването на връзки за намирането на работа. В допълнение 40% са склонни да преследват успех в живота дори с цената на морални компромиси. С други думи, над 1/3 от тези хора поставят успеха пред честността и почтеността. Когато толкова много от хората, на които уж принадлежи бъдещето, възприемат успеха като цел, която оправдава използването на всякакви средства, перспективите не са добри.

Бъдещето като отговорност

За да не останете с погрешно впечатление, искам да подчертая, че познавам редица млади българи, които допринасят за развитието на бизнеса, образованието, културата, изкуствата и неправителствения сектор у нас. Именно те ми дават най-голяма надежда за бъдещето на България. Според мен обаче младите са бъдещето единствено и само в смисъла, че те са тези, които ще прекарат активната част от живота си в него. Това не означава, че някой ще им поднесе светло бъдеще наготово.

Светлото бъдеще е отговорност на всеки от нас поотделно и на усилията ни като част от общност, изградена около общи ценности и цели.

Младите нямат монопол върху бъдещето. Светът, в който ще живеем след години, зависи не от възрастта ни, а от ценностите, изборите, действията, съзидателността и стремежите ни. Хубаво е да помним думите на американския писател, философ, теолог и борец за човешки права Хауърд Търман:

„Не се питайте от какво се нуждае светът. Запитайте се какво ви кара да живеете истински и го направете, защото светът се нуждае от живи хора.“

----

* Този материал е създаден по проект "Генерация Z".