Article_top

Европейските вестници отбелязват с тревога днес ултиматума на Иран, който даде на европейските страни 60 дни да решат дали ще спасят ядреното споразумение от 2015 г., като откажат да се съобразяват с американските санкции. Според "Франкфуртер алгемайне цайтунг" това поставя Европейския съюз пред тежка дилема. 

"Заплахата (на Техеран) да поднови обогатяването на уран е игра с огъня. Ако се стигне дотам, споразумението от 2015 г. отива на бунището. Призивите (към Иран) от останалите пет страни, които го подписаха, да го спазва, са спешни и разбираеми, - пише германският всекидневник. - Ако Иран престане да спазва споразумението, не може да има "нормални" икономически отношения. Остава да видим дали Иран ще бъде възпрян чрез военни заплахи (от САЩ)."

"Кризата поставя европейските страни, които са участници в споразумението, и Европейския съюз пред дилема без очевиден изход... Как могат те да се съобразят с искането на Техеран да защитят неговата петролна индустрия и банките му от американските санкции? Трябва ли те наистина да влязат в конфликт със САЩ и да застанат на страната на иранския режим?", пита риторично "Франкфуртер алгемайне цайтунг". 

В същия дух е издържан и анализът на лондонския "Гардиън" по темата. Обявявайки две малки, но внимателно премерени стъпки към излизане от ядрената сделка от 2015 г., Иран дава на Европа и на Китай двумесечен ултиматум да се възправят срещу САЩ на световната арена, или да рискуват нещата в Близкия изток да тръгнат към война, пише също с тревога вестникът.

Зад ерозията на многостранното споразумение и връщането към военно противостояние в Персийския залив стои малка група от радикални играчи в администрацията на Тръмп, в израелското правителство и в две арабски монархии - Саудитска Арабия и ОАЕ. В САЩ и Израел това става въпреки съпротивата на военните кръгове, посочва "Гардиън".

Вестникът изтъква и дълбоките опасения в бизнес средите, защото корпорациите се страхуват да не попаднат в черните американски списъци повече, отколкото да загубят позициите си на иранския пазар. Усилията на ЕС да защити своите компании от санкциите на Вашингтон засега се оказват твърде неубедителни.

Първоначалният отговор на Техеран на усилията на Тръмп да разруши споразумението беше "стратегическо търпение", разчитайки, че останалият свят ще помогне на неговата икономика да устои. Иран се надяваше, че поне Пекин ще се възпротиви на САЩ и ще продължи да купува неговия петрол след изтичането (на 2 май) на изключенията, допуснати от САЩ за неколцината останали купувачи. Това обаче, поне засега, не се получава. Пекин сега е изнервен от провала на деликатните му търговски преговори с Вашингтон и породените от това нови търговски проблеми. Русия изразява подкрепа на Иран, но тя не купува петрол от него и има малка "тежест" в световната икономика.

"За европейците, китайците и руснаците ядреното споразумение бе приоритет, но не сред трите главни приоритета. То се оказа жертвеното агне", казва Ели Геранмайе, старши изследовател в Европейския съвет за външни отношения, цитиран от "Гардиън".
Повишавайки залозите с новия си ход, Иран отправя предизвикателство към Европа и Китай да се освободят от зависимостта от долара - което и за двете е дългосрочно намерение. Иран сега им дава 60 дни да направят значими стъпки в тази посока или да се изправят пред потенциално много опасна нова криза в Близкия изток, заключава британският всекидневник.

В същото време САЩ засилиха натиска си върху своите съюзници да се присъединят към американските санкции срещу Иран и да прекратят бизнес отношенията си с Ислямската република. В интервю за британския всекидневник "Дейли телеграф" държавният секретар на САЩ Майкъл Помпейо, който бе на кратко посещение във Великобритания, недвусмислено заяви, че "идеалното развитие на събитията се състои в това, всяка страна да се присъедини към съществуващия днес санкционен режим". "Ние смятаме, че е добро дело да откажем на Иран правото на благосъстояние, което той да използва, за да разпалва тероризъм, да продължава изпитанията на своите балистични ракети и своята ядрена програма", подчертава държавният секретар.

Според него задачата на Вашингтон "се състои не в това да бъде причинена вреда на иранския народ, а в това Иран да започне да се държи като нормална страна". 

Подходите на администрацията на президента Доналд Тръмп към световните проблеми са причина за сериозно изостряне и на трансатлантическите отношения. В последния си брой друг британски вестник - авторитетния "Файненшъл таймс", се спира на последните остри сблъсъци между САЩ и Германия, признак за които стана и внезапното отлагане на посещението на държавния секретар Майк Помпейо в Германия при сегашното му европейско турне. 

