Article_top

България остава на 111-о място по свобода на медиите. Международната неправителствена организация "Репортери без граници" оповести годишния Индекс за свобода на пресата.

Както и през 2018 г. България заема 111-о място между Етиопия, която има същия индекс като нашата страна (35.11), и Мали - 112-о място.

Класирани са общо 180 държави. На първите 3 места са три скандинавски страни - Норвегия, Финландия и Швеция. Последното място е за Туркменистан. С над 40 позиции преди нас е Косово.

Веднага след нашата зона сходно лошо е положението с медийните свободи в Боливия, Никарагуа, Габон, Гватемала.

На по-добри позиции пред нашата страна обаче са още Ангола, Кувейт, Гвинея, Непал... От сродните нам бивши соцдържави ни изпреварват във възходящ порядък по свобода на медиите Молдова ( № 91), Македония (№ 95) и Украйна (102).

На 83-та позиция е Киргизстан, а най-близка до нас членка на ЕС е Малта - на 77-а позиция, но там заради работата й бе убита журналистка.

Сочената от нашите политици за провалена антикорупционно (а напоследък и остро критикувата от ЕК) Румъния е 47-а в индекса на "Репортери без граници".

Бял цвят означава - добра ситуация, жълт - задоволителна, оранжев - забележими проблеми, червен - тежка ситуация, черен - много сериозна.

Журналистите все по-често са обект на насилие, показва още докладът. Омразата, насаждана към съсловието от страна на политици популисти и авторитарни лидери, се превръща във физически атаки по целия свят.

Само 8% от изследваните 180 държави са в ситуация "добра".

Също така броят на страните по света, в които журналистите могат да работят спокойно, намалява.

Какво пише в резюмето за България?

В резюметата за всяка от страните в самата класация, до 111-ото място на България на първо място е описан случаят с убийството на Виктория Маринова от Русе. От "Репортери без граници" пишат следното: 

"Някои може би са очаквали подобрение на свободата на словото пред 2018 г., защото България председателстваше Съвета на Европейския съюз през първата половина от годината, но вместо това се случи обратното. 2018 г. посрещна убийството на телевизионната журналистка Виктория Маринова през октомври и грубия опит на властите да прикрият обстоятелствата, забатачвайки разследването". 

Припомняме, че няколко дни след бруталното убийство на жената, в Германия бе задържан заподозрян за престъплението - 21-годишния Северин Красимиров. Той бе екстрадиран в България. В бързи срокове, на 19 март т.г. русенската окръжна прокуратура внесе в съда обвинителен акт срещу Северин Красимиров за жестокото убийство.
Държавното обвинение ще настоява за най-тежкото наказание за 21-годишния български гражданин - доживотен затвор без право на замяна. Той е обвинен в блудство, изнасилване и умишлено убийство по особено жесток и мъчителен начин. Северин е с лека умствена изостаналост, но е вменяем, разбирал е какво върши, така че може да носи наказателна отговорност. Всички са категорични, че от събраните доказателства става ясно, че убийството няма нищо общо с работата в медиите на Виктория Маринова.

 

В резюмето за България отново, както и предишни години, се говори за "корупция и взаимодействие между медии, политици и олигарси". Както и за притежаваните от депутата от ДПС Делян Пеевски вестници и предполагаемо участие в телевизионен канал, интернет сайтове, както и за мястото му на разпространителския пазар.

Подчертава се още, че "правителството продължава да разпределя европейски фондове към медии в условие на липса на прозрачност, от което ефектът е "подкупване" на реципиентите да са по-внимателни към правителството в техните репортажи или да се отразяват проблематични истории". Споменава се още "съдебен тормоз" над медии - в случая - групата на "Икономедия", както и случаи на заплахи срещу журналисти. Последните не са описани.

В анализа към класацията е описан случаят със задържане от полицията на журналисти. Имена не са споменати, но видимо става дума за случая с работещи за сайта "Биволъ" - Димитър Стоянов и румънеца Атила Биро, по време на разследване на т.нар. "Джи Пи Гейт". 

А ето и коментар по повод доклада от Асоциация на европейските журналисти (АЕЖ) - България:

Въпреки че за първи път от много години насам България не пада в класацията, а запазва мястото си, това няма как да бъде прието за добра новина, когато страната продължава да е на последно място в ЕС и изостава дори от Западните Балкани.

Важно е да се има предвид, че индексът на "Репортери без граници" няма как да измери свободата на изразяване в абсолютна величина, затова той измерва усещането на журналистите и работещите в медиите. Факт е, че ситуацията със свободата на словото в България продължава да буди безпокойство. Българските журналисти вярват, че медиите в страната не са достатъчно свободни и независими, каквито се предполага да бъдат в една демократична страна, член на Европейския съюз.

