Диета от кленов сироп

Сладко-кисел смях

Преди малко повече от година и половина един от най-известните стендъп комици в САЩ Бил Бър гостува в Ню Йорк на „Вечерното шоу на Стивън Колбер“ – водещия, който замести дългогодишното лице на американските токшоу програми – Дейвид Летърман.

Бър се оплака, че през последните 10 години публиката на участията му е станала твърде чувствителна и че постоянно го прекъсва, за да заяви, че е засегната. Пред Колбер той разказа как негова шега за лесбийка е посрещната с неодобрителни възгласи още при споменаването на сексуалната ориентация на жената. Бър отдава нарастването на непоносимостта на хората към подобни закачки на отварянето на нов магазин М&М (марка бонбони) на „Таймс скуер“ - един вид привикнали са към сладкото и "горчивата" шега ги дразни. В студиото се настани атмосфера на безпокойство – чуха се скромни по количество одобрителни възгласи, които подкрепиха думите на комика, и очевидно стана ясно, че сред американската аудитория действително се е култивирало чувство на несъгласие, когато обект на присмех или критика е представител на „непривилегирована група“.

Кои са членовете на „непривилегирована група“? По-лесно е да се отговори на въпроса „кои не са“ – белите хетеросексуални мъже, които исторически са доминирали живота на останалите, а според съвременните „воини за социална справедливост“ – все още го правят.

Други прочути комици като Джери Сайнфелд, Дейв Шапел и Бил Маър също подкрепят думите на Бър. Безспорният цар на стендъп комедията днес Кевин Харт също стана жертва на „щурм“ на „воините". В туитър бяха изровени негови шеги отпреди близо десет години, в които на прицел са хомосексуалните. И в резултат комикът бе принуден да се откаже да води тазгодишните „Оскари“.

Примерът с комиците служи, за да илюстрира тенденцията за радикализиране на „прогресивното ляво“ (чиято основна политика е защитата на правата на "непривилегированите групи") в Америка поради две причини. Първо, поради характера на професията на комедиантите традиционно им се позволява да пресичат установените вербални граници на допустимото, за да открият шега в другия край. Второ, нараства недоволството сред голяма част от феновете на най-прочутите комици в страната – които обикновено са свикнали на пиперливостта на шегите на идолите си.

Може да се изведат множество причини за понижаването на толерантността сред левите избиратели – победата на безкомпромисния популизъм в лицето на Тръмп, проявите на дискриминация (отказът на религиозния сладкар от Колорадо Джак Филипс да приготви торта за сватба на гей двойка или бруталното убийство на афроамериканеца Уолтър Скот от бял полицай и др.), липсата на чувствително подобряване на живота на „непривилегировани групи“ – основно афроамериканците, и пр.

Или пък Бър е прав – американците консумират твърде много захар. Възприели са начин на живот, основан на безгрижието, моментната наслада, последвана от горчивата реалност и сляпата консумация без значение от съставките (фактите). Захарта заличава всички други вкусове. Фактът, че Бър се шегува, е без значение – това, че критикува лесбийките, е достатъчно, за да предизвика неодобрение. Фактът, че „непривилегированите групи“ вече разполагат със същите права, задължения и привилегии като „привилегированите“, също се пропуска – единичните случаи на дискриминация в държава с население 320 милиона души са достатъчни да се изведе заключението, че в страната има йерархия на хората. Ако пък решите да оспорите последното ми твърдение – по-конкретно, че „случаите са единични“, замислете се доколко често, когато говорим за расизъм, сексизъм, ислямофобия и какво ли не, действително имаме предвид нетърпимост към засегнатите лица.

Повече подкрепа за хипотезата на Бър – че "количественото натрупване на въглехидрати води до качествено нарастване на нетърпимостта", може да открием у считаната за по-толерантна, либерална и гостоприемна от Америка – Канада. 

Нека не забравяме, че тя е родината на кленовия сироп.

На диета от кленов сироп

През 2013 г. Джъстин Трюдо едва на 42 години пое лидерството на Либералната партия, а на изборите през 2015 г. я превърна от трета в първа политическа сила. 

При встъпването на власт той посочи 15 мъже и 15 жени за министри в кабинета си. Това решение обоснова с кратката фраза:

„Защото е 2015 г.“

Министър-председателят изпълнява съвестно ролята на „защитник на непривилегированите групи“. Често той се е изразявал в подкрепа на движението #МеТоо и „Марша на жените“. 

Премиерът обяви, че ще има „нулева толерантност срещу сексуалните насилия“. И засега спазва обещанието си – министър и няколко депутати бяха изхвърлени от Либералната партия заради съменения за сексуални посегателства. 

„Аз съм феминист. И се гордея, че съм феминист“, бе цитиран да казва министър-председателят.

Трюдо също положи грижи и за коренното население – създаде социални програми за развитието на по-бедните райони и също така посочи за правосъден министър представителка от местното племе къуиака (Kwiakah) – Джоуди Уилсън-Рейбоуд.

