Всеки новоизбран президент на САЩ номинира членовете на бъдещия си кабинет. В подборката на лицата би следвало два фактора да са от първостепенно значение:

  • Обща визия между президента и избраника му за управлението на съответното министерство.
  • Качества на номинирания – професионални и морални.

От избраниците на Тръмп през 2024 г. може да заключим, че той се е водил основно от първия критерий. Също като новоизбрания президент - номинираните за ръководни позиции във външнополитическия апарат на САЩ, например, са против американската военна помощ за Украйна, твърдо застават зад кампанията на Израел срещу "Хамас" и "Хизбула" и възприемат Китай за екзистенциална заплаха, която трябва да бъде сдържана. Разполагат ли обаче с необходимите познания и опит да защитят интересите на САЩ в системата на международните отношения? В частност при потенциалния министър на отбраната отговорът е категорично "не" и малко по-долу тази позиция ще бъде аргументирана.

По-сериозен дефицит обаче има в ценностния компас - на всяка ръководна длъжност в администрацията си републиканецът е назначил послушковци. Те не го изоставиха след опита му за преврат на изборите през 2020 г. Напротив - те го легитимираха с подкрепата си на първичните избори през 2024 г., въпреки че в борбата за президентската номинация на Републиканската партия се впусна по-умерен кандидат като Ники Хейли.

Изчакаха своя момент и бяха възнаградени. Подобни конформисти не са способни да произнесат "не" в присъствието на Тръмп. За разлика от личностите от първия му кабинет.

Нека сега разгледаме конкретни примери.

"Woke културата е по-опасна от Русия"

Министърът на отбраната на САЩ не само трябва да е вещ във военното дело и международните отношения, но и да познава всеки съставен елемент на Пентагона, за да знае как най-ефективно да разпредели титаничния му бюджет (през 2023 г. той бе над 800 млрд. долара). Така, например, след като спечели изборите през 2016 г., Тръмп номинира за министър на отбраната Джим Матис – генерал, ръководил американски сили по време на войната в Персийския залив, в Афганистан и в Ирак. В администрацията на Обама Матис бе начело на Централното командване на американските въоръжени сили, отговарящо за управлението на американските войски в Близкия изток, Източна Африка и Централна Азия. 

През 2024 г. Тръмп номинира за шеф на Пентагона водещ на консервативната медия "Фокс Нюз". Да, Пийт Хегсет е ветеран от американските войни в Близкия изток, но от десетилетие най-голямата битка, която води, е пред екрана и е срещу woke културата (инициативата да се насърчават представители на малцинствени групи, за които под някаква форма се допуска, че са маргинализирани). Нещо повече - в края на февруари 2022 г. той отсече, че руската инвазия в Украйна "бледнее" като заплаха пред woke културата в Америка.

В този дух са и реформите, зад които Хегсет застава – всички американски командири, подкрепящи woke реформите в армията, трябвало да бъдат уволнени.

В това число и председателят на комитета на Обединените началник-щабове на САЩ (тоест – най-високопоставения генерал в американската армия) Чарлз Браун-младши. Ройтерс потвърди, че в Пентагона е планирана чистка на високопоставени командири, които не са по вкуса на новата администрация. Подобна мярка би била безпрецедентна в съвременната история на САЩ – министерството на отбраната е съставено почти изцяло от безпартийни експерти, чиято кариера преминава в служба на множество президентски администрации.

Отстраняването им неимоверно би отслабило американската армия. Какво пък би станало, ако местата им бъдат заети от "тръмписти" - оставяме на вас да доведете този хипотетичен сценарий до логичната му развръзка.  

