Днес Демократи за силна България навършва 15 години. 
(Единствената партия, в която съм членувал, партия, в чието ръководство прекарах последните десет години от живота си, на която - вярвам - дадох много сили и енергия, и която ми даде цялата ми кариера в политиката.)

Малко от надеждите и мечтите от 2004г. се сбъднаха. Но и малко от плановете и пророкуванията на противниците ни успяха. ДСБ се оказа уникално корава и упорита (и в добрия, и недотам смисъл) общност, несломима в трудни моменти и не твърде ентусиазирана при успехи, резистентна към изкушения и бързо отхвърляща изкушените. 
Далеч не идеална, но несъмнено най-устойчивата почтена общност в българската политика.

Вярвам, че ДСБ не е постигнала основната си цел - консолидация на дясното политическо пространство като алтернатива на посткомунистическото беззаконие. И днес десетки, а утре - стотици хиляди десни демократи останаха непредставени, дори от Демократична България. 
Задача на ДСБ е да ги събере, да намери разумната и великодушна формула на обединението, да осигури баланса на идейните различия и да осъществи лидерство към успех на местните избори.

А лидерство значи не да се пъчиш отпред, а да буташ каруцата

Коментарът е от профила на Радан Кънев във Фейсбук. Заглавието е на редакцията