Article_top

Партиите, които са получавали или получават държавна субсидия след 26 май 2016 г. над записаните в бюджета 11 лв. на глас, ще трябва да ги връщат. Опциите как да стане това са две - на тези, които продължават да взимат държавни пари, ще им се удържат суми от бъдещи траншове. На тези, които след парламентарните избори 2017 г. нямат право на субсидия - ще им бъде вменено да връщат суми. Със сложната законодателна схема се очаква със задна дата бюджетът да си върне 14,5 млн. лв.  

Това предвижда проектът за промени в Закона за политическите партии, внесен от Министерския съвет. В понеделник кабинетът прие "на подпис" текстове, но самите те не бяха оповестени. До ситуацията се стигна след разкрития на "Шоуто на Слави" - вместо по 11 лв. на получен глас на последните парламентарни избори, за миналата 2018 г., партиите с право на субсидия, са получили повече пари. Оказа се, според Министерството на финансите, че причината за това е в начина, по който е написан (респективно тълкуван - б.р.) текст в закона за партиите от Министерството на финансите. Той гласи следното: 

Общата сума, предвидена за субсидиране на политическите партии и коалиции, се определя ежегодно в закона за държавния бюджет на Република България в зависимост от броя на получените действителни гласове от партиите и коалициите на последните парламентарни избори, като за един получен глас се предвижда субсидия в размер, определен ежегодно със закона за държавния бюджет на Република България.

Начинът за предоставянето на средствата за субсидиране на партиите и коалициите се определя от министъра на финансите.

Така в изчисленията попадат и гласовете, дадени за партии без право на субсидия, но са действителни. Въпреки че предходен член от закона обяснява, че субсидия се отпуска според броя гласове само на партии, които имат над 1% от гласовете на последните парламентарни избори. Сумата 11 лв. на глас не е променяна чрез бюджета в последните години. 

Промяната, която сега предлага правителството, регулира момента с тълкуването - тоест целта е да е ясно, че в изчисленията на субдидията влизат само гласовете за съответната партия, която има право на плащанията. Властта обаче предлага новите разпоредби да имат обратно действие - тоест със задна дата. В преходните и заключителни разпоредби на предложения проект става ясно, че парите - дадени в миналото, ще бъдат преизчислени по методиката, записана сега (в случай, че бъде приета от парламента - б.р.).

Изчисленията, описани в мотивите, гласят следното: 

"При така предложената законова уредба общият размер на държавната субсидия за политическите партии и коалиции за една година ще бъде намален с 6,5 млн. лв."

"При приемане от Народното събрание на предложението този начин на изчисляване на общия размер на държавната субсидия за политическите партии и коалиции да бъде отнесен за периода от 26 май 2016 г. до изплатената към 30 април 2019 г. субсидия, икономията би възлязла на 14,5 млн. лв."

От това излиза, че партии ще връщат или няма да получат общо 14,5 млн. лв. със задна дата. Защото ще има ревизия на вече изчислени и изплатени пари на тези, на които се полагат. В няколко решения на Конституционния съд (КС) в годините се казва, че не може да има законодателство, което да действа със задна дата. Големият въпрос е дали идеята на правителството не противоречи на основния закон и дали ще има кой да попита за това КС, ако текстовете бъдат приети. 

В бъдеще икономиите ще са 6,5 млн. лв. на година, в случай, че сумата на глас остане и догодина 11 лв. 

Партиите, които от май 2016 г. до март 2017 г. (когато са последните парламентарни избори - б.р.) са имали право и са получавали пари от бюджета, са парламентарно представените в 43-ото НС ГЕРБ, БСП, ДПС, "Атака", съставните части на коалицията "Реформаторски блок", на коалицията "Патриотичен фронт", на коалицията "България без цензура" и АБВ. 

Освен тях до 2017 г. държавни пари са получавали още "Движение 21" и "Глас народен" на база гласовете от парламентарния вот през 2014 г. 

Според проекта пари ще се удържат от новите траншове на парламентарно представените и сред 2017 г. ГЕРБ, БСП, ДПС, съставните части на "Обединени патриоти" - ВМРО, НФСБ и "Атака".