И имат напълно основателни причини да мислят по този начин. В тежката икономическа ситуация, в която се намират медиите, работещите в тях са особено уязвими от всякакви форми на натиск. Ниското ниво на заплащане и социалната несигурност в сектора доведе до голям отлив на качествени кадри. Допълнително изкривяват средата и опитите на централни и местни власти да си купят медиен комфорт със средства от бюджета или от европейските фондове. Олигархичният модел на медийна собственост става все по-доминиращ и той води до смразяващ ефект върху журналистите, а очернящите кампании, целящи да дискридитират журналисти, са всекидневие. Срещат се заплахи срещу критични журналисти, че ще си изгубят работата, когато медията, в която работят, бъде купена от олигарх.

Тези заплахи няма как да не бъдат вземани сериозно в условията, в които функционира българският медиен пазар.

През изминалата година си заслужава да се спомене отказът на Комисията за защита на конкуренцията да одобри сделката за Нова телевизия. Не бива да се подминават и действията на забъркалата името си в скандали Комисия за противодействие на корупцията и отнемане на незаконно придобитото имущество по отношение на собственици на медии.

В доклада на "Репортери без граници" е споменато и бруталното убийство на журналистката Виктория Маринова. Позицията на АЕЖ винаги е била, че без солидни доказателства това ужасно престъпление не бива да се свързва с работата на жертвата. Без съмнение обаче подобно деяние няма как да не се отрази на усещането за сигурност сред всички работещи в сектора.

Въпреки песимистичния тон на доклада следва да се отбележи, че последните седмици в България доказват каква е силата на медиите дори и в страна, поставена на последно място в Европа по свобода на словото. Ефектът върху политическия живот от медийните разкрития от т.нар. Апартаментгейт е доказателство, че медиите са изключително ефективни в борбата с корупцията и могат да бъдат сериозен коректив на властта. Заслужава си да се отбележи, че за разлика от предишни пъти разследването на предполагаемите имотни злоупотреби се случи в няколко медии едновременно и именно тази журналистическа солидарност доведе до значимите резултати.

Ключови думи
 

България остава на 111-о място по свобода на медиите. Международната неправителствена организация "Репортери без граници" оповести годишния Индекс за свобода на пресата.

Както и през 2018 г. България заема 111-о място между Етиопия, която има същия индекс като нашата страна (35.11), и Мали - 112-о място.

Класирани са общо 180 държави. На първите 3 места са три скандинавски страни - Норвегия, Финландия и Швеция. Последното място е за Туркменистан. С над 40 позиции преди нас е Косово.

Веднага след нашата зона сходно лошо е положението с медийните свободи в Боливия, Никарагуа, Габон, Гватемала.

На по-добри позиции пред нашата страна обаче са още Ангола, Кувейт, Гвинея, Непал... От сродните нам бивши соцдържави ни изпреварват във възходящ порядък по свобода на медиите Молдова ( № 91), Македония (№ 95) и Украйна (102).

На 83-та позиция е Киргизстан, а най-близка до нас членка на ЕС е Малта - на 77-а позиция, но там заради работата й бе убита журналистка.

Сочената от нашите политици за провалена антикорупционно (а напоследък и остро критикувата от ЕК) Румъния е 47-а в индекса на "Репортери без граници".

Бял цвят означава - добра ситуация, жълт - задоволителна, оранжев - забележими проблеми, червен - тежка ситуация, черен - много сериозна.

Журналистите все по-често са обект на насилие, показва още докладът. Омразата, насаждана към съсловието от страна на политици популисти и авторитарни лидери, се превръща във физически атаки по целия свят.

Само 8% от изследваните 180 държави са в ситуация "добра".

Също така броят на страните по света, в които журналистите могат да работят спокойно, намалява.

Какво пише в резюмето за България?

В резюметата за всяка от страните в самата класация, до 111-ото място на България на първо място е описан случаят с убийството на Виктория Маринова от Русе. От "Репортери без граници" пишат следното: 

"Някои може би са очаквали подобрение на свободата на словото пред 2018 г., защото България председателстваше Съвета на Европейския съюз през първата половина от годината, но вместо това се случи обратното. 2018 г. посрещна убийството на телевизионната журналистка Виктория Маринова през октомври и грубия опит на властите да прикрият обстоятелствата, забатачвайки разследването". 

Припомняме, че няколко дни след бруталното убийство на жената, в Германия бе задържан заподозрян за престъплението - 21-годишния Северин Красимиров. Той бе екстрадиран в България. В бързи срокове, на 19 март т.г. русенската окръжна прокуратура внесе в съда обвинителен акт срещу Северин Красимиров за жестокото убийство.
Държавното обвинение ще настоява за най-тежкото наказание за 21-годишния български гражданин - доживотен затвор без право на замяна. Той е обвинен в блудство, изнасилване и умишлено убийство по особено жесток и мъчителен начин. Северин е с лека умствена изостаналост, но е вменяем, разбирал е какво върши, така че може да носи наказателна отговорност. Всички са категорични, че от събраните доказателства става ясно, че убийството няма нищо общо с работата в медиите на Виктория Маринова.

