Предложението на френско-турския консорциум на "Еърпортс де Пари" и "ТАВ Хавалиманларъ Холдинг" за концесия на летище "София" е финансово най-изгодното за държавата. Това стана ясно, след като днес Министерството на транспорта отвори петте подадени оферти. Обединението, което управлява трите парижки летища и десетки гари, заедно с турския оператор, предлагат годишна концесионна такса от 32,8 млн. евро. Предложението за инвестиции е 903 млн. евро.

Според критериите на транспортното ведомство минимумът беше 15 млн. евро, или 10% от оборота на всички дейности. Всички кандидати са дали по-високи оферти от заложения минимум.

След френско-турската оферта по този критерии се нарежда предложението на консорциума "ССБ София Еърпорт ДжейВи" (управлява летището в Копенхаген в Малмьо, Швеция). То е за 26,5 млн. евро. Липсват данни за заложения инвестиционен план, който също има голяма тежест при оценката.

Следва офертата на консорциум "Соф Кънект" (фонд "Меридиам Ийстърн Юръп Инвестмънтс САС) в партньорство с оператора "Флугхафен Мюнхен") - тя е за 24,5 млн. евро и инвестиции за 608 млн. евро.

Четвъртото по размер финансово предложение е на българската компания "Фрапорт България“ ЕАД, която оперира летищата във Варна и Бургас. То е за годишна концесионна такса от 21 млн. евро и вложения от 615 млн. евро.

На последната пета позиция по този критерии се нарежда консорциум "Витоша" ("Манчестър Еърпорт Груп Оувърсийз Инвестмънтс Лимитид", който притежава и управлява три летища във Великобритания и британското дружество на китайската "Бейджин Кънстракшън Ейнджиниринг Груп"). Офертата е за 19,95 млн. евро годишно. Тук офертата за инвестиции обаче е най-висока - над 1 млрд. евро за периода на концесията.

Всички 5 кандидати за концесионер на летище "София", които подадоха оферти, ще участват в крайното класиране и избора кой ще управлява най-голямото българско летище. Решението по-рано днес обяви Велик Занчев, заместник-министър на транспорта, който е и председател на комисията по провеждане на процедурата по концесията, която днес отвори офертите. Изборът за изпълнител на концесията се очаква след около месец.

Какви са параметрите на концесията

Според обявената концесионна процедура летище "София" трябва да се отдаде за срок от 35 г. с опция за удължаване. Основното изискване е за инвестиция от най-малко 1,17 млрд. лв. (600 млн. евро) и постояване на трети терминал в първите 10 години от концесията. Сред изискванията е и разширяване на Терминал 2. 
 
Бъдещият концесионер трябва да плати минимум 550 млн. лв. без ДДС. авансово на държавата за концесията. Целта на Министерството на транспорта (от самото начало, откакто се заговори за концесия на столичната аерогара - б.р) е парите да отидат за оздравяване на БДЖ.

На година бъдещият концесионер ще дължи на държавата минимум 15 млн. лв. без ДДС или 10 на сто от приходите на летището от всички дейности. 

Летище "София" отчита печалба и почти 7 млн. пътници

През 2018 г. през летище "София" минават почти 7 млн. пътници - 6 962 040 души. Ръстът на пасажерите е с от 7,3 % спрямо 2017 г. Аеропортът отчита и ръст на печалбата с близо 11 на сто. Или печалбата за миналата година е била 12.6 млн. лв. В годишния финансов отчет е записано, че има ръст и на приходите на летището с 1/5.

Най-голям ръст на броя на пътниците има по вътрешните линии до Варна и Бургас – 13.5%. Това се дължи на по-доброто запълване на капацитета на самолетите, а не на увеличени полетни честоти, става ясно от отчета. 

Ръст от над 50% има на пътниците с чартърни полети - до 170 хил. души през 2018 г. "Причината за това са многобройните пътуващи туристи към турските и египетските курорти, сред които най-предпочитани са били Анталия, Хургада и Бодрум".

Настоящата процедура е втори опит за отдаване на концесия на летище "София" на концесия. Предишният опит беше спрян от служебния кабинет на Огнян Герджиков, назначен от президента Румен Радев. Основната причина за това бяха занижените критерии и защитата на националната сигурност. Затова при втората процедура консултанти на Министерството на транспорта бяха Световната банка и Европейската банка за възстановяване и развитие. Това не доведе до повече кандидати, но се постигнаха по-високи изисквания към бъдещия концесионер.