Долната камара на руския парламент днес одобри закон, който създава “суверенен” руски интернет (Рунет) независим от световните сървъри.

Той задължава руските интернет доставчици  да осигурят "технически средства" за "централизиран контрол на трафика".

От създаването си през 1989 г. световната мрежа е най-яркото въплъщение на глобализацията. Тя най-успешно преодолява границите и властовия контрол.

С развитието на търсачките, платформите и особено - на социалните мрежи, от началото на този век интернет направи и друга революция в човешкото общуване - той сложи край на преобладаващата еднопосочност на т.нар. масова комуникация и направи този процес двустранен и интерактивен.

С масово достъпната възможност всеки да се изразява публично в социалните мрежи, да има блог, интернет стана “популистки”, залезе институцията на “пазача на входа”, а традиционните медии загубиха монопола си върху дневния ред на обществото и върху съдържанието на публичната комуникация.

Елитите изгубиха мощно средство за социален контрол - средствата за информация. От средство в ръцете на малцина, масовата комуникация вече се връща с големи скокове към древния си първообраз на среда - на вече глобална агора, където свободни граждани общуват свободно и гласът на всеки може да бъде чут;  където всеки може да бъде колкото обект, толкова и субект на общуването.

Интерактивната мрежа позволи на отделния човек да бъде навсякъде в реално време, сам да съставя информационното си меню, вместо да се задоволява със стандартния пакет, който печатът, радиото и телевизионните канали някога поднасяха на всички в “масовата” публика.

Фейсбук и Туитър направиха Арабската пролет, Брекзит, жълтите жилетки, кампаниите на Обама, Макрон, Тръмп, възхода на “Пет звезди” в Италия.

Виртуалната реалност счупи традиционните рамки на “тук и сега” и ги изтръгна от ръцете на познатите ни медии. Първата реалност вече не може без втората. Реалното съществуване е невидимо без виртуалното.

Най-сетне интернет, най-вече със социалните мрежи, позволява на хората не само да общуват в реално време, но и да се организират.

Накратко, интернет даде на човека свобода, която никой медиум досега не му е давал. Той изпревари със столетия политическите и държавните системи.

Показателен е списъкът на държавите, които досега ограничаваха достъпа на гражданите си до интернет - Китай, Северна Корея, Куба, Турция. Руският закон е само една по-амбициозна стъпка в тази посока.

Той показва, че режимът на Владимир Путин не може да живее без граници. Бодливата тел му трябва и във виртуалния свят.

Той показва и колко куха е претенцията му за демократизация в сравнение с някогашния Съветски съюз. Кремъл не търпи медии, които са среда на свободен дебат. На него му трябват средства - колективни агитатори, пропагандисти и организатори по определението на водача на пролетарския метеж Владимир Илич Ленин.

Руският режим обаче не се отказва да използва свободната част от световната мрежа, за да разпространява фалшиви новини, хибридна пропаганда, да се меси в чужди избори. Само взема мерки някой да не замери с неговите камъни неговата глава.