Често се чудим какво недостига на българската образователна система, защо движението надолу в грамотността и просветеността на учениците продължава. Ейми Чоу от инициативата TED разказва за двата най-успешни образователни модела в света. Този текст индиректно дава отговори защо родното образование е в задълбочаща се криза.

Преди 50 години и Южна Корея, и Финландия имат ужасни образователни системи. Финландия е на прага да се превърне в доведеното дете на Европа в икономическо отношение. Южна Корея е унищожена от гражданска война. Въпреки това през изминалото половин столетие и двете държави се превръщат в пример за най-добре функциониращи образователни системи с впечатляващи резултати. Какво могат другите страни да научат от тях?

Корейският модел: Много, много, много труд

"Хилядолетия наред в някои части на Азия единственият начин да се изкачиш по социалната стълбица и да си намериш сигурна работа е било да издържиш определен изпит за ценз", обяснява Марк Тъкър, президент и изпълнителен директор на националния център по образование и икономика на САЩ. Тези изпити са изисквали задълбочени познания и те са били като бариера за продължаването напред.

И днес много хора в конфуцианските страни продължават да уважават тази култура на изпитите. Срес тях Южна Корея се откроява като страната с най-тежки изпити и с най-големи успехи в образованието. Корейците могат да се похвалят със забележителна статистика – 100% грамотност като винаги са в челните позиции на международните тестове, които оценяват образованието на учениците, включително и тези за критическо мислене и аналитични способности. Но този успех си има цена – учениците се намират под постоянно огромно напрежение как ще се представят в училище и на изпитите. Талантът не е водещ, в страната вярват в многото работа, прилежност и упоритост. И най-вече - за провала няма извинение. Правилото е: ако учиш достатъчно много, ще бъдеш достатъчно умен.

„Корейците вярват -трябва да мина през този много тежък период от живота си, за да имам добро бъдеще“, обяснява Андреас Шлайхер, директор по образованието и уменията в PISA и специален съветник по въпросите на образователната политика към OECD. “Става дума за кратко нещастие, последвано от дълго щастие”. И не е въпрос, че родителите оказват натиск на децата си. Натискът от другите ученици може също да окаже влияние върху представянето.

"Това общностно отношение съществува дори и в най-ранното обучение на децата", обяснява Джо Тобин, преподавател по ранно детско образование в Университета на Джорджия. В Корея, както и в други азиатски страни, размерите на класовете са много големи – нещо, което би било неприемливо за американски и европейски родител. Но в Корея целта на учителя е да води класа като общност, в която има равноправни отношения. В САЩ в предучилищното образование учителите се фокусират върху създаването на индивидуални връзки с децата и много по-рядко се обръща внимание на равноправните отношения.

„Ясно е, че има по-добри и по-лоши начини едно дете да бъде образовано“, казва Аманда Рипли, авторка на „Най-умните деца на света и как те стигнаха до това положение“. „В същото време, ако трябва да избирам между средно американско образование и средно корейско образование за моето дете, с голяма неохота бих избрала корейското. Реалността е, че в съвременния свят детето трябва да бъде научено как да учи, как да работи здраво и как да продължава да упорства дори и след първоначален неуспех. Корейският модел ни учи на това.“

На обратния полюс е финландският модел – възможност за избор, вътрешна мотивация.

Във Финландия учениците се учат на предимствата едновременно и на гъвкавостта, и на твърдостта. Често се казва, че финландският модел е утопия, толкова е добър.
"Във Финландия училището е центърът на общността", отбелязва Шлайхер. Училището осигурява не само образователни услуги, но и социални. Образованието е насочено към създаване на идентичност.

Финландската култура цени вътрешната мотивация на индивида и преследването на собствения интерес. Там училищният ден е сравнително кратък, но той е последван от много извънкласни дейности, защото финландците вярват, че важните неща се научават извън класните стаи. Има и изключение. Спортните занимания са спонсорирани и организирани от общината, не от училището. Една трета от класовете, които учениците в горния образователен курс вземат, са избираеми, те могат дори да избират на кои изпити за матура да се явят. Това е култура, която залага на ниския стрес и цени най-много това, което се научава чрез опита. Но това не означава, че финландците на академичните постижения. Финландия държи да бъде много добра в образованието. Този стремеж е исторически обусловен, страната през вековете вигаги е била в клопката между европейски суперсили. Това обяснява Паси Салберг, финландски писател, автор на "Уроците на Финландия: Какво светът може да научи от образователните промени във Финландия?". 

„Финландците почти не съществуват извън Финландия. Това кара хората да приемат образованието си много сериозно“, казва Салберг. „Никой например не говори нашия смешен език. Финландия е двуезична- всички ученици учат и фински, и шведски. В допълнение всеки финландец, който иска да успее, трябва да владее поне още един език – най-често това е английски, но също така немски, френски, руски и т. н. Дори и най-малките деца разбират, че никой  друг не говори фински и че ако искат да успеят, трябва да учат езици“.

Финланците имат едно общо нещо с корейците – дълбокото уважение към учителите и техните способности. Във Финландия само един от десет кандидати за учителско място е одобряван. След масирано затваряне на 80% от учителските колежи през 70-те години на миналия век остават да действат само най-добрите университетски програми, а това много вдига статуса на учителите. Във Финландия учителите преподават по 600 часа годишно, останалото време отива за професионалното им усъвършенстване, обмяна на опит с колеги, срещи с ученици и техните семейства. В САЩ учениците са в класните стаи по 1100 часа годишно, като им остава много малко време да обратна връзка или професионално развитие.