Все още е напълно възможно да се предприемат действия, които да доведат до оздравяване на КТБ без ангажирането на публични средства. Това е мнението на Румен Радев, зам.-председател на Асоциацията на индустриалния капитал в България и член на Експертния консултативен съвет по проблемите на икономическата група на КТБ.

Според Радев това може да се случи с ясното съзнание, че все още има въпросителни около евентуалния капиталов дефицит в банката. Въпреки това има много решения, които могат да бъдат реализирани с частни средства, категоричен е бизнесменът.

Ето какво още смята зам.-председателят на Асоциацията на индустриалния капитал:

Румен Радев

Все още не са представени докладите на квесторите. Не съм сигурен и дали има окончателни доклади във връзка с повторния одит, който бе поискан от страна на БНБ. Нека припомня, че имаше и първи одит. Там стана категорично ясно, че Търговска банка "Виктория" няма проблеми. И няма разумно обяснение защо не се възобнови нейната работа. Тя може да е малка банка, но така или иначе и там има засегнати лица, а в такава ситуация участниците не бива да се делят на малки и големи, защото всеки има своята лична драма и история.

Злоупотребява се с темата за изплащането на депозитите до 100 000 евро. Защо всички се фокусират постоянно върху този размер при положение, че все още сме много далеч от хипотезата за обезщетяване на тези вложители?

КТБ може да се оздрави без публични средства, стига да бъде разработена една разумна оздравителна програма. Тя може да включва предложения както на акционери и облигационери, така и на вложители. Това е напълно възможно и инструментите са много. Може да се използва конвертиране на влогове в дялови книжа, като впоследствие вложителите излязат от участие през продажбата им на българската фондова борса. Нека не забравяме, че тази банка е публична компания. Може да има решение и чрез конвертиране в привилегировани акции. Могат да се приложат и дългови инструменти, възможно е и квесторите да се обърнат към други банки с инструменти за обратно изкупуване. Могат да се предложат и инструменти към кредитополучателите.

Защо всичко това не се прави? На експертно ниво има достатъчно интересни и атрактивни инструменти, които изобщо не включват привличане на публичен ресурс.

Разглеждам фалита на КТБ, като банка и бизнес, като най-крайния и очевидно най-неблагоприятен вариант. Подтикването й към несъстоятелност винаги е свързано, меко казано, с нездравословни дейности и, естествено, с големи загуби. Обичайно губят фирми и хора, които имат най-малко участие в нечии криминални схеми. А и ефектът е огромен по отношение на някои сектори – например, отбранителната индустрия. Тя банкира изцяло в български банки, тъй като чуждите не оперират в отбранителния сектор и това е нормална политика. Един такъв фалит означава да има много засегнати в този сектор, включително и контрагенти. Има и друг много важен сектор, който ще е силно засегнат - развлекателната индустрия. В момента са затруднени основни звукозаписни компании и контрагенти на международни компании, които не могат да оперират със средствата си и са в състояние на неизвестност, заради забавеното вземане на решение за оздравителните мерки.

В процедурите по несъстоятелност, когато сте принудени в срок да осребрявате активи, те биха се търгували с изключително голям дискаунт, или иначе казано - на голяма загуба. Без да давам оценки кой би спечелил е очевидно, че се отваря възможност за спекулативни печалби при фалит на КТБ.

Ако с банката се действа на експертно ниво, има достатъчно основания за оптимистични очаквания. Но най-лошият сценарий е да не се прави нищо, защото тогава неизменно се отива към фалит, а фалитът е най-неблагоприятния изход от тази ситуация.

Мнението на Румен Радев е публикувано от агенция БГНЕС.