Article_top

В Белгия бе основана т.нар. „Партия на исляма“, която си поставя цел превръщането на тази страна в „ислямска държава“. Основателите на партията възнамеряват към 2030 г. да обявят официално установяването на „ислямска демокрация“. В програмата ѝ е замяната на съществуващото гражданско и наказателно законодателство с разпоредбите на ислямския шариат.

Акронимът „ISLAM party” обозначава понятията „честност“, „солидарност“ „свобода“, „автентичност“ и „моралност“ на френски език. Според експерта по ислямски въпроси Микаел Приво и професора по политически науки Себастиен Бусоа, тази партия цели взривяването на обществото отвътре. Някои белгийски политици, сред които Ришар Милер, призовават към забраната на „Партията на исляма“.

Както сочи сп. „Поан“, партията цели изкореняването на греха чрез забрана на хазарта, казината и заложните къщи, както и лотариите. От друга страна, тя настоява да бъде разрешено носенето на хиджаб в училищата, а на белгийските мюсюлмани да бъдат зачетени ислямските религиозни празници като почивни дни. Сред другите искания е във всички училища да бъде гарантирана за учениците от мюсюлмански семейства халална храна. Един от тримата основатели на тази партия Редуан Ахруш предлага да се въведе сегрегация между мъже и жени в обществения транспорт.

Същият е членувал в Ислямския център в Белгия - една от организациите, които за пръв път въвеждат ислямския фундаментализъм в тази страна.  Екстремистите в тази организация изиграват важна роля за рекрутирането на джихадисти за Афганистан и Ирак. Както твърди Ахруш, „в течение на 12 години по-голямата част от жителите на Брюксел ще станат мюсюлмани.

Въпросната „Партия на исляма“ започва политическата си дейност в квартал Моленбеек, смятан за „крепостта на белгийските екстремисти“ и средоточие на отговорниците по рекрутиране на джихадисти за битките на групировката „Ислямска държава“ в Ирак и Леванта. Както писа в. „Фигаро“, „само след двадесетина години европейската столица ще се превърне в ислямски град“.

Според Оливие Серве, професор по социални науки в католическия университет в Льовен, „близо една трета от жителите на Брюксел са мюсюлмани, което се дължи на високата раждаемост сред последователите на ислямската религия. Кметът на Брюксел Филип Клоз смята, че всичките джамии в столицата са в ръцете на салафисти. Както разкрива секретен доклад, датиращ от миналата година, в Моленбеек са били разкрити 51 организации, за които се предполага, че поддържат връзки с джихадистки движения.

Халид ал-Заркани

Известен е като „Санта Клаус на джихада“ – с къдрава брада и ….Името му е Халид ал-Заркани. Попада в полезрението на полицията, която го арестува след като открива в квартирата му в Моленбеек съкровище от компрометиращи данни. Според главния прокурор на страната Бернар Мишел, „Ал-Заркани е отговорен за примамването към джихадизма на цяло поколение от невръстни младежи, особено в Моленбеек“.

Четиридесетидвегодишният Ал-Заркани е осъден на 12 години затвор, заради обвинения, че „разпространява джихадистка идеология сред наивните и невежи младежи“ и че е ключова фигура в рекрутирането на терористи. В квартирата му полицията разкрива голям брой книги и съчинения с екстремистки характер, сред които  и „38 начина да участваш в джихада“, както и „16 жени, които бяха на дъното, преди да заминат за Сирия“. Докато е в затвора, се извършват поредица от терористични действия по улиците на Моленбеек и извън него.

Мрежата, която той изгражда упорито, докато е на свобода, проявява себе си като участниците в нея стават централни персонажи на терористичните атентати в Париж и Брюксел, както и формират отделна терористична мрежа във Франция. Според Хинд Фрейхинг, която е автор на книгата „Кварталът Моленбеек“, Ал-Заркани допринася за прехода от дълбокоумни религиозни беседи, отличаващи пропагандата на Ал-Каида сред предишните поколения джихадисти, към онова, което тя нарича „исляма на партизанските действия“.