Сега нека се спрем на най-съществената разлика между Джим Матис и Пийт Хегсет. Генералът си подава оставката през януари 2019 г. в знак на протест срещу политиката на Тръмп в Близкия изток, в частност решението му да изтегли американските войски от Сирия, след което изоставените кюрдски съюзници на Вашингтон бяха подложени на кланета. Преди изборите през 2016 г., Хегсет определи познанията на бъдещия президент в Близкия изток като "повърхностни" и осъди желанието му да изтегли американските войски от Афганистан. След победата на Тръмп потенциалният шеф на Пентагона така и не повдигна отново забележки по темата.

Впрочем, по-малко от 48 часа след оповестяването на номинацията на Хегсет, екипът на Тръмп научил, че през октомври 2017 г. водещият на "Фокс Нюз" е бил разследван от полицейските органи на Монтерей, Калифорния за извършване на сексуално престъпление. Обвинение не му е повдигнато, тъй като Хегсет се съгласява да купи мълчанието на предполагаемата жертва за неизвестна сума пари. Случаят, ако не друго, показва колко малко внимание е отделил екипът на Тръмп за филтрирането на министрите. Не че съмненията в извършване на тежко престъпление биха спрели новоизбрания президент да назначи лоялен последовател на ръководна позиция в държавата.

"Тръмп на първо място"

В началото на 2016 г. подкрепата за Тръмп сред избирателите нарастваше, но тя все още не се бе пренесла в Конгреса. Републиканските представители на естаблишмънта предпочитаха да заложат на политици от кариерата като Тед Круз, Марко Рубио и Джеб Буш. Това се промени на 28 февруари, когато популярният консервативен сенатор на Алабама Джеф Сешънс, първи сред колегите си от горната камара, застана зад Тръмп. За награда в първия мандат на президента Сешънс бе назначен за главен прокурор (позиция в САЩ, която покрива задълженията и на министър на правосъдието), след като през 90-те заемаше същата позиция на щатско ниво в своята любима Алабама. Но лоялността на Сешънс имаше граници - той отказа да прекрати разследването за намеса на Русия в изборите през 2016 г. и връзките между представители от екипа на Тръмп с руски длъжностни лица (познато и като Разследването на Мюлър). Това доведе до разрив в отношенията между двамата и дни след междинните избори през 2018 г. главният прокурор си подаде поисканата от Белия дом оставка. Последният пирон в ковчега на политическата кариера на Сешънс бе сложен на изборите през 2020 г., които бяха спечелени от подкрепения от президента и настоящ сенатор на Алабама - Томи Тъбървил.

Следващият постоянен министър на правосъдието на САЩ в кабинета на Тръмп бе Уилям Бар - бивш титуляр на поста в администрацията на Джордж Буш-старши. Но и неговата вярност имаше предел - на 1 декември 2020 г. той подчерта, че министерството му е провело разследване, но не е открило доказателства за масови изборни измами. Това твърдение влизаше в директно противоречие с уверенията на Тръмп и екипа му от адвокати за множество изборни нередности, уж довели до поражението на републиканеца (които така и не бяха представени, камо ли доказани в съдебна зала). На 14 декември експрезидентът оповести в Х, че Бар ще напусне министерството. По-късно главният прокурор поясни на изслушване пред Камарата на представителите, че държавният глава го е подлагал на натиск да си промени позицията.

През 2024 г. Тръмп номинира за министър на правосъдието Мат Гейц, чиято активна юридическа кариера продължава цели... две години - от 2008 до 2010 г., когато влиза в политиката. След изгряването на Тръмп Гейц се превърна в най-яростния му бранител - от разследването на Мюлър, през срамното щурмуване на Капитолия, до повдигането на обвинения срещу Тръмп заради незаконното складиране и унищожение на документи, съдържащи топсекретни държавни тайни. Няма тема, по която Гейц да е изразил несъгласие с бившия президент. През последните години сенаторът дори на няколко пъти призоваваше министерството на правосъдието и ФБР да бъдат закрити заради разследванията си срещу Тръмп. 