"Щета" от субсидиите, изплащани в бъдеще - от април 2017 досега, и за следващите месеци в мандата на 44-тото Народно събрание, ще понесат парламентарната "Воля" и партия "Възраждане" (на парламентарните избори получи повече от 1% от гласовете). 

Пари ще трябва да връщат в хазната със задна дата - за периода май 2016 - април 2017 г. - партиите, които вече не са в Народното събрание. Това са формациите от бившия "Реформаторски блок" - СДС, ДСБ, БЗНС, "Движение България на гражданите" и НПСД. Следват АБВ, "Движение 21", "Глас народен", както и съставните части на коалицията около формацията на Николай Бареков, чиято партия вече има друго име - "Презареди БГ".  

В новия проект има и опция, която гласи, че дори парламентарните сега партии може да се окаже, че ще връщат пари. Това ще се случи, ако "надвзетите" от тях суми са по-големи от бъдещите полагащи се траншове. 

От БСП реагираха днес, че ще се съобразят със законовата поправка, ако бъде приета. ГЕРБ явно също са съгласни, след като правителството предлага "реформата", която на практика "замазва" начина, по който Министерството на финансите е тълкувало действащия текст. 

Изчисленията какви суми над полагащите се 11 лв. на глас за партия са взели изброените партии предстои. Особено сложно ще е то за формациите, участвали в коалиция, защото разпределенията там зависят от коалиционните споразумения. Част от коалициите вече не съществуват, други партии са в различни формати от тези на вота през 2014 г., на база ка който са изчислявани средствата за периода май 2016 - април 2017 г. 

В прокуратурата има сигнали срещу финансовия министър Владислав Горанов заради начина, по който е тълкувал закона за партиите. 

Предстои да се разбере дали предложеният законопроект би бил изпратен в Конституционния съд заради действие със задна дата. Ако бъде приет и мине без вето. 

 

Партиите, които са получавали или получават държавна субсидия след 26 май 2016 г. над записаните в бюджета 11 лв. на глас, ще трябва да ги връщат. Опциите как да стане това са две - на тези, които продължават да взимат държавни пари, ще им се удържат суми от бъдещи траншове. На тези, които след парламентарните избори 2017 г. нямат право на субсидия - ще им бъде вменено да връщат суми. Със сложната законодателна схема се очаква със задна дата бюджетът да си върне 14,5 млн. лв.  

Това предвижда проектът за промени в Закона за политическите партии, внесен от Министерския съвет. В понеделник кабинетът прие "на подпис" текстове, но самите те не бяха оповестени. До ситуацията се стигна след разкрития на "Шоуто на Слави" - вместо по 11 лв. на получен глас на последните парламентарни избори, за миналата 2018 г., партиите с право на субсидия, са получили повече пари. Оказа се, според Министерството на финансите, че причината за това е в начина, по който е написан (респективно тълкуван - б.р.) текст в закона за партиите от Министерството на финансите. Той гласи следното: 

Общата сума, предвидена за субсидиране на политическите партии и коалиции, се определя ежегодно в закона за държавния бюджет на Република България в зависимост от броя на получените действителни гласове от партиите и коалициите на последните парламентарни избори, като за един получен глас се предвижда субсидия в размер, определен ежегодно със закона за държавния бюджет на Република България.

Начинът за предоставянето на средствата за субсидиране на партиите и коалициите се определя от министъра на финансите.

Така в изчисленията попадат и гласовете, дадени за партии без право на субсидия, но са действителни. Въпреки че предходен член от закона обяснява, че субсидия се отпуска според броя гласове само на партии, които имат над 1% от гласовете на последните парламентарни избори. Сумата 11 лв. на глас не е променяна чрез бюджета в последните години. 

Промяната, която сега предлага правителството, регулира момента с тълкуването - тоест целта е да е ясно, че в изчисленията на субдидията влизат само гласовете за съответната партия, която има право на плащанията. Властта обаче предлага новите разпоредби да имат обратно действие - тоест със задна дата. В преходните и заключителни разпоредби на предложения проект става ясно, че парите - дадени в миналото, ще бъдат преизчислени по методиката, записана сега (в случай, че бъде приета от парламента - б.р.).

