Димо Стоянов е музикант и артист, основател и фронтмен на група “P.I.F”. На 28 май в Театър Азарян в НДК той ще представи своето театрално и музикално представление "Кой прибира сутрин звездите".

Г-н Стоянов, успяхме ли да превъртим колелото на прехода?

То не е превъртяно и веднъж. Преди Втората световна война също е имало подобно превъртане. Винаги има подобни периоди, защото така работи системата на управление на света. Народът трябва да е прост, да е беден, да го караш по фалшив начин да се чувства щастлив. Това е моето обяснение.

Изключително се дразня на абсолютно всички – няма един политик, на когото да кажа: „Браво!“. Може би Джон Сноу (герой на сериала „Игра на тронове“, бел. ред.) би бил единственият. Ей такъв да дойде. От доста време е ясно, че промeните бяха режисирани. А може би трябваше едни две хиляди души да бъдат вкарани в един стадион и разстреляни, защото комунистите са направили същото, когато са дошли на власт. Те са дошли и са занулили – колко хора са избили, цвета на интелигенцията, това е било много важно.

Дори по турско робство не са ни занулявали толкова много. Имало е богати хора, които са давали пари. Пак е имало алъш-вериш, но е имало и интелект. В момента ние нямаме такъв ген. Върнахме се при „деведесетарските“ мутри и такава ни управляват. Много е тъпо. Как простият народ да стане, когато генът ни е избит? Ние нямаме хората, които биха могли да управляват тази държава.

През 90-те години създадохте група P.I.F. – тогава се появи и първата й абревиетура Patriots in Fashion.

Първоначално ние се казвахме „Resemblance“ („прилика“ от англ., бел. ред.), бяхме млади, борбени и искахме да сме различни. Дори използвахме френското „Ressemblance“. Зимата на 96-та година бяхме избягали в Унгария, където се оказаха ужасни, страшни шовинисти. Върнахме се тук и решихме да пеем на български. И първият въпрос на един концерт в София, който ни зададоха, беше как да ви обявим. Ние казахме „Resemblance“ – бяхме го вече променили от френски на английски. А човекът срещу мен: „Как, как, как? Копеле, измислете нормално име!“. Така за една вечер измислихме нещо кратко, което бързо да се помни – P.I.F, с по една точка, за да не е като списанието. Вече имахме няколко добри песни – „Колело“, „Приказка“, сингъл. Появи се и първото интервю. И първият въпрос на журналиста беше: „Какво означава абревиетурата P.I.F?”. Петимата от групата получихме „тапа в устата“. Не бяхме мислели за отговори на този въпроси. И барабанистът ни тогава избухна с „Patriots In Fashion” (“патриоти в модата“, бел. ред.). Оттам започнахме да си играем с тази абревиетура – Pictures In Frames („картини в рамки“) и т.н. Истината е, че реално нищо не означава. Абе, слушай музиката, какво ти пука какво точно означава... 

А защо думата патриотизъм също загуби значение?

Може би защото много се злоупотребява с нея и просто се обезцени. Толкова е близко мафията до управляващите. Няма място да си патриот някъде вътре между мафиотите и управниците ни, те са толкова близко. Ние сме една шепа хора, един квартал на Москва, това е България. 

Цялото интервю с Димо от "P.I.F" може да прочетете в новия брой на сп. Клуб Z, който ще излезе в средата на юни.