Article_top

Алиансът на либералите и демократите за Европа (АЛДЕ) е ключовият балансьор в следващия европейски парламент, докато традиционните лявоцентристи и дясноцентристи, Социалистите и демократите (С и Д), и Европейската народна партия (ЕНП) търпят тежки загуби.

Новата крайнодясна еврофобска група, в която водещи фигури са италианската Лига на Матео Салвини и френският Национален сбор на Марин Льо Пен се представя под очакванията и се очертава като шеста от засега девет политически семейства в новия Европейски парламент.

Това показват предварителни данни от 11 държави членки и екзит полове от още 17 държави членки, обявени в Европейския парламент час след полунощ на 27 май.. 

АЛДЕ се вдига над 105 места в в 751-членната камара при 68 в досегашната. ЕНП слиза на 179 при 217 досега, а С и Д пада на 152 при 187 досега. 

Голямата изненада са Зелените, които печелят 69 места при прогнозирани малко над 50 и се нареждат като четвърта политическа група пред евроскептичните Европейски консерватори и реформисти с 60 мандата.

Минимумът за обикновено мнозинство е 376 евродепутати. То е невъзможно без АЛДЕ, което означава, че ролята на либералите в подялбата на висшите постове в ЕС расте.

Крайнодесният алианс на Льо Пен и Салвини има засега 60 места при 37 досега, но е далече от прогнозираните от различните агенции от 74 до 86 места. След него са крайно евроскептичната Европа на свободата и пряката демокрация, групата на идеолога на Брекзит Найджъл Фараж с 51 места, крайната левица с 38 места, 7 независими депутати и 38 избраници от нови партии, които тепърва ще търсят своите групи в Европейския парламент.

Въпреки това увеличаването на еврофобската група илюстрира възхода на популизма след серията кризи, през които премина Европа през последния петгодишен мандат на европейските институции.

В първите си изявления след съобщаването на резултатите в сградата на Европейския парламент в Брюксел представителите на политическите групи дадоха да се разбере, че е приключено с досегашната традиционна проевропейска коалиция между ЕНП и С и Д е свършено и са възможни различни мнозинства.

"Трябва да работим с центристките партии, за да формираме мнозинство и ние ще работим с центъра",  каза зам.-председателката на групата на ЕНП Естер де Ланге (Холандия). Тя добави, че целта на преговорите ще бъдат "стабилността и европейските решения" и че без най-голямата група в парламента е невъзможно "силно мнозинство", от което се нуждае следващата Европейска комисия.

Лидерът на политическата група на С и Д Удо Булман (Германия) обаче заяви: 

"ЕНП вече няма политическата сила да води ЕС... не могат да твърдят, че имат монопол върху мнозинството...Това не е техният естествен монопол".

"Имаме нужда от нова коалиция, която да води Европа", добави той, намеквайки за ляво-либерален алианс със Зелените, крайната левица и АЛДЕ. С и Д открои като приоритетни области, в които тя има допирни точки с тях, като борбата против климатичните промени и за намаляване на бедността.

Парламентарният лидер на АЛДЕ Ги Верхофстад (Белгия) каза, че председател на следващата Европейска комисия ще бъде този, който може да обедини зад програмата си "ново, силно, здраво управляващо мнозинство в Европейския парламент".

"Ние ще използваме силата си да натиснем за по-амбициозна Европа... Сега е моментът за ново равновесие на властта в Европейския парламент", добави Верфофстад, чиято формация е подсилена от близо 20 евродепутати от групата "Ренесанс", произлизаща от френската президентска партия и коалиционния и партньор.

Центристите  "ще бъдат решаващата група в Европейския парламент за първи път от 1979 година насам. Никакво солидно проевропейско мнозинство няма да бъде възможно без АЛДЕ и другите центристки формации", добави Верхофстадт.

Лидерите на Зелените Франциска Келер и Филип Ламбертс казаха, че участието им в управляваща коалиция ще зависи основно от това доколко евентуалните им партньори биха приели техните приоритети, свързани главно с опазването на климата и със справедливото и прозрачно данъчно облагане.

