Който не е живял дълго време в чужбина, не познава умилението, което може да предизвика и най-баналният български продукт, забелязан по рафтовете на някой чуждестранен супермаркет. Тези явления си остават екзотика по няколко причини, от които основните са, че първо – българските продукти са слабо познати зад граница, и второ – качеството им и вкусът им не са константа, което води до разочарование сред купувачите.

Накратко – българските хранителни стоки и напитки почти не се срещат в международните вериги извън страната и няма къде другаде да бъдат намерени, освен в мрежите на рискуващите да ги изнасят системно, насочени най-вече към българската гастарбайтерска публика.

Без да омаловажаваме никой труд - от доцента в някой задграничен университет до шофьора на автобус по линия на 2000 - 3000 километра от България, всички ценят луканката еднакво, да не говорим за киселото мляко. И възможността да си ги набавят без затруднения, ги прави щастливи, към което се стремят Dilyana's в Германия.

Диляна и Йорг

Диляна (от Русе) е дала името си на фирмата, но моторът е нестъпвалият в Русе неин германски съпруг Йорг. Той се въодушевява от идеята да внасят български храни в Германия най-вече, за да зарадва жена си – щом за пълния комфорт в новата й родина й липсвали малките (или по-големите) вкусни неща от България, с които е свикнала от детството си. Естествено – при основаването на фирмата не без значение е и фактът, че българите в Германия вече са около половин милион, и техните копнежи са несъмнено сходни.

Космополитизмът може да е факт отдавна, но въпреки него това, с което сме отраснали – било то и меденка „Любимка“, играе ролята на един вид корен. И ако имаш суджук в хладилника, пребивавайки и в най-далечната държава, можеш да се „отсрамиш“ като българин пред всеки гост, склонен да усвои екзотичните балкански вкусове. А и ако става дума за посрещането на сънародници зад граница, присъствието на софрата на един или друг български продукт само ще допринесе за положителната обща оценка.

От това се ръководят Диляна и Йорг, които са си поставили за цел да улеснят максимално достъпа до български храни и напитки в Германия – една сравнително неразорана целина. Която може да се превърне и в съвсем традиционен бизнес – на базата на усета на българката за това, което се харесва и търси, и бизнес-познанията на нейния германски съпруг, според когото двамата са се натъкнали на истинска пазарна ниша.

„Зайо-Байо“, произнесено с рейнски акцент, звучи забавно, но Йорг неслучайно е научил перфектно името на марката, тъй като продуктите й се търсят. А когато питам Диляна какво най-много интересува сънародниците ни в Германия, суджуците и сиренето отиват на по-заден план за сметка на ... солетките. По отношение на вкуса, както е известно, съмишленици няма, но за времето, откакто са отворили фирмата си, Диляна и Йорг вече са наясно с вкусовете на мнозина от клиентите, които поръчват кой един кашкавал на месец, кой три. А друг – по 72 килограма български продукти всяка седмица.

При това изобщо невинаги става дума за хранителни стоки – заради изискванията на клиентка, от Dilyana`s специално са се погрижили да внесат български омекотител за пране, щом многобройните предлагани на германския пазар еквиваленти не удовлетворяват изискванията. И изобщо имат сериозни намерения да разширят палитрата си, която за момента включва почти 700 артикула – поне до 1000 до края на годината. Искат и да устроят максимално по германски системата на доставките, за да не се получава както досега, че поръчваш едно, а пристига съвсем друго.

Кебапчета и кюфтета засега в асортимента няма, тъй като Dilyana's доставя само онлайн. Но пък го прави на територията на цяла Германия с минимални срокове за получаване на бленуваната поръчка – например 100 суджука за сватбата на щерката, които с DHL идват на следващия ден по стандартните за доставчика цени.

"Малко ми е странно, че българите са готови да минат 20 км, за да си купят любимата храна, вместо да я поръчат по интернет", споделя Йорг, който все пак е привърженик на германския подход при пазаруването. Но е облечен с яке, на което гордо пише Dilyana's – възприел е каузата и разчита, че ще се окаже печеливша.

Неговите сънародници са част – засега малка – от клиентелата на фирмата, интересуват се предимно от виното, което са опитвали в България. Но нищо чудно да проявят интерес и към други български продукти покрай посещенията на Черноморието за ваканцията – като например почитателката на „Зайо-Байо“, която регулярно си поръчва значителни количества царевични пръчици.

Основаната преди малко повече от година Dilyana's има оценка от 5 звезди при пет възможни в портала Trustpilot, предлага не само различни храни и напитки от България, но и гювечета или пък мартеници – според сезона.

Русенката (опряна на рамото на Йорг) лично проверява продуктите и контролира качеството и е сериозно решена да затвърди името си на сериозен търговец и един вид пионер. Не е да няма конкуренция – има, но двамата са твърдо решени да наложат на пазара един перфектно работещ модел, който да промени мнението в Германия за неособено отговорните български търговски партньори, когато разчиташ на тях да ти доставят своевременно и с добро качество това, което си си набелязал.

Включително ако става дума за брашно или сол – и това си поръчват германските клиенти на Dilyana's от България, което е – меко казано – трудно обяснимо, но както вече стана дума – съмишленици по темата за вкусовете няма. А ако има пазарна ниша, както смята Йорг, Dilyana's може само да върви напред и да се погрижи да наложи българските продукти на германския пазар – нещо, което до момента не е факт.

  1. Kundin и Kundin2–