В интервю в „Ню Йорк таймс“ Фрейхинг, която самата е белгийка от марокански произход, споделя, че когато започнала проучванията си в Моленбеек преди десет години, радикалното течение било под контрола на екстремистки улеми, които се занимавали предимно с религиозна схоластика и софистика. Впоследствие обаче, радикалите попаднали под силното влияние на „ДАЕШ“, насочено към сформирането на престъпен алианс между крадци и ислямисти. Според нея, „ДАЕШ“ набира последователите си измежду престъпниците, крадците и разбойниците, защото изпитва крайна нужда от опита им в боравенето с оръжие и с тайни квартири.

Белгийският ислямски център

Според мнозина европейски експерти, корените на радикализма в Моленбеек датират от 90-те години, когато сирийският имигрант Бассам Ал-Аяши основава т.нар. Белгийски ислямски център. Той включва джамия, която на свой ред се превръща в трибуна за пропагандирането на салафитския радикализъм. Както твърди Йохан Леман - антрополог, който развива бурна социална дейност в същия квартал, още тогава е имало предупреждения, че центърът е опасен, но специализираните органи не са се намесили.

Това бездействие продължило дори тогава, когато става ясно, че Ал-Аяши е организирал официална сватба на един от видните дейци на Ал-Каида, които са били замесени в атентатите от 11 септември 2001 г., при това със съучастието на един от участниците в убийството на афганистанския лидер Ахмед Шах, който бе противник на Бен Ладен и на действията му в Афганистан.

Първоначално Белгия е по-скоро домакин на джихадисткото течение, отколкото негова цел. Според британския експерт Джон Личфийлд, „терористичната атака от май 2014 г. срещу еврейския музей в Брюксел, в който бяха убити четирима души, бе антисемитско нападение, а не акт срещу Белгия, за разлика от последвалите атаки“. Днес страната вече се е превърнала в център на ислямския екстремизъм и агресия. Как една сравнително малка европейска държава се превърна в източник на подобни заплахи?

Сред причините е, че тук живее бедна мюсюлманска общност с много високи нива на младежка безработица. Други важни фактори са леснината, с която е възможно да се снабдиш с оръжие, както и безпрепятственият транспорт из страната. Същевременно има недостиг на човешки ресурси в сектора за сигурност на фона на нестабилната вътрешнополитическа обстановка. Според британския „Гардиън“, „подобно и на други държави, в Белгия идеологията на насилието се разпространи благодарение на социалните мрежи - дори когато не насърчават пряко агресията, те допринасят за разпространяването на омразата, отхвърлянето на търпимостта, както и на радикални и консервативни възгледи“.

Белгийските власти са разтревожени от увеличаващия се брой мюсюлмани, които живеят в изолираните гета, в които нищетата се съчетава с престъпност и търговия с наркотици. В квартала Моленбеек безработицата надхвърля 40%. Според „Вашингтон пост“ това се дължи на затрудненията пред имигрантите при намиране на работа, поради недоброто владеене на френски, фламандски или холандски, а напоследък в много от случаите и на английски език.

Броят на мюсюлманите в тази страна достига до 700 000 души или 2% от населението, според официалната статистика. От тях около 300 000 араби и други мюсюлмани живеят в столицата, където те са една четвърт от населението. В квартала Моленбеек живеят сто хиляди мюсюлмани. Според сп. „Форин афеърс“, в страната пребивават около 600 джихадисти, сред които са и 120 завърнали се от сирийския фронт бойци. Според белгийското бюро за разследване, през миналата година е започнало 313 следствени производства, свързани с тероризъм, срещу 195 през предшестващата година. 

Салафизмът и неговият „разсадник“ Моленбеек

Кварталът е разположен край канал недалеч от най-модерните квартали на Брюксел. Още преди половин век той се превръща в средоточие на заселването на турски и марокански имигранти. Макар през последните няколко години да бяха положени усилия за неговата инфраструктура, той си остава като беден район, заобиколен от луксозни квартали.

Експертът Билал Баниш споделя във „Вашингтон пост“, че особено важна роля за разпространението на политическия ислям в радикалисткия му вариант е изиграла появата на „Даеш“. Според него, над 500 белгийски граждани с арабски или друг мюсюлмански корен са заминали за Сирия и Ирак, за да се бият в редиците на „Ислямската държава“. Това означава, че Белгия е станала най-големият европейски източник на джихадисти. 

В доклад на белгийските служби се твърди, че „салафитското течение е сред най-активните в лагера на екстремистите“ и че „то ще заплашва сигурността на страната през следващия период“. Според документа, напоследък се наблюдава засилване активността на салафитите, чиято цел е изолирането на мюсюлманите и недопускането на тяхното интегриране в обществото. Салафитските общности в Белгия отхвърлят демократичната система и нейните институции, чрез които се осъществява управлението на страната и обществото.

