Article_top

Ще има ли голям сблъсък на изборите за Европейски парламент в края на май - нещо като “война на световете”, “ние” срещу “тях”, фатална битка? След уроците на референдума във Великобритания и изборите в САЩ, европейските избори заплашват да бъдат трето действие в сагата на “отворените” срещу “затворените” общества, а залогът е бъдещето на ЕС. От проучване на Европейския съвет за външна политика (ЕСВП) излиза обаче, че тази картина не отговаря на реалността в Европа.

Американските избори, както и британският референдум се отличаваха със завидна яснота на деленията между избирателите: в зависимост от това за какво гласуваш, може да се каже къде живееш, за кого си женен, в коя възрастова група попадаш, дали имаш висше образование и пр. Т.нар. “племена” се оказаха по-добри политически семейства отколкото традиционните британски или американски партии. В Европа (все още) картината е доста по-сложна.

Неотдавнашно проучване на общественото мнение, поръчано от ЕСВП и проведено от компанията YouGov в 14 страни от ЕС с почти 50 000 анкетирани показва, че битката в Европа е с неизвестен край: избирателите постоянно променят изборните си намерения, като предпочитанията им се местят от центъра към крайно дясното и крайно лявото, но и обратно - от крайностите към средата.

Половината от гласоподавателите в Европа казват, че изобщо няма да гласуват, а от останалите около 70 на сто са с променливо мнение. Или, казано с езика на политическите кампании, около 100 милиона избиратели все още могат да бъдат привлечени в една или друга посока.

Проучването води и до друг важен извод - че за повечето избиратели играта с националната идентичност не значи задължително гласуване в крайно дясно. Голямо мнозинство от европейците не смята, че трябва да избира между това да бъдеш европеец и да бъдеш патриот, че двете идентичности могат да съществуват безпроблемно заедно. Това е съвсем валидно и за България (където ЕСВП проведе само качествено изследване във фокус групи). Вероятно заради това крайните партии навсякъде в ЕС спряха да настояват за излизане от ЕС или еврозоната - засега хората на континента не искат да се отказват от Съюза, дори и най-скептичните от тях.

Въпросът, който най-добре може да предскаже настроенията на хората, се оказа този за “системата”: дали европейците смятат, че системата работи на национално и на европейско ниво. Около четвърт от електората отговаря, че и двете работят, като тук превес имат германци, датчани и шведи. Втората група (38 процента) отговаря, че системата не работи и на двете нива: тук мнозинство са французите (“жълтите жилетки”), гърците и италианците. България е в третата група - на онези, които разчитат на ЕС да коригира грешките на националните правителства. Те са отново около четвърт от общата маса и са добре представени в Унгария, Румъния, Полша и Испания. Последната група - на националистите евроскептици, е едва 14 на сто от електората и има значително присъствие в Дания, Австрия и Италия.

Основният избор, пред който европейските избиратели смятат, че са поставени - или поне онези от тях, които казват, че системата не работи, е “против” статуквото. Това е именно основният проблем на традиционните партии в опита им да си върнат обратно избирателите, изтекли към краищата на политическата палитра: че те са привиждани като част от статуквото, че зовът за промяна не звучи автентично в устите на традиционните политици.

Особено подозрителни изглеждат онези от тях, които се опитват да използват езика на крайните партии.

Неотдавнашните парламентарни избори в Испания показаха, че центристките избиратели предпочитат да гласуват център-ляво и да накажат християндемократите, когато те се приближат твърде много до посланията на крайно дясната "Вокс".

Сравнявайки проучването на ЕСВП с други подобни на българска почва, може със сигурност да се каже, че общественото мнение в страната е в европейския тренд. Както и за повечето други европейци, и за българите миграцията не е най-важната заплаха пред ЕС: само 14 процента споделят това мнение. Много повече българите (както и румънци, поляци, унгарци, испанци и италианци) се притесняват от количеството сънародници, които напускат страната, отколкото от такива, които биха влезли в нея. Според изследване на агенция “Кантар” у нас почти 40 на сто от българите се притесняват от емиграцията срещу 8 на сто тревожещи се от имиграция. Цели 29 процента от тях дори биха подкрепили мерки срещу свободното напускане на страната, като едновременно с това пък 60 на сто твърдят, че свободата на пътуване в ЕС е най-важната придобивка от членството.

Независимо от резултата на изборите за Европейски парламент, които ще бъдат, разбира се, преди всичко национални, ЕС ще продължи да работи и да бъде важен за гражданите на страните членки. За антиевропейците обаче тези избори ще бъдат повод да рекламират суверенистките си идеи и да се консолидират въпреки големите рзличия помежду им. Блокиране на избора на нова Европейска комисия или на преговорите за следващия бюджет на Съюза са само два от възможните резултати при този сценарий.

А същевременно избирателите не са решили накъде искат да ги отведе този избор: над една трета от тях обаче искат жив дебат за Европа, който да ангажира всички граждани (у нас процентът е дори 38 на сто). Оттук нататък от партиите ще зависи дали ще спечелят битката за умовете и сърцата на хората в посока на интегрирана Европа - или ще оставят инициативата на идеите за нейния демонтаж.