 

В резюмето за България отново, както и предишни години, се говори за "корупция и взаимодействие между медии, политици и олигарси". Както и за притежаваните от депутата от ДПС Делян Пеевски вестници и предполагаемо участие в телевизионен канал, интернет сайтове, както и за мястото му на разпространителския пазар.

Подчертава се още, че "правителството продължава да разпределя европейски фондове към медии в условие на липса на прозрачност, от което ефектът е "подкупване" на реципиентите да са по-внимателни към правителството в техните репортажи или да се отразяват проблематични истории". Споменава се още "съдебен тормоз" над медии - в случая - групата на "Икономедия", както и случаи на заплахи срещу журналисти. Последните не са описани.

В анализа към класацията е описан случаят със задържане от полицията на журналисти. Имена не са споменати, но видимо става дума за случая с работещи за сайта "Биволъ" - Димитър Стоянов и румънеца Атила Биро, по време на разследване на т.нар. "Джи Пи Гейт". 

А ето и коментар по повод доклада от Асоциация на европейските журналисти (АЕЖ) - България:

Въпреки че за първи път от много години насам България не пада в класацията, а запазва мястото си, това няма как да бъде прието за добра новина, когато страната продължава да е на последно място в ЕС и изостава дори от Западните Балкани.

Важно е да се има предвид, че индексът на "Репортери без граници" няма как да измери свободата на изразяване в абсолютна величина, затова той измерва усещането на журналистите и работещите в медиите. Факт е, че ситуацията със свободата на словото в България продължава да буди безпокойство. Българските журналисти вярват, че медиите в страната не са достатъчно свободни и независими, каквито се предполага да бъдат в една демократична страна, член на Европейския съюз.

И имат напълно основателни причини да мислят по този начин. В тежката икономическа ситуация, в която се намират медиите, работещите в тях са особено уязвими от всякакви форми на натиск. Ниското ниво на заплащане и социалната несигурност в сектора доведе до голям отлив на качествени кадри. Допълнително изкривяват средата и опитите на централни и местни власти да си купят медиен комфорт със средства от бюджета или от европейските фондове. Олигархичният модел на медийна собственост става все по-доминиращ и той води до смразяващ ефект върху журналистите, а очернящите кампании, целящи да дискридитират журналисти, са всекидневие. Срещат се заплахи срещу критични журналисти, че ще си изгубят работата, когато медията, в която работят, бъде купена от олигарх.

Тези заплахи няма как да не бъдат вземани сериозно в условията, в които функционира българският медиен пазар.

През изминалата година си заслужава да се спомене отказът на Комисията за защита на конкуренцията да одобри сделката за Нова телевизия. Не бива да се подминават и действията на забъркалата името си в скандали Комисия за противодействие на корупцията и отнемане на незаконно придобитото имущество по отношение на собственици на медии.

В доклада на "Репортери без граници" е споменато и бруталното убийство на журналистката Виктория Маринова. Позицията на АЕЖ винаги е била, че без солидни доказателства това ужасно престъпление не бива да се свързва с работата на жертвата. Без съмнение обаче подобно деяние няма как да не се отрази на усещането за сигурност сред всички работещи в сектора.

Въпреки песимистичния тон на доклада следва да се отбележи, че последните седмици в България доказват каква е силата на медиите дори и в страна, поставена на последно място в Европа по свобода на словото. Ефектът върху политическия живот от медийните разкрития от т.нар. Апартаментгейт е доказателство, че медиите са изключително ефективни в борбата с корупцията и могат да бъдат сериозен коректив на властта. Заслужава си да се отбележи, че за разлика от предишни пъти разследването на предполагаемите имотни злоупотреби се случи в няколко медии едновременно и именно тази журналистическа солидарност доведе до значимите резултати.

Коментари

Калин

Пълни глупости, в България всеки дрънка каквото си иска. Всеки пише каквото си иска. Има канали които по 24 часа нон стоп говорят против политиците - тези които управляват и тези в опозиция. Всички ги знаят тези канали. Същото е и с вестниците.
Работата е там, че журналистите са зависими единствено от работодателите си.
Но това те няма да ви го кажат. Там са разделени на кланове по интереси. Старата приказка за "този който плаща музиката"...
Дали не е прав Киркегор, който пише че има нещо общо между най-древната професия и журналистиката...
Val Val's picture
Val Val
Val Val

Дрънкането на глупости, не са

Дрънкането на глупости, не са новини! Нито означава свобода на словото. Щом слушате по официалните медии в България, дрънкане на глупости, ясно ми е с каква манджа с грозде ви тъпчат главите. Като насред мегдана, лаф да става.

В България царува олигархията.

Медиите са собственост на олигарси.

Междумедийните борби са отражение на борбите на олигарси кой да краде повече.

Всичко останало е пълнеж и жълтевина.

Най

Следвайте ни

 
 

Още от категорията