Сред най-опасните радикалистки групировки докладът сочи движението „Шариат за Белгия“. То е основано през март 2010 г. по подобие на „Ислям за Великобритания“. Повечето от основателите му са второ и трето поколение имигранти от арабски и други мюсюлмански страни, които са били рекрутирани в затворите или чрез пропагандна дейност по белгийските улици и паркове.

За негов лидер се счита Фуад Белкасем с прозвище Абу Омран. Той е с марокански корен и има криминално минало преди обръщането си към екстремизма. Ползва се със широка популярност сред имигрантската младеж особено в Брюксел и Антверпен. Белгийски съд осъди Белкасем на 12 години затвор по обвинения в тероризъм през февруари 2015 г.

Салафизмът избуява по места, които са недостъпни за силите за сигурност. Според доклад на белгийските служби се твърди, че това течение дължи най-много на имамите на салафитските джамии и на проповедници, свързани с тях. Според вестник „Ла либр  Белгия“, който цитира информиран източник, „около тридесет са джамиите в страната, които са подчинени на салафитско влияние“. В него се твърди също, че властите изобщо не наблюдават, нито извършват други форми на контрол върху действащите около 70 джамии в самия Брюксел и останалите джамии в страната, чийто общ брой е около 320.

Друг белгийски вестник - „Л’Еко“ - пише, че религиозният радикализъм в Европа използва недъзите на западната демокрация. Негови съюзници са представителите на десния екстремизъм и на джихадисткия салафизъм, според които екстремизмът с религиозна окраска се дължи на социалната маргинализация. В доклад на министерството на вътрешните работи, разпространен от вестник „Либр аксион“, се твърди че през 90-те години Белгия се е превърнал в резервна база на ислямистки организации и на Алжирския фронт за спасение.

Според публикацията, „голям брой алжирски имигранти са получили политическо убежище през 1995 г.; мнозина от тях впоследствие са попаднали в затвора, след като се е установило, че са предоставяли логистична помощ, оръжие и пари на алжирски ислямистки групи“. 

Трябва да се отбележи, че белгийските затвори са се превърнали в развъдници на радикализъм. Участниците в терористичните актове в Брюксел например, са прекарали различни срокове зад решетките по обвинения в криминални деяния от типа на кражби и търговия с наркотици. Те са се радикализирали именно в затвора, където са попаднали на проповедници и имами, насърчили екстремистката им еволюция и желанието им за мъст.

Впоследствие, отчитайки тази опасност, в два от белгийските затвори радикалните ислямисти са били изолирани от останалите затворници. Според министерството на правосъдието, мюсюлмани съставят между 20 и 30 на сто от всичките белгийски затворници, въпреки че мюсюлманската общност в страната не надвишава 6% от цялото ѝ население. 

Дейността на радикалните ислямистки течения в Белгия, както и в други европейски държави, не би могла да придобие подобни размери, без активна финансова подкрепа отвън. Според експерти, подходящи условия за развитието на салафизма в страната са възникнали след като Саудитска Арабия е финансирала основаването на редица джамии и културни центрове, чиято цел е разпространяване на саудитския религиозен „бранд“, а именно – уахабитския салафизъм.

Така след 2010 г. е възникнала ядрото на салафизма в страната и именно тогава е била основана организацията „Шариат за Белгия“, която призовава към въвеждане на ислямско законодателство, предвиждащо смъртно наказание за прелюбодействие. Само тази организация е рекрутирала над 10% от общия брой белгийски джихадисти, заминали да се сражават в Близкия изток.

Наред със Саудитска Арабия, Катар е другата арабска държава, която финансира дейността на ислямисти в Европа, включително и в Белгия. Но докато Саудитска Арабия насърчава уахабитското учение, Доха подкрепя конкурентната международна структура на „Мюсюлманските братя“. Според американския експерт по въпросите на сигурността Стивън Марли, Катар финансира радикалните ислямистки групировки чрез своята фондация „Катар чарити“. Напоследък Доха е превела около 140 млн.долара в полза на организации, принадлежащи към „Мюсюлманските братя“.

