Известно до баналност е твърдението, че единствената промяна, дошла по време на демокрацията, е, че можем свободно, на всеослушание,  да говорим срещу властта, да я ругаем, псуваме и т.н. Но от тази свобода на словото, каквато преди 1989 г. липсваше, обикновено няма полза, тъй като властта продължава да си прави каквото си иска.

Случващото се в българската политика през последните дни обаче е ясно доказателство, че свободата на словото е много важен инструмент, с който обществото да се бори срещу своеволията на властта.

Само за няколко дни благодарение на общественото негодувание властта, в лицето на ГЕРБ и ДПС, се отказа от две огромни безобразия - ликвидирането на преференциалното гласуване и от опрощаването на над 8 млн. лв. дългове на главното мюфтийство.

Свободата на словото за гражданите е едно от безспорните постижения на българската демокрация. А откакто има интернет и социални мрежи, тази свобода е и доста сериозно оръжие срещу властта. Няма нужда да се правят митинги и шествия. Достатъчно е да се вдигне шум във Фейсбук. Обикновено има резултат.

Вярно, понякога общественото мнение не успява да се наложи. Така се случи например със законовите текстове, според които процедурата за отнемане на имущество продължава, дори ако си признат за невинен. Случаите, в които гражданите надделяват обаче, са достатъчно много. Не чак толкова отдавна едни близо 60 млн. лв., които държавата имаше намерение да опрости на известен бизнесмен, също не бяха опростени заради шума, който се вдигна. Като се има предвид и случая с мюфтийството, както се вижда свободата на словото носи преки ползи за данъкоплатците във вид на пари.

Трябва да се отбележи, че ГЕРБ е партията, която най-много се съобразява с ругатните срещу своята власт. Това е и едно от обясненията за нейния продължителен политически успех.

Що се отнася до свободата на словото в медиите, то там определено има какво да се желае. Ролята на медиите е не просто да ругаят властта, а да разкриват нейните далавери, спазвайки определни професионални стандарти. В България към тези стандарти се придържат твърде малко медии. А тези, в които може да се забележи плурализъм в мненията, са още по-малко.

Свободата на словото определено не е единственото ни постижение по време на прехода към демокрация. Но със сигурност е едно от най-важните. Просто трябва да се научим да се възползваме максимално от това постижение. И да спрем да чакаме мига, в който всичко изведнъж в България ще се оправи. Този миг няма да дойде.

Установени веднъж завинаги обществени норми има само при авторитарните и тоталитарните режими. Демокрацията е динамичен процес, при който гражданите всеки ден се борят срещу своеволията на властта. Всекидневното им оръжие е точно свободата на словото, а през определен период от време те придобиват едно още по-силно оръжие. Нарича се бюлетина.

"Дружбата със СССР е нужна на България така както въздуха и слънцето за всяко живо същество", беше казал навремето Георги Димитров.

За България в условията на демокрация ругатните срещу властта са същото като дружбата със СССР по времето на комунизма.