Подкрепата за Трюдо преди изборите през октомври тази година обаче намалява. Според изследване на агенцията "Ипсос пъблик афеърс" (Ipsos Public Affairs) от октомври 2018 г. Либералната партия е одобрявана от 36 процента от гласоподавателите, което е спад с 10 процента спрямо май 2016 г.  Същевременно подкрепата за Консервативната партия е нараснала до 35 на сто - само три години след като бе пометена на изборите през 2015 г. 

"Това, което прави предстоящите избори непредсказуеми (ще се проведат на 21 октомври 2019 г.), е фактът, че либералите изглежда не са в синхрон с това, което желае обществото", заяви директорът на агенцията Даръл Брикър.

Критиките срещу Трюдо са, че правителството отделя много време и внимание на половото неравенство и проблемите на местното население вместо за реформи на здравната система, данъчната политика и икономиката - трите сфери, които канадските граждани определят като най-значими. Цели 57 процента от населението смятат, че премиерът не е осигурил "истинската промяна", която е обещал през 2015 г. 

Канада приема 1 милион мигранти до 2020 г.

В началото на 2019 г. избухна и първият скандал с Трюдо, който за мнозина заклети привърженици свали ореола му на „защитник на онеправданите групи“.

Последната вечеря на Трюдо

Скандалът, който сериозно наруши имиджа на канадския премиер, е свързан с монреалската компания „Ес Ен Си Лавалин“ (SNC Lavalin), която е обвинена в плащане на подкупи на стойност 35 милиона долара на семейството на Муамар Кадафи в Либия, като се предполага, че това се е случило в периода 2001–2011 г. В компанията работят около 50 000 души по света, от които 9000 са базирани в Канада, по данни на „Гардиън“.

Ако бъде призната за виновна, фирмата няма да може да участва в конкурси за обществени поръчки през следващите десет години. Ръководителите ѝ предложиха да платят сурова глоба, но да съхранят правото си да наддават за федерални проекти.

Трюдо заедно с неговите съветници и финансовият министър са настоявали да се изпълни молбата на компанията, тъй като хиляди канадци могат да загубят работата си. По-голямата част от Либералната партия подкрепя това решение. Затова премиерът лично и чрез своите помощници се опитва да убеди министърката на правосъдието да пощади фирмата в името на канадските работници.

Джоуди Уилсън-Рейбоулд – първата жена и представителка на коренно население, която заема този пост, отказва да се съобрази и на 14 януари Трюдо я направи министър на по-непрестижното ведомство по въпросите на ветераните. Тя смята, че е загубила работата си като правосъден министър, защото не се е поддала на „постоянния“ натиск да даде указания на главния прокурор да договори споразумение с „Ес Ен Си Лавалин“.

Трюдо многократно се опитва да опровергае обвиненията. 

„Напълно не съм съгласен с описанието (на обсъждането) на бившия правосъден министър", сподели Трюдо.

Той отхвърли тезата, че Уилсън-Рейбоуд е била преместена заради нежеланието да отстъпи пред молбите на правителството. Скандалът е разкрит на 8 февруари, четири дни по-късно Уилсън-Рейбоулд си подава оставката като министър, а на 27 февруари е изслушана пред Камарата на общините, където отправя обвинението срещу премиера, че се е опитвал да ѝ окаже директен натиск или косвен чрез посредници. 

Съществен проблем за министър-председателя е природата на скандала - фактите по него излизат постепенно и той не може да отшуми. Също така премиерът убеди партията си да гласува против повторното изслушване на бившата правосъдна министърка, въпреки че последната заяви, че "има какво да разкаже". От това се възползват консерваторите.

"Проблемът е във въпроса за двуличието. Този премиер се е навечерял с феминизъм. Той е феминист. Но когато нещата станат сериозни, когато жена има история, която иска да разкрие - какво става? Той гласува срещу това тя да разкрие историята си. За какъв феминист говорим? - попита консервативната депутатка. - Всяка канадска жена трябва да е възмутена от това, което се случва. Това е отвратително!"

Любопитно е мнението на професора по история на Канада и международни отношения от Университета в Торонто Робърт Ботуел.

„Това е псевдоскандал. Това е нищо. Как може да вършиш бизнес в Либия, без да подкупваш - зададе реторичния въпрос професорът пред Асошиейтед прес. - Според мен директорът на обществените преследвания... също е луд. Както и Уилсън-Рейболд. Тези хора са с разстроено съзнание."

"Псевдоскандал" или не - имиджът на Трюдо като "феминист" е сериозно разклатен. Няма как да разберем дали скандалът щеше да се разрази до такива мащаби, ако Уилсън-Рейбоулд не беше жена и представителка на коренното население. Този случай обаче трябва да послужи за пример на всеки отявлен критик срещу сексизма или расизма. Понякога изразените думи и добри намерения могат да бъдат използвани по-късно като барут от другата страна. 

Когато изразяваш позиция против интереса на представител на "непривилегирована група", поради чувствителността на темата съществува опасността причините за критиката ти да бъдат целенасочено пропуснати и да бъдеш представен като "двуличник" или "фалшив феминист".

И от герой да се превърнеш в антигерой - покрай дружното сърбане на кленов сироп.

----

* Този материал е създаден по проект "Генерация Z".