Article_top

Броят на престъпленията намалява във времето, но все още остава ниска разкриваемостта. Това става ясно от доклада за дейността на прокуратурата за 2018 г.  Едва 46% от регистрираните престъпления за 2018 г. са разкрити. И докато броят на регистрираните престъпления зависи както от нивото на престъпността, така и от активното сезиране на органите (полиция и прокуратура) от страна на гражданите, то данните за разкриваемостта са пряко отражение на дейността на прокуратурата.

Намаляване на броя регистрирани престъпления се наблюдава във всички групи, като най-голямо е понижението при престъпленията против собствеността (12,3% в сравнение с 2017 г.), въпреки че те остават с най-голям дял, и икономическите престъпления (намаление с 9,4%). Причините вероятно могат да се търсят в подобряване на индикаторите за социално неравенство и бедност.

Количеството преписки намалява с 42 хиляди през разглеждания период, а броят досъдебни производства – с около 9 хиляди. Това се дължи до известна степен на по-малкия брой регистрирани престъпления, въпреки че степента, с която преписките намаляват, е много по-висока от намалението на броя на регистрираните престъпления. Ръст бележат единствено участията на прокуратурата в съдебните заседания (с близо 10 хиляди за разглеждания период), като причината за това вероятно е разширяването и усложняването на съдебната практика.

Докладът на прокуратурата отбелязва и нещо интересно - „Констатира се спад на наблюдаваните преписки, започнали по сигнали на контролни органи – 2 499 (3 061; 2 062), като образуваните по тях дела съставляват едва 1.7% (2%; 1.1%) от всички образувани досъдебни производства“. Това означава слаб резултат от работата на държавните институции с правомощия да сезират прокуратурата, независимо от разширяването на законовите им правомощия (например КПКОНПИ).

По данни на прокуратурата се наблюдава много нисък дял на внесените в съда актове – 30 499 бр. за 2018 г. или 18%, като той спада от 19,5% през 2017 г. Това означава, че от всички наблюдавани актове по-малко от една пета стигат до съда. Този дял се различава значително между окръжните и районните прокуратури – в окръжните средният дял на внесени в съда актове на един прокурор е 5,3 бр., докато в районните – 36,4 бр. И двете групи бележат спад в дела на внесени в съда актове. Разликите между броя внесени актове са отражение както на разликите в натовареността на окръжните и районните прокурори, така и на големите териториални различия между отделните прокуратури.

За 2018 г. се наблюдава лека промяна в структурата на внесените в съда актове – намалява делът на обвинителните актове за сметка на споразуменията и постановленията с предложения за освобождаване от наказателна отговорност и налагане на административно наказание съгласно чл. 78а от Наказателния кодекс. Това е положителна тенденция и бележи преминаването към по-ефективни начини за разрешаване на споровете. Остава да се види доколко е трайна.

В доклада си главният прокурор отбелязва, че повечето показатели за съдебната фаза бележат подобряване – висок дял на осъдените и санкционирани лица с влязъл в сила съдебен акт, намаляващ брой върнати дела на прокурор и нисък дял оправдани лица. Въпреки това над една трета от върнатите дела (38,7% за 2018 г.) са върнати поради допуснато в досъдебното производство отстранимо съществено нарушение на процесуалните права, а още 32% от делата са върнати на прокурор поради констатирани от съда пропуски при изготвяне на обвинителния акт. Това говори за необходимост от по-сериозен качествен контрол над работата на прокуратурата.

Особен интерес представляват делата по престъпления от особен обществен интерес – това са дела за организирана престъпност; корупция; престъпления, засягащи финансовите интереси на ЕС; изпиране на пари; данъчни и други финансови престъпления; незаконен трафик на хора и наркотици. От данните за тях се вижда, че нарасналият брой наблюдавани дела (увеличение с 10,7% за 2018 г.) не води до повече внесени в съда прокурорски актове (намаление с 1,5%), нито до повече осъдени лица (намаление с 4,1%). Следва да се има предвид, че прокуратурата дава разумни предложения за корекции в концепцията за  корупционните престъпления, които вероятно биха довели до повишаване на резултатите от работата й.