 
Фуад Белкасем. Снимка БГНЕС

В Белгия бе основана т.нар. „Партия на исляма“, която си поставя цел превръщането на тази страна в „ислямска държава“. Основателите на партията възнамеряват към 2030 г. да обявят официално установяването на „ислямска демокрация“. В програмата ѝ е замяната на съществуващото гражданско и наказателно законодателство с разпоредбите на ислямския шариат.

Акронимът „ISLAM party” обозначава понятията „честност“, „солидарност“ „свобода“, „автентичност“ и „моралност“ на френски език. Според експерта по ислямски въпроси Микаел Приво и професора по политически науки Себастиен Бусоа, тази партия цели взривяването на обществото отвътре. Някои белгийски политици, сред които Ришар Милер, призовават към забраната на „Партията на исляма“.

Както сочи сп. „Поан“, партията цели изкореняването на греха чрез забрана на хазарта, казината и заложните къщи, както и лотариите. От друга страна, тя настоява да бъде разрешено носенето на хиджаб в училищата, а на белгийските мюсюлмани да бъдат зачетени ислямските религиозни празници като почивни дни. Сред другите искания е във всички училища да бъде гарантирана за учениците от мюсюлмански семейства халална храна. Един от тримата основатели на тази партия Редуан Ахруш предлага да се въведе сегрегация между мъже и жени в обществения транспорт.

Същият е членувал в Ислямския център в Белгия - една от организациите, които за пръв път въвеждат ислямския фундаментализъм в тази страна.  Екстремистите в тази организация изиграват важна роля за рекрутирането на джихадисти за Афганистан и Ирак. Както твърди Ахруш, „в течение на 12 години по-голямата част от жителите на Брюксел ще станат мюсюлмани.

Въпросната „Партия на исляма“ започва политическата си дейност в квартал Моленбеек, смятан за „крепостта на белгийските екстремисти“ и средоточие на отговорниците по рекрутиране на джихадисти за битките на групировката „Ислямска държава“ в Ирак и Леванта. Както писа в. „Фигаро“, „само след двадесетина години европейската столица ще се превърне в ислямски град“.

Според Оливие Серве, професор по социални науки в католическия университет в Льовен, „близо една трета от жителите на Брюксел са мюсюлмани, което се дължи на високата раждаемост сред последователите на ислямската религия. Кметът на Брюксел Филип Клоз смята, че всичките джамии в столицата са в ръцете на салафисти. Както разкрива секретен доклад, датиращ от миналата година, в Моленбеек са били разкрити 51 организации, за които се предполага, че поддържат връзки с джихадистки движения.

Халид ал-Заркани

Известен е като „Санта Клаус на джихада“ – с къдрава брада и ….Името му е Халид ал-Заркани. Попада в полезрението на полицията, която го арестува след като открива в квартирата му в Моленбеек съкровище от компрометиращи данни. Според главния прокурор на страната Бернар Мишел, „Ал-Заркани е отговорен за примамването към джихадизма на цяло поколение от невръстни младежи, особено в Моленбеек“.

Четиридесетидвегодишният Ал-Заркани е осъден на 12 години затвор, заради обвинения, че „разпространява джихадистка идеология сред наивните и невежи младежи“ и че е ключова фигура в рекрутирането на терористи. В квартирата му полицията разкрива голям брой книги и съчинения с екстремистки характер, сред които  и „38 начина да участваш в джихада“, както и „16 жени, които бяха на дъното, преди да заминат за Сирия“. Докато е в затвора, се извършват поредица от терористични действия по улиците на Моленбеек и извън него.

Мрежата, която той изгражда упорито, докато е на свобода, проявява себе си като участниците в нея стават централни персонажи на терористичните атентати в Париж и Брюксел, както и формират отделна терористична мрежа във Франция. Според Хинд Фрейхинг, която е автор на книгата „Кварталът Моленбеек“, Ал-Заркани допринася за прехода от дълбокоумни религиозни беседи, отличаващи пропагандата на Ал-Каида сред предишните поколения джихадисти, към онова, което тя нарича „исляма на партизанските действия“.

В интервю в „Ню Йорк таймс“ Фрейхинг, която самата е белгийка от марокански произход, споделя, че когато започнала проучванията си в Моленбеек преди десет години, радикалното течение било под контрола на екстремистки улеми, които се занимавали предимно с религиозна схоластика и софистика. Впоследствие обаче, радикалите попаднали под силното влияние на „ДАЕШ“, насочено към сформирането на престъпен алианс между крадци и ислямисти. Според нея, „ДАЕШ“ набира последователите си измежду престъпниците, крадците и разбойниците, защото изпитва крайна нужда от опита им в боравенето с оръжие и с тайни квартири.

