"Човек трябва да е мотивиран от ценностите на своето общество. И те са напълно неразделни от националната изключителност. Но човек трябва да разбере, че тези ценности не се подразбират в целия свят."

Хенри Кисинджър, бившият държавен секретар на САЩ, разкоства международното положение с журналиста Рашид Закария по Си Ен Ен. Телевизията пусна само откъс от интервюто, което ще бъде излъчено тази неделя.

Според Кисинджър, в момента няма общо съгласие между нациите какъв да бъде световния ред. В последната си книга той уточнява, че такава единна концепция е съществувала след религиозните войни в Европа, когато се е наложила Вестфалската система за международни отношения. Но днес Китай има различна гледна точка за световния ред. Ислямският свят - също.

"В този случай човек трябва да вкара специфични за всяко общество политики в една обща рамка. А това е много трудно", казва още той.

"Сега, в настоящия свят, има някаква основа, поне за вече установените правителства. Една от тях е страхът от ядрена война - големите сили, наистина, досега не са влизали във война една срещу друга. Други са въпроси по отношение на околната среда, на климата, и на структурата на нашите общества. И трябва да се намери начин да се фокусира вниманието върху някои глобални проблеми, а не да се вманиачаваме от геополитическите баланси, които израстват от Вестфалската система. Но тази система имаше едно предимство - един от основните й принципи беше ненамесата във вътрешните работи на другите. А сега се практикува обратното", допълва Кисинджър.

Според него САЩ трябва да направи тази разлика, но и другите държави да оценят, че американците следват ценностите си, както ги разбират, и че не искат да ги изнудват.

Двамата с Рашид Закария коментираха и националната изключителност, подчертана наскоро от Обама, който заяви открито, че САЩ е изключителна, и бе остро разкритикуван затова. Докато Рашид подчерта, че вероятно всяка нация смята себе си за изключителна, Кисинджър обърна внимание на съществена разлика:

"Това е исторически точно. Но има важна разлика в американската изключителност, в смисъла на това, че основата на нашето общество идва от идеята че ние, чрез нашето поведение, представяме ценности, които са от световно значение. Британците не са мислили така. Гърците не са мислили така. Това е защото хората, които са дошли в тази страна, са живели на континент, отделен от останалата част от света, така че са си мислели, че поведението им е пример за останалия свят. И в много отношение то беше".

"Така че американската изключителност има в някакъв смисъл мисионерско качество, което логично го прави част от нашата външна политика. Но не трябва да я превръщаме в геополитическо оръжие."