Article_top

Доматите в магазина най-често са блудкави и безвкусни - знаем това и без да ни го кажат учените. 

Знаем и че домашните домати, по-старите сортове и дивите домати са по-вкусни.

Но учени установиха ясна причина за този феномен - липсата на версия на ген, която дава на доматите техният свеж, богат аромат. Той липсва в 93% от модерните, селектирани сортове.

Международен екип от учени, водени от генетици от Университета Корнел в щата Ню Йорк, събира информация на генома на 725 култивирани и диви домати и ги комбинира в пан-геном - комбинация от генетичната информация на всички варианти. Или модел на супер-домат, който комбинира характеристики на всички домати. После го сравняват със сорта Heinz 1706, който е първият, чийто геном е разкодиран, в не толкова далечната 2012 г. И досега се ползва за "базов домат" при подобни изследвания.

Така изглежда първият домат с разгадан геном - Heinz 1706.

Сравнението показва, че геномът на Heinz 1706 е с 5000 гена по-малък от "супер-доматът". Много от липсващите гени добавят защита на домата към патогени.

Доматите са загубили тези гени чрез класическото селектиране - не генна модификация.

"При култивирането и подобряването на домата, хората са се фокусирали най-вече върху характеристиките, които увеличават производството, като размер и срок на годност", обяснява Хангжун Фей, растителен генетик от екипа.

Цветът на доматите е важен

По-червен домат не е задължително по-вкусен от бледорозов или жълт - това зависи и от сорта. Изследването обаче е открило и че генът TomLoxC, ключов за вкусния домат, използва каротеноиди - пигментите, които правят домата червен - за да го правят по-вкусен.

Добрата новина е, че 90% от дивите домати имат този ген. Още по-добрата новина е, че това е от сравнително скоро - версията на този ген, ключова за вкуса, до преди десетилетие е била само в 2% от сортовете домати.

Откритието може и да улесни селектиращите в това да върнат малко от вкуса и аромата на старите домати в новите сортове. Те вече са започнали този процес, твърди Джеймс Джиованони, молекулярният биолог в екипа от Корнел.

 

Доматите в магазина най-често са блудкави и безвкусни - знаем това и без да ни го кажат учените. 

Знаем и че домашните домати, по-старите сортове и дивите домати са по-вкусни.

Но учени установиха ясна причина за този феномен - липсата на версия на ген, която дава на доматите техният свеж, богат аромат. Той липсва в 93% от модерните, селектирани сортове.

Международен екип от учени, водени от генетици от Университета Корнел в щата Ню Йорк, събира информация на генома на 725 култивирани и диви домати и ги комбинира в пан-геном - комбинация от генетичната информация на всички варианти. Или модел на супер-домат, който комбинира характеристики на всички домати. После го сравняват със сорта Heinz 1706, който е първият, чийто геном е разкодиран, в не толкова далечната 2012 г. И досега се ползва за "базов домат" при подобни изследвания.

Така изглежда първият домат с разгадан геном - Heinz 1706.

Сравнението показва, че геномът на Heinz 1706 е с 5000 гена по-малък от "супер-доматът". Много от липсващите гени добавят защита на домата към патогени.

Доматите са загубили тези гени чрез класическото селектиране - не генна модификация.

"При култивирането и подобряването на домата, хората са се фокусирали най-вече върху характеристиките, които увеличават производството, като размер и срок на годност", обяснява Хангжун Фей, растителен генетик от екипа.

Цветът на доматите е важен

По-червен домат не е задължително по-вкусен от бледорозов или жълт - това зависи и от сорта. Изследването обаче е открило и че генът TomLoxC, ключов за вкусния домат, използва каротеноиди - пигментите, които правят домата червен - за да го правят по-вкусен.

Добрата новина е, че 90% от дивите домати имат този ген. Още по-добрата новина е, че това е от сравнително скоро - версията на този ген, ключова за вкуса, до преди десетилетие е била само в 2% от сортовете домати.

Откритието може и да улесни селектиращите в това да върнат малко от вкуса и аромата на старите домати в новите сортове. Те вече са започнали този процес, твърди Джеймс Джиованони, молекулярният биолог в екипа от Корнел.

Коментари

Най

Следвайте ни

 
 

Още по темата

Още от категорията