Белгийският ислямски център

Според мнозина европейски експерти, корените на радикализма в Моленбеек датират от 90-те години, когато сирийският имигрант Бассам Ал-Аяши основава т.нар. Белгийски ислямски център. Той включва джамия, която на свой ред се превръща в трибуна за пропагандирането на салафитския радикализъм. Както твърди Йохан Леман - антрополог, който развива бурна социална дейност в същия квартал, още тогава е имало предупреждения, че центърът е опасен, но специализираните органи не са се намесили.

Това бездействие продължило дори тогава, когато става ясно, че Ал-Аяши е организирал официална сватба на един от видните дейци на Ал-Каида, които са били замесени в атентатите от 11 септември 2001 г., при това със съучастието на един от участниците в убийството на афганистанския лидер Ахмед Шах, който бе противник на Бен Ладен и на действията му в Афганистан.

Първоначално Белгия е по-скоро домакин на джихадисткото течение, отколкото негова цел. Според британския експерт Джон Личфийлд, „терористичната атака от май 2014 г. срещу еврейския музей в Брюксел, в който бяха убити четирима души, бе антисемитско нападение, а не акт срещу Белгия, за разлика от последвалите атаки“. Днес страната вече се е превърнала в център на ислямския екстремизъм и агресия. Как една сравнително малка европейска държава се превърна в източник на подобни заплахи?

Сред причините е, че тук живее бедна мюсюлманска общност с много високи нива на младежка безработица. Други важни фактори са леснината, с която е възможно да се снабдиш с оръжие, както и безпрепятственият транспорт из страната. Същевременно има недостиг на човешки ресурси в сектора за сигурност на фона на нестабилната вътрешнополитическа обстановка. Според британския „Гардиън“, „подобно и на други държави, в Белгия идеологията на насилието се разпространи благодарение на социалните мрежи - дори когато не насърчават пряко агресията, те допринасят за разпространяването на омразата, отхвърлянето на търпимостта, както и на радикални и консервативни възгледи“.

Белгийските власти са разтревожени от увеличаващия се брой мюсюлмани, които живеят в изолираните гета, в които нищетата се съчетава с престъпност и търговия с наркотици. В квартала Моленбеек безработицата надхвърля 40%. Според „Вашингтон пост“ това се дължи на затрудненията пред имигрантите при намиране на работа, поради недоброто владеене на френски, фламандски или холандски, а напоследък в много от случаите и на английски език.

Броят на мюсюлманите в тази страна достига до 700 000 души или 2% от населението, според официалната статистика. От тях около 300 000 араби и други мюсюлмани живеят в столицата, където те са една четвърт от населението. В квартала Моленбеек живеят сто хиляди мюсюлмани. Според сп. „Форин афеърс“, в страната пребивават около 600 джихадисти, сред които са и 120 завърнали се от сирийския фронт бойци. Според белгийското бюро за разследване, през миналата година е започнало 313 следствени производства, свързани с тероризъм, срещу 195 през предшестващата година. 

Салафизмът и неговият „разсадник“ Моленбеек

Кварталът е разположен край канал недалеч от най-модерните квартали на Брюксел. Още преди половин век той се превръща в средоточие на заселването на турски и марокански имигранти. Макар през последните няколко години да бяха положени усилия за неговата инфраструктура, той си остава като беден район, заобиколен от луксозни квартали.

Експертът Билал Баниш споделя във „Вашингтон пост“, че особено важна роля за разпространението на политическия ислям в радикалисткия му вариант е изиграла появата на „Даеш“. Според него, над 500 белгийски граждани с арабски или друг мюсюлмански корен са заминали за Сирия и Ирак, за да се бият в редиците на „Ислямската държава“. Това означава, че Белгия е станала най-големият европейски източник на джихадисти. 

В доклад на белгийските служби се твърди, че „салафитското течение е сред най-активните в лагера на екстремистите“ и че „то ще заплашва сигурността на страната през следващия период“. Според документа, напоследък се наблюдава засилване активността на салафитите, чиято цел е изолирането на мюсюлманите и недопускането на тяхното интегриране в обществото. Салафитските общности в Белгия отхвърлят демократичната система и нейните институции, чрез които се осъществява управлението на страната и обществото.

