Гласуваш за Борисов - получаваш Костов. Това беше един от популярните лозунги на БСП в една от предизборните им кампании срещу ГЕРБ.

Реалността обаче се оказа доста по-различна. И да гласуваш за ГЕРБ, и да гласуваш за БСП  - получаваш горе-долу едно и също. Двете партии твърде много си приличат. И от двете лъха на това, което имахме като управление преди 1989 г. С известни нюанси, разбира се.

1. При Борисов се подават оставки, когато те хванат в издънка. Вярно, тези оставки са не защото си осъзнал грешката си, а просто за да не правиш лекета върху неопетнената кауза ГЕРБ. В БСП оставки не се подават, независимо колко много си се издънил.

2. В ГЕРБ лидерът е само един и неоспорим. Той решава, той разпорежда, той наказва, останалите покорно изпълняват. Определено единият университет на Борисов е Тодор Живков, както настоящият ни премиер е признавал. В БСП има различни лобита, които периодично се въртят на партийния връх. В този смисъл БСП е една идея по-демократична организация.

3. Когато управлява Борисов, имаме политическа стабилност, която се крепи чрез задкулисни парламентарни сделки и икономическа стабилност, основана на мизерия. Когато управлява БСП, задължително има криза - икономическа, политическа, а понякога и двете.

4. Борисов полага усилия да изгражда инфраструктура, макар и недотам качествена. В БСП разглеждат инфраструктурата само и единствено като извор за комисионни, които да отидат в джоба на определени отговорни другари.

Приликите между ГЕРБ и БСП обаче са твърде много, за да бъдат пренебрегвани:

1. И двете възприемат България като мост между Запада и Русия, а не като част от западния свят. И за двете Путин е "големият брат", а не диктатор и основна заплаха за българската национална сигурност.

2. И двете са против радикална съдебна реформа, която да установи истинско върховенство на закона. Критикуват съдебната система само, когато тя изпълнява поръчки на опонента.

3. И двете обичат да си мият ръцете с лошия Брюксел, да се бият в гърдите в стил "Болгар, болгар", макар да нямат нищо против еврофондовете.

4. И в двете често си спомнят с носталгия за времето отпреди 1989 г. В ГЕРБ са толкова носталгично настроени, че дори започнаха да купуват жилища в същия квартал на София, в който живееше и висшата партийна номенклатура от онова време.

Сякаш сме попаднали в машината на времето, която ни е върнала преди 1989 г. и преход не е имало.