Арестът на Джулиан Асанж в Лондон предизвика ожесточени спорове. Те няма да затихнат дори след като съдът реши дали да го екстрадира в САЩ или не.

От една страна, Асанж има определена заслуга, затова знаем какво са си писали американските дипломати по света, в това число и в България. От грамите на посланик Байърли узнахме за неговите оценки за сегашния премиер и за много други неща от нашето развитие.

Имаше ли интерес към грамите? Определено. Но тъй като съм бил от другата страна, дипломат и посланик, посрещнах тези разкрития със смесени чувства. Дипломацията изисква дискретност, грамите и анализите, които съответните посолства изпращат у дома, не могат и не трябва да бъдат публично достояние, защото компрометират и силно ограничават доверието към дипломатите. След като нямаш гаранция, че утре казаното от теб няма да "изтече" и да стане достояние на зложелатели, за какво да споделяш, да говориш. И тук не става реч само за "мръсни" тайни, а за обикновени възможности за обмен на чувствителна информация, което страните правят, за да крепят доверието помежду си.

Когато имаш достъп до грамите на американския посланик, а не на руския, няма как да балансираш в съзнанието си възможните рискове и ползи.

Разкритията на Асанж бяха широко приветствани от всички, които разгръщаха теориите на конспирации за дълбоката държава, за световното правителство и т.н. Неслучайно зачести употребата на термина whistle blower - човек, който изнася вътрешна информация в интерес на обществото. Съвсем неслучайно подобни хора станаха обект на специална защита и програма за насърчаване в Европейския съюз. Скоро всяка фирма и институция ще трябва да има програми за защита на "свирчовците".

Примерно вие сте държавен служител и по силата на служебните си задължения попадате на информация, която ви изправя пред моралната дилема дали да бъдете лоялен към работодателите си, или да намерите начин тази информация да стигне до обществото, за да го предпазите. Това е изключително дискретен процес - докато решенията в публичната политика в повечето случаи се вземат в условията на противопоставяне на различни мнения, ангажират се различни институции, решението да скъсаш веригата на доверието с институицията е самотно занятие и няма никаква гаранция, че си прав.

Например - злоупотребяват с власт, задържат информация, която обществото трябва за знае, но не получава. Само че твърде често "свирачът" няма поглед върху всички аспекти на проблеми, нито знае за наличието на друга информация, която може да постави проблема в по-сложен и многопластов контекст. Ако става въпрос за явна злоупотреба с власт, дилемата изглежда не толкова трудна. Но ако от предаването на информация могат да пострадат хора или тя се използва от враговете на твоята държава - е трудно да балансираш между моралното и достойното.

Обвиненията срещу Асанж в САЩ не са едно или две, но вероятно Министерството на правосъдието ще се фокусира върху най-солидното от юридическа гледна точка, което ще позволи да се убедят британските власти в естрадикцията на Асанж. Засега обвинението няма общо с журналистическата му работа - свързано е със съгласието му да помогне на Челси Манинг да проникнат в компютър на Пентагона. Ако признаят Асанж за виновен, присъдата е до 5 години. Но забележете - никъде не се цитира правото да добива и разпространява информация, прокурорите се фокусират върху хакерството.

Факт е, че Швеция също може да възобнови разследването във връзка със сексуално посегателство. То беше прекратено, след като шведските съдебни власти не можеха да му връчат обвинението, докато е в еквадорското посолство в Лондон.

Но има базисни факти, които трудно ще превърнат Джулиан Асанж в герой, поне в моите очи. И не защото спекулираше с общественото внимание - без его и доза суета той просто няма как да си върши работата.

Това, с което не съм съгласен, е неговата избирателност като журналист или обществен медиатор. Разследващите журналисти се борят обществото да има достъп до цялата информация, за да получи правдива и цялостна картина. Ако показваш само част от пъзела, е много вероятно, първо, обществените представи да не са пълноценни и балансирани. И второ, голяма ще бъде вероятността частичната истина да се превърне в полуистина, а оттам и в манипулация. Винаги има политици на власт и в опозиция, има свои и чужди, колеги и опоненти, разследващият трябва да се стреми да бъде максимално изолиран от спорещите страни. Ако единствената задача е задоволяване на общественото любопиство, разследванията могат да се изродят в медийно воайорство, така характерно за жълтите медии.