Институт за пазарна икономика

 
Снимка БГНЕС

Броят на престъпленията намалява във времето, но все още остава ниска разкриваемостта. Това става ясно от доклада за дейността на прокуратурата за 2018 г.  Едва 46% от регистрираните престъпления за 2018 г. са разкрити. И докато броят на регистрираните престъпления зависи както от нивото на престъпността, така и от активното сезиране на органите (полиция и прокуратура) от страна на гражданите, то данните за разкриваемостта са пряко отражение на дейността на прокуратурата.

Намаляване на броя регистрирани престъпления се наблюдава във всички групи, като най-голямо е понижението при престъпленията против собствеността (12,3% в сравнение с 2017 г.), въпреки че те остават с най-голям дял, и икономическите престъпления (намаление с 9,4%). Причините вероятно могат да се търсят в подобряване на индикаторите за социално неравенство и бедност.

Количеството преписки намалява с 42 хиляди през разглеждания период, а броят досъдебни производства – с около 9 хиляди. Това се дължи до известна степен на по-малкия брой регистрирани престъпления, въпреки че степента, с която преписките намаляват, е много по-висока от намалението на броя на регистрираните престъпления. Ръст бележат единствено участията на прокуратурата в съдебните заседания (с близо 10 хиляди за разглеждания период), като причината за това вероятно е разширяването и усложняването на съдебната практика.

Докладът на прокуратурата отбелязва и нещо интересно - „Констатира се спад на наблюдаваните преписки, започнали по сигнали на контролни органи – 2 499 (3 061; 2 062), като образуваните по тях дела съставляват едва 1.7% (2%; 1.1%) от всички образувани досъдебни производства“. Това означава слаб резултат от работата на държавните институции с правомощия да сезират прокуратурата, независимо от разширяването на законовите им правомощия (например КПКОНПИ).

По данни на прокуратурата се наблюдава много нисък дял на внесените в съда актове – 30 499 бр. за 2018 г. или 18%, като той спада от 19,5% през 2017 г. Това означава, че от всички наблюдавани актове по-малко от една пета стигат до съда. Този дял се различава значително между окръжните и районните прокуратури – в окръжните средният дял на внесени в съда актове на един прокурор е 5,3 бр., докато в районните – 36,4 бр. И двете групи бележат спад в дела на внесени в съда актове. Разликите между броя внесени актове са отражение както на разликите в натовареността на окръжните и районните прокурори, така и на големите териториални различия между отделните прокуратури.

За 2018 г. се наблюдава лека промяна в структурата на внесените в съда актове – намалява делът на обвинителните актове за сметка на споразуменията и постановленията с предложения за освобождаване от наказателна отговорност и налагане на административно наказание съгласно чл. 78а от Наказателния кодекс. Това е положителна тенденция и бележи преминаването към по-ефективни начини за разрешаване на споровете. Остава да се види доколко е трайна.

В доклада си главният прокурор отбелязва, че повечето показатели за съдебната фаза бележат подобряване – висок дял на осъдените и санкционирани лица с влязъл в сила съдебен акт, намаляващ брой върнати дела на прокурор и нисък дял оправдани лица. Въпреки това над една трета от върнатите дела (38,7% за 2018 г.) са върнати поради допуснато в досъдебното производство отстранимо съществено нарушение на процесуалните права, а още 32% от делата са върнати на прокурор поради констатирани от съда пропуски при изготвяне на обвинителния акт. Това говори за необходимост от по-сериозен качествен контрол над работата на прокуратурата.

Особен интерес представляват делата по престъпления от особен обществен интерес – това са дела за организирана престъпност; корупция; престъпления, засягащи финансовите интереси на ЕС; изпиране на пари; данъчни и други финансови престъпления; незаконен трафик на хора и наркотици. От данните за тях се вижда, че нарасналият брой наблюдавани дела (увеличение с 10,7% за 2018 г.) не води до повече внесени в съда прокурорски актове (намаление с 1,5%), нито до повече осъдени лица (намаление с 4,1%). Следва да се има предвид, че прокуратурата дава разумни предложения за корекции в концепцията за  корупционните престъпления, които вероятно биха довели до повишаване на резултатите от работата й.

Институт за пазарна икономика

Коментари

Най

Следвайте ни

 
 

Още по темата

Още от категорията

Анкета

Кой ще понесе отговорността за НАПлийкс?