Article_top

Всеки пети българин е живял през 2018 г. по прага на бедността през 2018 г., съобщи Националният статистически институт (НСИ).

В тази група най-голям голям процент от хората не успяват да платят месечните си разходи за жилището, лишават се от консумация на месо или риба всеки втори месец, не могат да посрещнат неочаквани финансови разходи. През изминалата година 20.9% от населението живее в материални лишения, се казва в доклада на Националната статистика.

„През 2018 г. линията на бедност общо за страната e 351.11 лв. средномесечно на лице от домакинство. При този размер на линията под прага на бедност са били 1 550.8 хил. лица, или 22.0% от населението на страната. В сравнение с предходната година размерът на линията на бедност се запазва, а относителният дял на бедното население намалява с 1.4 процентни пункта.“, се казва в доклада на националната статистика.

Според анализа на НСИ основният фактор, увеличаващ риска за попадане в групата на бедните, е тяхната икономическа активност и участието им на пазара на труда.

„За целия период на наблюдение относителният дял на бедните е най-висок сред безработните лица (56.1% за 2018 г.), като рискът от бедност при безработните мъже е с 11.8 процентни пункта по-висок в сравнение с безработните жени.“, посочват оттам.

През 2018 г. делът на бедните сред заетите лица във възрастовата група 18 - 64 години се запазва на нивото от предходната година - 10.1%. При работещите на непълно работно време рискът за изпадане в бедност е повече от 4 пъти по-висок от този при работещите на пълно работно време. А рискът от бедност сред работещите жени е с 2.9 процентни пункта по-нисък от този при мъжете.

Образователното равнище оказва съществено влияние върху риска от бедност при заетите лица. Най-висок е относителният дял на работещите бедни с начално и без образование - 66.2%. С нарастване на образователното равнище относителният дял на бедните сред работещите намалява приблизително 2 пъти за лицата с основно образование и над 4 пъти за лицата със средно образование.

За изминалата година най-висок е относителният дял на бедните сред лицата, самоопределили се от ромската етническа група - 68.3%, а най-нисък - сред лицата, самоопределили се от българската етническа група - 15.6%. Наблюдават се съществени различия в разпределението на бедните от различните етнически групи според икономическата им активност. Сред бедните от българската етническа група преобладават пенсионерите (48.7%), докато при ромската етническа група най-висок е относителният дял на безработните лица (39.2%).

Индикаторите за бедност и социално включване са част от общите показатели на Европейската общност за проследяване на напредъка на страните в борбата с бедността и социалната изолация. Основен източник на статистически данни за пресмятане на индикаторите е ежегодно провежданото наблюдение „Статистика на доходите и условията на живот (EU-SILC)“.

 

Всеки пети българин е живял през 2018 г. по прага на бедността през 2018 г., съобщи Националният статистически институт (НСИ).

В тази група най-голям голям процент от хората не успяват да платят месечните си разходи за жилището, лишават се от консумация на месо или риба всеки втори месец, не могат да посрещнат неочаквани финансови разходи. През изминалата година 20.9% от населението живее в материални лишения, се казва в доклада на Националната статистика.

„През 2018 г. линията на бедност общо за страната e 351.11 лв. средномесечно на лице от домакинство. При този размер на линията под прага на бедност са били 1 550.8 хил. лица, или 22.0% от населението на страната. В сравнение с предходната година размерът на линията на бедност се запазва, а относителният дял на бедното население намалява с 1.4 процентни пункта.“, се казва в доклада на националната статистика.

Според анализа на НСИ основният фактор, увеличаващ риска за попадане в групата на бедните, е тяхната икономическа активност и участието им на пазара на труда.

„За целия период на наблюдение относителният дял на бедните е най-висок сред безработните лица (56.1% за 2018 г.), като рискът от бедност при безработните мъже е с 11.8 процентни пункта по-висок в сравнение с безработните жени.“, посочват оттам.

През 2018 г. делът на бедните сред заетите лица във възрастовата група 18 - 64 години се запазва на нивото от предходната година - 10.1%. При работещите на непълно работно време рискът за изпадане в бедност е повече от 4 пъти по-висок от този при работещите на пълно работно време. А рискът от бедност сред работещите жени е с 2.9 процентни пункта по-нисък от този при мъжете.

Образователното равнище оказва съществено влияние върху риска от бедност при заетите лица. Най-висок е относителният дял на работещите бедни с начално и без образование - 66.2%. С нарастване на образователното равнище относителният дял на бедните сред работещите намалява приблизително 2 пъти за лицата с основно образование и над 4 пъти за лицата със средно образование.

За изминалата година най-висок е относителният дял на бедните сред лицата, самоопределили се от ромската етническа група - 68.3%, а най-нисък - сред лицата, самоопределили се от българската етническа група - 15.6%. Наблюдават се съществени различия в разпределението на бедните от различните етнически групи според икономическата им активност. Сред бедните от българската етническа група преобладават пенсионерите (48.7%), докато при ромската етническа група най-висок е относителният дял на безработните лица (39.2%).

Индикаторите за бедност и социално включване са част от общите показатели на Европейската общност за проследяване на напредъка на страните в борбата с бедността и социалната изолация. Основен източник на статистически данни за пресмятане на индикаторите е ежегодно провежданото наблюдение „Статистика на доходите и условията на живот (EU-SILC)“.

Коментари

Калина Христова's picture
Калина Христова
Трайчо Костов

г-н Бойко Борисов

Чакаме Вашия коментар.

Най

Следвайте ни

 
 

Още по темата

Още от категорията