 
Снимка EPA/БГНЕС

Ще има ли голям сблъсък на изборите за Европейски парламент в края на май - нещо като “война на световете”, “ние” срещу “тях”, фатална битка? След уроците на референдума във Великобритания и изборите в САЩ, европейските избори заплашват да бъдат трето действие в сагата на “отворените” срещу “затворените” общества, а залогът е бъдещето на ЕС. От проучване на Европейския съвет за външна политика (ЕСВП) излиза обаче, че тази картина не отговаря на реалността в Европа.

Американските избори, както и британският референдум се отличаваха със завидна яснота на деленията между избирателите: в зависимост от това за какво гласуваш, може да се каже къде живееш, за кого си женен, в коя възрастова група попадаш, дали имаш висше образование и пр. Т.нар. “племена” се оказаха по-добри политически семейства отколкото традиционните британски или американски партии. В Европа (все още) картината е доста по-сложна.

Неотдавнашно проучване на общественото мнение, поръчано от ЕСВП и проведено от компанията YouGov в 14 страни от ЕС с почти 50 000 анкетирани показва, че битката в Европа е с неизвестен край: избирателите постоянно променят изборните си намерения, като предпочитанията им се местят от центъра към крайно дясното и крайно лявото, но и обратно - от крайностите към средата.

Половината от гласоподавателите в Европа казват, че изобщо няма да гласуват, а от останалите около 70 на сто са с променливо мнение. Или, казано с езика на политическите кампании, около 100 милиона избиратели все още могат да бъдат привлечени в една или друга посока.

Проучването води и до друг важен извод - че за повечето избиратели играта с националната идентичност не значи задължително гласуване в крайно дясно. Голямо мнозинство от европейците не смята, че трябва да избира между това да бъдеш европеец и да бъдеш патриот, че двете идентичности могат да съществуват безпроблемно заедно. Това е съвсем валидно и за България (където ЕСВП проведе само качествено изследване във фокус групи). Вероятно заради това крайните партии навсякъде в ЕС спряха да настояват за излизане от ЕС или еврозоната - засега хората на континента не искат да се отказват от Съюза, дори и най-скептичните от тях.

Въпросът, който най-добре може да предскаже настроенията на хората, се оказа този за “системата”: дали европейците смятат, че системата работи на национално и на европейско ниво. Около четвърт от електората отговаря, че и двете работят, като тук превес имат германци, датчани и шведи. Втората група (38 процента) отговаря, че системата не работи и на двете нива: тук мнозинство са французите (“жълтите жилетки”), гърците и италианците. България е в третата група - на онези, които разчитат на ЕС да коригира грешките на националните правителства. Те са отново около четвърт от общата маса и са добре представени в Унгария, Румъния, Полша и Испания. Последната група - на националистите евроскептици, е едва 14 на сто от електората и има значително присъствие в Дания, Австрия и Италия.

Основният избор, пред който европейските избиратели смятат, че са поставени - или поне онези от тях, които казват, че системата не работи, е “против” статуквото. Това е именно основният проблем на традиционните партии в опита им да си върнат обратно избирателите, изтекли към краищата на политическата палитра: че те са привиждани като част от статуквото, че зовът за промяна не звучи автентично в устите на традиционните политици.

Особено подозрителни изглеждат онези от тях, които се опитват да използват езика на крайните партии.

Неотдавнашните парламентарни избори в Испания показаха, че центристките избиратели предпочитат да гласуват център-ляво и да накажат християндемократите, когато те се приближат твърде много до посланията на крайно дясната "Вокс".

Сравнявайки проучването на ЕСВП с други подобни на българска почва, може със сигурност да се каже, че общественото мнение в страната е в европейския тренд. Както и за повечето други европейци, и за българите миграцията не е най-важната заплаха пред ЕС: само 14 процента споделят това мнение. Много повече българите (както и румънци, поляци, унгарци, испанци и италианци) се притесняват от количеството сънародници, които напускат страната, отколкото от такива, които биха влезли в нея. Според изследване на агенция “Кантар” у нас почти 40 на сто от българите се притесняват от емиграцията срещу 8 на сто тревожещи се от имиграция. Цели 29 процента от тях дори биха подкрепили мерки срещу свободното напускане на страната, като едновременно с това пък 60 на сто твърдят, че свободата на пътуване в ЕС е най-важната придобивка от членството.

Независимо от резултата на изборите за Европейски парламент, които ще бъдат, разбира се, преди всичко национални, ЕС ще продължи да работи и да бъде важен за гражданите на страните членки. За антиевропейците обаче тези избори ще бъдат повод да рекламират суверенистките си идеи и да се консолидират въпреки големите рзличия помежду им. Блокиране на избора на нова Европейска комисия или на преговорите за следващия бюджет на Съюза са само два от възможните резултати при този сценарий.

А същевременно избирателите не са решили накъде искат да ги отведе този избор: над една трета от тях обаче искат жив дебат за Европа, който да ангажира всички граждани (у нас процентът е дори 38 на сто). Оттук нататък от партиите ще зависи дали ще спечелят битката за умовете и сърцата на хората в посока на интегрирана Европа - или ще оставят инициативата на идеите за нейния демонтаж.

Коментари

Най

Следвайте ни

 
 

Още по темата

Още от категорията