На 26 февруари 2019 г., ден преди бившият адвокат на Тръмп - Майкъл Коен - да даде показания пред контролираната от демократите Камара на представителите за предполагаеми престъпления на своя клиент, Гейц публикува в Х послание, което онагледява стила на комуникация на потенциалния министър на правосъдието с тези, които възприема като врагове на новоизбрания президент:

"Жена ти и тъстът ти знаят ли за гаджетата ти? Може би тази вечер ще е подходящ момент за този разговор. Чудя се дали тя ще ти остане вярна, когато влезеш в затвора. На път е да научи много", написа Гейц.

През 2020 г. министерството на правосъдието стартира разследване срещу Гейц заради съмнения за участие в трафик на хора с цел сексуална експлоатация, включително и на непълнолетно момиче. Бе доказано, че конгресменът на Флорида е предприемал пътешествия из Америка с близкия си приятел Джоел Грийнбърг, на които са организирали хедонистични партита с жени. Има данни и за финансови преводи от Гейц към сметка на Грийнбърг, които средства пък след това са насочвани към жени. През февруари 2023 г. министерството на правосъдието прецени, че доказателствата за вина на Гейц са косвени. Грийнбърг нямаше този късмет - осъден бе на 11 години затвор.

Гейц е безспорният лидер на тръмпистите в Камарата на представителите заради способността му да налага дневния ред в долната камара, въпреки протестите на демократите и по-умерените консерватори. Благодарение на него републиканците свалиха своя председател в долната камара Кевин Маккарти през октомври 2023 г. Защо - по думите на Гейц, защото Маккарти работил с демократите при договарянето на бюджета. Отстраненият републиканец представи друга версия:

"Ще ви кажа истината защо не съм говорител. Защото един човек, член на Конгреса, искаше да прекратя етична жалба (подадена към независимия и безпартиен Офис на конгресната етика в долната камара, който разследва обвинения срещу конгресмени - бел. ред.), защото спа със 17-годишно момиче. Етична жалба, която беше подадена преди да стана председател (тогава демократите контролираха долната камара, начело с Нанси Пелоси - бел. ред.) и това е незаконно, и няма да се меся в такива неща".

Два дни преди Офисът да гласува дали да публикува резултата от своето разследване, Тръмп оповести номинацията на Гейц и конгресменът веднага си подаде оставката. По закон Офисът има право да разследва само действащи конгресмени и така може би никога няма да научим за "гаджетата" на Гейц. В миналото доклади на органа са били публикувани и след напускането на разследваното лице, но за тази цел се изисква политическа воля. Едва ли ще открием излишък от такава в доминирания от републиканците Конгрес.

"Асад - моят приятел"

Малцина представители на кабинета на Тръмп са си позволявали толкова дръзко поведение спрямо своя лидер колкото Дан Коутс - бивш американски посланик в Германия и дългогодишен конгресмен на Индиана (като член на горната камара участва и в комисията по разузнаването). От март 2017 г. до юли 2019 г. той заемаше поста директор по националното разузнаване. През целия си престой на поста Коутс защитаваше разузнавателните агенции от лъжливите твърдения на Тръмп, че Русия не се е месила в изборите през 2016 г. Той осъждаше опитите на Вашингтон да се споразумее с Пхенян за ядрено разоръжаване със Северна Корея и стремежа да напусне ядрената сделка с Иран - две от водещите външнополитически цели на Тръмп. След критичен доклад на Коутс пред Сената бившият държавен глава се подигра в Х  на "пасивността и наивността" на шефовете на разузнавателните агенции и сподели, че "може би е време да се върнат на училище". В крайна сметка Коутс сам си подаде оставката, след като реши, че не е съгласен със зададения от Тръмп външнополитически курс.