Това отлагане предизвика дълбоко разочарование в цяла Германия и редица коментари за ужасното състояние на двустранните отношения, посочва вестникът, добавяйки, че откакто е поел поста си начело на американската външна политика, Помпейо така и не намира време да посети най-близкия си съюзник. Заобикаляйки Германия за пореден път, той обаче намери време да се срещне с архиепископа на Кентърбъри при визитата си в Лондон и да се отбие до Ирак, отбелязва иронично "Файненшъл таймс". 

Вестникът изрежда поредицата от остри критики, които лично Тръмп отправи към Германия след встъпването си в длъжност през 2017 г., вземайки на прицел огромния й положителен търговски баланс, недостатъчните й военни разходи, подкрепата й за газопровода "Северен поток 2" и т.н. Към това се прибавят и заплахите му да наложи непосилни мита върху вноса на германски автомобили, които винаги са били хит на американския пазар. 
Тази неприязън към Германия е в остър контраст с близките отношения между двете страни при предшественика на Тръмп - президента Барак Обама, който смяташе Германия за "страна номер едно" сред съюзниците, по думите на политолога Мартин Тунерт от хайделбергския Център за американски проучвания, цитиран от "Файненшъл таймс". Експертът предупреждава, че напреженията в трансатлантическите отношения са толкова дълбоки, че могат да останат и след като Тръмп напусне Белия дом. "Тонът може да се промени, но факт е, че проблемите между Германия и САЩ са структурни. Нещата не могат да се върнат в състоянието отпреди 2016 г.", подчертава той.

"Повече от две години след идването на Тръмп в Белия дом много от онова, което доскоро бе предмет на хвалби в двустранните отношения, е в развалини", отбелязва и друг влиятелен германски всекидневник - баварския "Зюддойче цайтунг". 
Според цитирания в началото "Франкфуртер алгемайне цайтунг" решението на Помпейо да отмени в последния момент визитата си има голямо символично значение. "Във Вашингтон при Тръмп на Германия се гледа като на идеологически опонент, а не повече като на добър съюзник, чието мнение може да се окаже ценно при криза", отбелязва вестникът.

БТА

 

Европейските вестници отбелязват с тревога днес ултиматума на Иран, който даде на европейските страни 60 дни да решат дали ще спасят ядреното споразумение от 2015 г., като откажат да се съобразяват с американските санкции. Според "Франкфуртер алгемайне цайтунг" това поставя Европейския съюз пред тежка дилема. 

"Заплахата (на Техеран) да поднови обогатяването на уран е игра с огъня. Ако се стигне дотам, споразумението от 2015 г. отива на бунището. Призивите (към Иран) от останалите пет страни, които го подписаха, да го спазва, са спешни и разбираеми, - пише германският всекидневник. - Ако Иран престане да спазва споразумението, не може да има "нормални" икономически отношения. Остава да видим дали Иран ще бъде възпрян чрез военни заплахи (от САЩ)."

"Кризата поставя европейските страни, които са участници в споразумението, и Европейския съюз пред дилема без очевиден изход... Как могат те да се съобразят с искането на Техеран да защитят неговата петролна индустрия и банките му от американските санкции? Трябва ли те наистина да влязат в конфликт със САЩ и да застанат на страната на иранския режим?", пита риторично "Франкфуртер алгемайне цайтунг". 

В същия дух е издържан и анализът на лондонския "Гардиън" по темата. Обявявайки две малки, но внимателно премерени стъпки към излизане от ядрената сделка от 2015 г., Иран дава на Европа и на Китай двумесечен ултиматум да се възправят срещу САЩ на световната арена, или да рискуват нещата в Близкия изток да тръгнат към война, пише също с тревога вестникът.

Зад ерозията на многостранното споразумение и връщането към военно противостояние в Персийския залив стои малка група от радикални играчи в администрацията на Тръмп, в израелското правителство и в две арабски монархии - Саудитска Арабия и ОАЕ. В САЩ и Израел това става въпреки съпротивата на военните кръгове, посочва "Гардиън".

Вестникът изтъква и дълбоките опасения в бизнес средите, защото корпорациите се страхуват да не попаднат в черните американски списъци повече, отколкото да загубят позициите си на иранския пазар. Усилията на ЕС да защити своите компании от санкциите на Вашингтон засега се оказват твърде неубедителни.