 

Алиансът на либералите и демократите за Европа (АЛДЕ) е ключовият балансьор в следващия европейски парламент, докато традиционните лявоцентристи и дясноцентристи, Социалистите и демократите (С и Д), и Европейската народна партия (ЕНП) търпят тежки загуби.

Новата крайнодясна еврофобска група, в която водещи фигури са италианската Лига на Матео Салвини и френският Национален сбор на Марин Льо Пен се представя под очакванията и се очертава като шеста от засега девет политически семейства в новия Европейски парламент.

Това показват предварителни данни от 11 държави членки и екзит полове от още 17 държави членки, обявени в Европейския парламент час след полунощ на 27 май.. 

АЛДЕ се вдига над 105 места в в 751-членната камара при 68 в досегашната. ЕНП слиза на 179 при 217 досега, а С и Д пада на 152 при 187 досега. 

Голямата изненада са Зелените, които печелят 69 места при прогнозирани малко над 50 и се нареждат като четвърта политическа група пред евроскептичните Европейски консерватори и реформисти с 60 мандата.

Минимумът за обикновено мнозинство е 376 евродепутати. То е невъзможно без АЛДЕ, което означава, че ролята на либералите в подялбата на висшите постове в ЕС расте.

Крайнодесният алианс на Льо Пен и Салвини има засега 60 места при 37 досега, но е далече от прогнозираните от различните агенции от 74 до 86 места. След него са крайно евроскептичната Европа на свободата и пряката демокрация, групата на идеолога на Брекзит Найджъл Фараж с 51 места, крайната левица с 38 места, 7 независими депутати и 38 избраници от нови партии, които тепърва ще търсят своите групи в Европейския парламент.

Въпреки това увеличаването на еврофобската група илюстрира възхода на популизма след серията кризи, през които премина Европа през последния петгодишен мандат на европейските институции.

В първите си изявления след съобщаването на резултатите в сградата на Европейския парламент в Брюксел представителите на политическите групи дадоха да се разбере, че е приключено с досегашната традиционна проевропейска коалиция между ЕНП и С и Д е свършено и са възможни различни мнозинства.

"Трябва да работим с центристките партии, за да формираме мнозинство и ние ще работим с центъра",  каза зам.-председателката на групата на ЕНП Естер де Ланге (Холандия). Тя добави, че целта на преговорите ще бъдат "стабилността и европейските решения" и че без най-голямата група в парламента е невъзможно "силно мнозинство", от което се нуждае следващата Европейска комисия.

Лидерът на политическата група на С и Д Удо Булман (Германия) обаче заяви: 

"ЕНП вече няма политическата сила да води ЕС... не могат да твърдят, че имат монопол върху мнозинството...Това не е техният естествен монопол".

"Имаме нужда от нова коалиция, която да води Европа", добави той, намеквайки за ляво-либерален алианс със Зелените, крайната левица и АЛДЕ. С и Д открои като приоритетни области, в които тя има допирни точки с тях, като борбата против климатичните промени и за намаляване на бедността.

Парламентарният лидер на АЛДЕ Ги Верхофстад (Белгия) каза, че председател на следващата Европейска комисия ще бъде този, който може да обедини зад програмата си "ново, силно, здраво управляващо мнозинство в Европейския парламент".

"Ние ще използваме силата си да натиснем за по-амбициозна Европа... Сега е моментът за ново равновесие на властта в Европейския парламент", добави Верфофстад, чиято формация е подсилена от близо 20 евродепутати от групата "Ренесанс", произлизаща от френската президентска партия и коалиционния и партньор.

Центристите  "ще бъдат решаващата група в Европейския парламент за първи път от 1979 година насам. Никакво солидно проевропейско мнозинство няма да бъде възможно без АЛДЕ и другите центристки формации", добави Верхофстадт.

Лидерите на Зелените Франциска Келер и Филип Ламбертс казаха, че участието им в управляваща коалиция ще зависи основно от това доколко евентуалните им партньори биха приели техните приоритети, свързани главно с опазването на климата и със справедливото и прозрачно данъчно облагане.

Коментари

Най

Следвайте ни

 
 

Още по темата

Още от категорията

Анкета

Ще продължите ли да спазвате мерките срещу COVID-19 след края на извънредното положение?