Ако се замислите, въпреки че по време на избори са най-ухажвани, животът на нас българските избиратели въобще не е лесен. Партиите искат нашия вот, но всъщност правят много неща, за да го затруднят. И тук съвсем не става въпрос за неволите на гласуващите зад граница. Става въпрос за всички, тези няколко милиона, които все още правят усилието да гласуват и да създадат поне частична легитимност на властите. 

Кратък преглед на бюлетините, с които сме гласували в последните 20-ина години, показва, че отношението към българския избирател е по-скоро като към опитно животинче. От 2001 г насам на практика няма парламентарни или избори за европейски парламент, на който да сме гласували с бюлетина от вида на предишните избори. Според Венецианската комисия, която  създава добрите практики в изборния процес, за значителна промяна в изборните правила се смята всичко, което променя начина на гласуване или отчитане на резултатите. В този смисъл няма нищо по-сериозно, което може да се промени в едни избори от бюлетината. 

2001 г. все още гласувахме с онзи символ на прехода – цветните бюлетини. С идването на НДСВ, поради странни политически причини и въпреки че беше ясно, ще това ще затрудни много избиратели, беше решено на следващите избори 2005 да се използва бяла интегрална бюлетина. През 2009 г. заради страха си от новосъздадената партия ГЕРБ, БСП предложи и гласува въвеждането на едни от най-абсурдните в световната практика мажоритарни райони.

Ако си спомняте, идеята беше с познатите си лица,  БСП да пребори никому неизвестните кандидати на Бойко Борисов (както направи със СДС през 1990 за ВНС) и така да спечели бонус от 31 депутата. Както често се случва с изборните промени, когато се правят безпринципно, сметката не излезе. И така например 24-годишната тогава Моника Панайотова, председател на младежката секция на ГЕРБ като мажоритарен кандидат в един от софийските райони помете “старите пушки” Даниел Вълчев (НДСВ), Таско Ерменков (БСП) и Мартин Димитров (Синя коалиция). 

2013, естествено, тези мажоритарни райони ги нямаше на бюлетината. Но на избирателя не му беше простено. Краткото време на кабинета Орешарски беше добре използвано от днешния омбудсман Мая Манолова да напише нов кодекс за избори, в който в бюлетината беше вкарано преференциално гласуване. Естествено това беше направено по начин, който да обърква всички: преференцията не е задължителна, но затова пък прагът й е различен и се изчислява по различен начин за всеки избор за да може почти всички партии да са доволни. Пълна каша. Това естествено не беше достатъчно.

През 2016 и 2017 приехме да гласуваме “задължително”, като имаме и нова опция в бюлетината – “не подкрепям никого”.  През това време имахме два референдума за електронно гласуване и няколко решения за въвеждането му, както и “сигурното” въвеждане на машини във всички изборни секции. 

Общото във всички тези промени е, че нито една от тях не доведе до по-висока активност или по-лесно гласуване. Процентът на невалидните бюлетини се покачваше.

На тези избори промяната в бюлетината е малка – едно “100” пред числата на преференциите в дясната част и едни квадратчета и кръгчета, които да ни улеснят. Дали промяната наистина ще улесни някого или просто цели партиите да си решат проблема с феномена 15/15, през който на предишните европейски избори в ЕП влезе Момчил Неков, все още не е ясно. Много по-вероятно е избирателите да не успят да се ориентират в поредния нов и по-сложен модел на бюлетината.

Едно е сигурно: броят на невалидните бюлетини няма да намалее, нито активността ще скочи; няма да е изненада, ако се появи някой друг феномен, плод на масовото неразбиране на хората в тъмната стаичка. И това ще бъде така, докато постоянно променяме вида на бюлетината, преференциите, числата, кръгчетата, квадратчетата, районите...

На всички, които усещат гласуването като граждански дълг, им пожелавам успех с поредната нова бюлетина!  Гласуването винаги има смисъл.