Изчисленията, описани в мотивите, гласят следното: 

"При така предложената законова уредба общият размер на държавната субсидия за политическите партии и коалиции за една година ще бъде намален с 6,5 млн. лв."

"При приемане от Народното събрание на предложението този начин на изчисляване на общия размер на държавната субсидия за политическите партии и коалиции да бъде отнесен за периода от 26 май 2016 г. до изплатената към 30 април 2019 г. субсидия, икономията би възлязла на 14,5 млн. лв."

От това излиза, че партии ще връщат или няма да получат общо 14,5 млн. лв. със задна дата. Защото ще има ревизия на вече изчислени и изплатени пари на тези, на които се полагат. В няколко решения на Конституционния съд (КС) в годините се казва, че не може да има законодателство, което да действа със задна дата. Големият въпрос е дали идеята на правителството не противоречи на основния закон и дали ще има кой да попита за това КС, ако текстовете бъдат приети. 

В бъдеще икономиите ще са 6,5 млн. лв. на година, в случай, че сумата на глас остане и догодина 11 лв. 

Партиите, които от май 2016 г. до март 2017 г. (когато са последните парламентарни избори - б.р.) са имали право и са получавали пари от бюджета, са парламентарно представените в 43-ото НС ГЕРБ, БСП, ДПС, "Атака", съставните части на коалицията "Реформаторски блок", на коалицията "Патриотичен фронт", на коалицията "България без цензура" и АБВ. 

Освен тях до 2017 г. държавни пари са получавали още "Движение 21" и "Глас народен" на база гласовете от парламентарния вот през 2014 г. 

Според проекта пари ще се удържат от новите траншове на парламентарно представените и сред 2017 г. ГЕРБ, БСП, ДПС, съставните части на "Обединени патриоти" - ВМРО, НФСБ и "Атака".

"Щета" от субсидиите, изплащани в бъдеще - от април 2017 досега, и за следващите месеци в мандата на 44-тото Народно събрание, ще понесат парламентарната "Воля" и партия "Възраждане" (на парламентарните избори получи повече от 1% от гласовете). 

Пари ще трябва да връщат в хазната със задна дата - за периода май 2016 - април 2017 г. - партиите, които вече не са в Народното събрание. Това са формациите от бившия "Реформаторски блок" - СДС, ДСБ, БЗНС, "Движение България на гражданите" и НПСД. Следват АБВ, "Движение 21", "Глас народен", както и съставните части на коалицията около формацията на Николай Бареков, чиято партия вече има друго име - "Презареди БГ".  

В новия проект има и опция, която гласи, че дори парламентарните сега партии може да се окаже, че ще връщат пари. Това ще се случи, ако "надвзетите" от тях суми са по-големи от бъдещите полагащи се траншове. 

От БСП реагираха днес, че ще се съобразят със законовата поправка, ако бъде приета. ГЕРБ явно също са съгласни, след като правителството предлага "реформата", която на практика "замазва" начина, по който Министерството на финансите е тълкувало действащия текст. 

Изчисленията какви суми над полагащите се 11 лв. на глас за партия са взели изброените партии предстои. Особено сложно ще е то за формациите, участвали в коалиция, защото разпределенията там зависят от коалиционните споразумения. Част от коалициите вече не съществуват, други партии са в различни формати от тези на вота през 2014 г., на база ка който са изчислявани средствата за периода май 2016 - април 2017 г. 

В прокуратурата има сигнали срещу финансовия министър Владислав Горанов заради начина, по който е тълкувал закона за партиите. 

Предстои да се разбере дали предложеният законопроект би бил изпратен в Конституционния съд заради действие със задна дата. Ако бъде приет и мине без вето. 

Коментари

Най

Следвайте ни

 
 

Още по темата

Още от категорията

Анкета

Само Нено Димов ли е виновен за водната криза и боклука?