Ако погледнете географията на разкритията на Асанж, ще се убедите, че те покриват само западните държави. Русия, Китай, авторитарните режими отсъстват. Самият той в интервюта не дава убедителен отговор за тази "особеност" извън това, че го интересуват само разкрития, които покриват страните на негова обществена активност, т.е. Запада.

Тези, които твърдяха, че Кремъл е отвъд възможностите на хакерите, бяха опровергани от последните разкрития, направени публични от "Трансперанси интернешънъл".

Страхувам се, че защитавайки безкритично Асанж, изпадаме в някакъв анархистичен уклон. Не всяка хакерска атака например на публични институции или на лични компютри е етична или преследва обществен интерес. Никаква тайна не е, че голямата част от хакерите, включително и от т.нар. анонимни, преследват лични, егоистични, а нерядко и деструктивни цели. Движението на анонимните, част от което подкрепи Асанж, същото има спефични особености в отделните страни. Анонимните във Франция не подкрепят Асанж. 

Това, че от време на време "анонимните" се включват в някоя "обществена битка" срещу властите или срещу ислямистите, не ги прави по-малко укорими, ако се нанасят щети на отделни хора или институции. Ако средствата за добиване на информация не са морални, то и посредници по-нататък като Асанж не стават по подразбиране обществено приемливи. Както стана известно по-късно от разследванията за намесата на руските специални служби в американските избори, хакерски атаки е имало и срещу щабквартирата на Републиканската партия. Но добитата информация не е споделена от ГРУ с Асанж, както бе направено с информацията от проникването в сървърите на Демократическата партия.

И тогава на преден план излиза ролята на ГРУ като преднамерен манипулатор.

Твърди се, че американското и британското разузнаване разполагат с доказателства, че Джулиан Асанж е координирал публикациите в Уикилийкс с ГРУ. Факт е, че президентът Тръмп редовно публично се обясняваше в любов на Уикилийкс по време на предизборната си битка с Хилъри Клинтън. Днес демонстрира неангажираност при новината за ареста в Лондон.

При определянето на отношението към Уикилийкс или други платформи винаги трябва да имаме предвид червената линия - cui bono? Кой има полза? Примерно "Панама пейпърс" разкриха мръсни тайни за мръсни пари на хиляди олигарси, политици и служби, което безспорно бе от обществен интерес. Не на последно място - защото разкритите в офшорни сметки актове за собственост и богатства едновременно нарушават общия държавен интерес (най-малкото с неплатени данъци), а твърде често и представляват престъпления срещу институции и обществото и корупция по високите етажи.

В същото време не е тайна, че много от "рицарите", които се борят с "дълбоката държава" на Запад, са част от паралелна дълбока друга мрежа, нерядко използвана от спецслужбите на различни държави. Няма как да бъдеш възприеман като независим обществен защитник, когато в условията на конфронтация с Русия се поставяш в услуга на нейните институции, които водят битка с американските. 

Защото под благовидния предлог за борба за прозрачност и откритост редица авторитарни режими водят безкомпромисна битка с демократичните общества, използвайки именно тяхната откритост, демократични права и свободи и огромните възможности на разследващата журналистика. Да не говорим, че разкрития под формата на компромати са класически инструмент в хибридната война.

Съгласете се, че картината не става по-приемлива за Асанж от обстоятелството, че получи подкрепа от диктатора Мадуро, говорителката на Лавров Мария Захарова, на Кремъл - Песков, от лидера на лейбъристите Джереми Корбин, от Мари льо Пен, много леви и екологични сили. Не е ли странно, че единственият тв екип, която присъстваше на арестуването на Асанж в посолството на Еквадор, бе този на Russia Today!? Това не е случайност. Ако информацията за ареста му беше подадена от британските спецслужби, тя щеше да достигне до британските медии, които също щяха да изпратят представители.

Спорна личност. С още по-спорно бъдеще.

Напускането на Уикилийкс от Асанж може да се окаже благоприятно за организацията, защото ще я освободи от напрежението около него, като й позволи да реализира основната си мисия - да прави разкрития и да разпространява информация.

Това, за което аз лично настоявам, е справедлив съд. Нищо повече.