Спекулира се, че Коутс е бил толериран заради близките му връзки с друг бивш сенатор на Индиана и негово протеже - бившият вицепрезидент Майк Пенс. Така или иначе, още тогава Тръмп показа, че си е научил урока, след като за нов директор по националното разузнаване назначи Джон Ратклиф - бивш конгресмен от Тексас и върл тръмпист с нулев опит в бораването с топсекретни документи. Ратклиф му се отплати подобаващо - 35 дни преди президентските избори през 2020 г. той декласифицира непотвърдена разузнавателна информация, съгласно която през 2016 г. екипът на Клинтън се е опитвал да предизвика скандал относно предполагаемите връзки между Тръмп и Москва.

През 2024 г. Джон Ратклиф е избраникът на Тръмп за шеф на ЦРУ. Но още по-скандална е номинираната от него за директор по националното разузнаване - Тулси Габард. Бившата конгресменка от Хаваи доскоро бе представителка на крайнолявото крило на Демократическата партия (през 2016 г. подкрепи кандидатурата на Бърни Сандърс), но през 2022 г. стартира плавен процес на метаморфоза, в рамките на който поетапно се определи като "независима", превърна се в критик на политиките, които доскоро защитаваше, и стана водеща във "Фокс Нюз". Достигането на финалния си стадий на "републиканка" официално оповести седмици преди тазгодишните избори. По това време вече бе започнала да кръстосва Америка в опит да отлюспи разочаровани избиратели на Джо Байдън и Камала Харис.

Стартът на политическото й "преобличане" съвпадна с началото на руската инвазия в Украйна, в която Габард твърдо зае страната на Москва - до степен, че разпространи руската опорка за наличието на биолаборатории в Украйна като предпоставка за нахлуването. Показателно е, че по същото време най-популярният руски водещ Владимир Соловьов се обърна към вероятната директорка на националното разузнаване на САЩ с думите "нашата приятелка Габард":

Габард, чиято основна функция ще бъде да снабдява президента с актуална разузнавателна информация и индиректно да въздейства върху неговото възприятие за геополитическите заплахи и предизвикателства пред САЩ, е в приятелски отношения със сирийския диктатор Башар Асад. През януари 2017 г. самопровъзгласилата се за пацифистка посети Сирия и активно се опита да изчетка образа на главореза. Дълги години тя отхвърляше обвиненията срещу Асад, че е използвал химическо оръжие срещу цивилни жители на страната си. Що се отнася до издевателствата му, които нямаше как да бъдат отречени, Габард ги представяше като отбранителни действия срещу империалистическата политика на Обама.

За послушковците и личностите

В бъдещата администрация на Тръмп се откроява името и на умерен политик в лицето на номинирания за държавен секретар Марко Рубио. През годините сенаторът на Флорида се доказа като активен борец срещу изолационисткия уклон в поведението на Тръмп и на моменти демонстрира отдаденост върху съхраняването на крехкия съюз между Америка и Европа. Рубио, например, е сред авторите на закон, който задължава президента на САЩ да получи две трети мнозинство от Сената, преди да извади Америка от НАТО - идея, с която Тръмп все по-често заплашва европейските партньори. Въпреки че бе сред 15-ината сенатори, гласували против военната помощ за Украйна през април т.г., в изявленията си по темата той категорично изразява подкрепа за украинците и осъжда агресията на Москва - за разлика от новоизбрания президент. 

Рубио е сред малкото избраници на Тръмп, които твърдят, че не виждат доказателства са изборни измами на вота през 2020 г. Но през последните четири години той така и не осъди лъжите за изборни измами на десния популист, като вместо това разкритикува решението на демократите да разследват събитията от 6 януари в Камарата на представителите. Да, Рубио е по-добра опция за държавен секретар от Пийт Хегсет и Тулси Габард, но нека не се самозалъгваме - той не бе избран на тази позиция, за да използва мозъка си и да взима най-добрите решения за Америка. Тръмп очевидно не търси личности, а послушковци. Добре ще е за Рубио да знае това.

Защото в момента, в който погрешно си помисли, че разполага с оперативна самостоятелност, вероятно ще бъде заменен от някой водещ на "Фокс Нюз".