Спорът между Столичната община и спортното министерство за строителство в Борисовата градина продължава и днес. След като министър Красен Кралев заплаши със съд заради отказа на "Московска" 33 да даде зелена светлина за нови градежи в парка около сегашните стадиони, днес главният архитект Здравко Здравков призова: вместо съдебни дела Министерството на младежта и спорта (ММС) да даде работещо решение за достъпа до спортните съоръжения и за паркирането.

Спорът води началото си от устройствения план на Борисовата, който е на етап обсъждане. Той предвижда забрана за строителство на нови обекти, което обаче засегна плановете за обновление на спортните съоръжения на територията на парка, и по-специално на стадион "Българска армия". Разрешено е реновиране, но в рамките на "чашката" на съоръжението. Концесионерът, собственикът на "ЦСКА-София" (основните акционери в клуба са Гриша Ганчев и Юлиан Инджов) вече представи архитектурни идеи за по-сериозно обновление от възможната в момента само козирка.

Планът беше представен още през 2017 г. Тогава министерството е имало възражения само да се превърне стадион "Юнак" в зелен амфитеатър. Това възражение е било уважено, разказа днес Здравков в сутрешния блок на бТВ. И допълни, че на 5 юни ще има ново обсъждане и от ведомството на Красен Кралев могат да внесат своите мотивирани предложения.

"Няма смисъл да ходим в съда, защото сме в много ранна фаза, планът в момента търпи поредица от обявявания. Ако намери министерството своето правилно решение за тази територия, мисля, че то може да бъде вписано в плана на Борисовата градина", допълни Здравков.

По думите му общината се е спряла точно на този проект при конкурса за Борисовата, защото е бил "най-консервативен" - "именно защото не се предвижда застрояване". И националният стадин "Васил Левски", и "Армията" са запазени в него като спортни съоръжения.

"Очаквах с плана да се направят конкретни предложения как да бъде подобрена достъпността до тези съществуващи съоръжения, защото изискванията на УЕФА са огромни по отношение на достъпа. Земно-насипният стадион, какъвто е този на ЦСКА, строен през 60-те години, естетсвено може да претърпи реконструкция, но трябва да си отговорим на въпроса как ще осигурим достъпа до този страдион. Защото влизането в Борисовата градина с автомобили трябва да бъде решено, да се намери конкретното техническо решение и затова очаквам от министерството предложение", заяви главният архитект.

С което отново призова министерството да даде работещи предложения за паркиране и достъп в условия, в които нови паркинги и алеи за автомобили няма да се строят за "Армията". За момента планът предвижда на мястото на автокъщата на бул. "Драган Цанков" да бъде проектиран паркинг за 400 автомобила.

"И ако се намери правилното решение и подземно, би могло да се обвърже с ползването на стадиона", посочи главният архитект.

Също така главният архитект изрази личното си убеждение, че мястото на Националния стадион трябва да бъде преместено. Тук община и държава са на едно мнение.

По думите на Здравков, когато съоръжението е строено през 1961 г., колите в София са били значително по-малко – падали са се 80 автомобила на 1000 души. Съответно достъпът до стадиона е бил по-удобен. Сега обаче не е така – според някои изчисления в момента на 1000 души в София се падат над 600 автомобила.

"Говорили сме с министър Кралев за места за нов национален стадион - единият в местността Къра, другите два варианта бяха изтеглени по периферията", посочи главният архитект.

Извън броженията на спортното министерство по устройствения план такива се появиха и сред общински съветници, които заподозряха общината в залагане на скрито строителство.

"Чух някакви такива фамозни определения като "скрито застрояване". В архитектурата няма такова нещо като "скрито застрояване", отвърна задочно Здравков.

Главният архитект на София е нямало да презавери разрешителното за строежа на небостъргача "Златен век", ако собственикът на "Артекс" – Пламен Мирянов, не го беше оттеглил, сподели "от кухнята" още Здравков. Тъй като разрешителното за строеж е било изтекло през 2017 г., от "Артекс" са имали едногодишен срок да го презаверят. Подали и такова искане, но скоро то било оттеглено.

"Бяхме подготвили такъв отказ – отказът не стигна до подпис", коментира Здравков.

Той сподели, че вече не получава есемеси от Мирянови, а преди две седмици са имали среща за други техни проекти в София.

Пороците на проекта датират още от 26 януари 2007-а, когато в "12 без 10" тогавашният главен архитект Петър Диков издава разрешителното. "Тогава Законът за устройство на територията е тиктакал, бил е приет от Народното събрание и са оставали само два дни до влизането му в сила" – обясни Здравков. (Преди измененията разрешената височина е 26 метра.) И призова, ако някой има въпроси по казуса – да се обърне към самия Диков.

Здравков коментира и анонсираната от него в края на миналата седмица нова наредба за градската среда. Както Клуб Z писа, в нея е заложено "изчистване" на фасадите от елементи като климатици, кабели, рекламни пана и пр. Както и боядисване на сградите в определени цветове. Пилотно проектът стартира на четирите централни улици "Цар Иван Шишман", "Граф Игнатиев", "6 септември" и "Солунска", като идеята е постепенно да се разшири и към останалите части на града.

"Столичната община не прави акция по премахване на климатици, а въвежда единен стандарт, който ще доближи София до облика на европейска столица. В тези зони има 48 паметници на културата. За тези зони направихме тези градски стандарти", коментира арх. Здравков.

По думите му в момента стандартът е подложен на консултации и може да бъде модифициран в рамките на месец. Що се отнася до собствениците на сградите в тези карета, наредбата предвижда те да имат 3-годишен срок, в който да изпълнят изискванията по стандарта. В противен случай се предвиждат санкции.