Първоначалният отговор на Техеран на усилията на Тръмп да разруши споразумението беше "стратегическо търпение", разчитайки, че останалият свят ще помогне на неговата икономика да устои. Иран се надяваше, че поне Пекин ще се възпротиви на САЩ и ще продължи да купува неговия петрол след изтичането (на 2 май) на изключенията, допуснати от САЩ за неколцината останали купувачи. Това обаче, поне засега, не се получава. Пекин сега е изнервен от провала на деликатните му търговски преговори с Вашингтон и породените от това нови търговски проблеми. Русия изразява подкрепа на Иран, но тя не купува петрол от него и има малка "тежест" в световната икономика.

"За европейците, китайците и руснаците ядреното споразумение бе приоритет, но не сред трите главни приоритета. То се оказа жертвеното агне", казва Ели Геранмайе, старши изследовател в Европейския съвет за външни отношения, цитиран от "Гардиън".
Повишавайки залозите с новия си ход, Иран отправя предизвикателство към Европа и Китай да се освободят от зависимостта от долара - което и за двете е дългосрочно намерение. Иран сега им дава 60 дни да направят значими стъпки в тази посока или да се изправят пред потенциално много опасна нова криза в Близкия изток, заключава британският всекидневник.

В същото време САЩ засилиха натиска си върху своите съюзници да се присъединят към американските санкции срещу Иран и да прекратят бизнес отношенията си с Ислямската република. В интервю за британския всекидневник "Дейли телеграф" държавният секретар на САЩ Майкъл Помпейо, който бе на кратко посещение във Великобритания, недвусмислено заяви, че "идеалното развитие на събитията се състои в това, всяка страна да се присъедини към съществуващия днес санкционен режим". "Ние смятаме, че е добро дело да откажем на Иран правото на благосъстояние, което той да използва, за да разпалва тероризъм, да продължава изпитанията на своите балистични ракети и своята ядрена програма", подчертава държавният секретар.

Според него задачата на Вашингтон "се състои не в това да бъде причинена вреда на иранския народ, а в това Иран да започне да се държи като нормална страна". 

Подходите на администрацията на президента Доналд Тръмп към световните проблеми са причина за сериозно изостряне и на трансатлантическите отношения. В последния си брой друг британски вестник - авторитетния "Файненшъл таймс", се спира на последните остри сблъсъци между САЩ и Германия, признак за които стана и внезапното отлагане на посещението на държавния секретар Майк Помпейо в Германия при сегашното му европейско турне. 

Това отлагане предизвика дълбоко разочарование в цяла Германия и редица коментари за ужасното състояние на двустранните отношения, посочва вестникът, добавяйки, че откакто е поел поста си начело на американската външна политика, Помпейо така и не намира време да посети най-близкия си съюзник. Заобикаляйки Германия за пореден път, той обаче намери време да се срещне с архиепископа на Кентърбъри при визитата си в Лондон и да се отбие до Ирак, отбелязва иронично "Файненшъл таймс". 

Вестникът изрежда поредицата от остри критики, които лично Тръмп отправи към Германия след встъпването си в длъжност през 2017 г., вземайки на прицел огромния й положителен търговски баланс, недостатъчните й военни разходи, подкрепата й за газопровода "Северен поток 2" и т.н. Към това се прибавят и заплахите му да наложи непосилни мита върху вноса на германски автомобили, които винаги са били хит на американския пазар. 
Тази неприязън към Германия е в остър контраст с близките отношения между двете страни при предшественика на Тръмп - президента Барак Обама, който смяташе Германия за "страна номер едно" сред съюзниците, по думите на политолога Мартин Тунерт от хайделбергския Център за американски проучвания, цитиран от "Файненшъл таймс". Експертът предупреждава, че напреженията в трансатлантическите отношения са толкова дълбоки, че могат да останат и след като Тръмп напусне Белия дом. "Тонът може да се промени, но факт е, че проблемите между Германия и САЩ са структурни. Нещата не могат да се върнат в състоянието отпреди 2016 г.", подчертава той.

"Повече от две години след идването на Тръмп в Белия дом много от онова, което доскоро бе предмет на хвалби в двустранните отношения, е в развалини", отбелязва и друг влиятелен германски всекидневник - баварския "Зюддойче цайтунг". 
Според цитирания в началото "Франкфуртер алгемайне цайтунг" решението на Помпейо да отмени в последния момент визитата си има голямо символично значение. "Във Вашингтон при Тръмп на Германия се гледа като на идеологически опонент, а не повече като на добър съюзник, чието мнение може да се окаже ценно при криза", отбелязва вестникът.

БТА

Коментари

Най

Следвайте ни

 
 

Още по темата

Още от категорията

Анкета

Какво ще товари и разтоварва новото пристанище на Ахмед Доган?