Сред най-опасните радикалистки групировки докладът сочи движението „Шариат за Белгия“. То е основано през март 2010 г. по подобие на „Ислям за Великобритания“. Повечето от основателите му са второ и трето поколение имигранти от арабски и други мюсюлмански страни, които са били рекрутирани в затворите или чрез пропагандна дейност по белгийските улици и паркове.

За негов лидер се счита Фуад Белкасем с прозвище Абу Омран. Той е с марокански корен и има криминално минало преди обръщането си към екстремизма. Ползва се със широка популярност сред имигрантската младеж особено в Брюксел и Антверпен. Белгийски съд осъди Белкасем на 12 години затвор по обвинения в тероризъм през февруари 2015 г.

Салафизмът избуява по места, които са недостъпни за силите за сигурност. Според доклад на белгийските служби се твърди, че това течение дължи най-много на имамите на салафитските джамии и на проповедници, свързани с тях. Според вестник „Ла либр  Белгия“, който цитира информиран източник, „около тридесет са джамиите в страната, които са подчинени на салафитско влияние“. В него се твърди също, че властите изобщо не наблюдават, нито извършват други форми на контрол върху действащите около 70 джамии в самия Брюксел и останалите джамии в страната, чийто общ брой е около 320.

Друг белгийски вестник - „Л’Еко“ - пише, че религиозният радикализъм в Европа използва недъзите на западната демокрация. Негови съюзници са представителите на десния екстремизъм и на джихадисткия салафизъм, според които екстремизмът с религиозна окраска се дължи на социалната маргинализация. В доклад на министерството на вътрешните работи, разпространен от вестник „Либр аксион“, се твърди че през 90-те години Белгия се е превърнал в резервна база на ислямистки организации и на Алжирския фронт за спасение.

Според публикацията, „голям брой алжирски имигранти са получили политическо убежище през 1995 г.; мнозина от тях впоследствие са попаднали в затвора, след като се е установило, че са предоставяли логистична помощ, оръжие и пари на алжирски ислямистки групи“. 

Трябва да се отбележи, че белгийските затвори са се превърнали в развъдници на радикализъм. Участниците в терористичните актове в Брюксел например, са прекарали различни срокове зад решетките по обвинения в криминални деяния от типа на кражби и търговия с наркотици. Те са се радикализирали именно в затвора, където са попаднали на проповедници и имами, насърчили екстремистката им еволюция и желанието им за мъст.

Впоследствие, отчитайки тази опасност, в два от белгийските затвори радикалните ислямисти са били изолирани от останалите затворници. Според министерството на правосъдието, мюсюлмани съставят между 20 и 30 на сто от всичките белгийски затворници, въпреки че мюсюлманската общност в страната не надвишава 6% от цялото ѝ население. 

Дейността на радикалните ислямистки течения в Белгия, както и в други европейски държави, не би могла да придобие подобни размери, без активна финансова подкрепа отвън. Според експерти, подходящи условия за развитието на салафизма в страната са възникнали след като Саудитска Арабия е финансирала основаването на редица джамии и културни центрове, чиято цел е разпространяване на саудитския религиозен „бранд“, а именно – уахабитския салафизъм.

Така след 2010 г. е възникнала ядрото на салафизма в страната и именно тогава е била основана организацията „Шариат за Белгия“, която призовава към въвеждане на ислямско законодателство, предвиждащо смъртно наказание за прелюбодействие. Само тази организация е рекрутирала над 10% от общия брой белгийски джихадисти, заминали да се сражават в Близкия изток.

Наред със Саудитска Арабия, Катар е другата арабска държава, която финансира дейността на ислямисти в Европа, включително и в Белгия. Но докато Саудитска Арабия насърчава уахабитското учение, Доха подкрепя конкурентната международна структура на „Мюсюлманските братя“. Според американския експерт по въпросите на сигурността Стивън Марли, Катар финансира радикалните ислямистки групировки чрез своята фондация „Катар чарити“. Напоследък Доха е превела около 140 млн.долара в полза на организации, принадлежащи към „Мюсюлманските братя“.

Коментари

Martin Martinov's picture
Martin Martinov
САМОсеПИТАМ

ТА КОЯ Е ИСТИНСКАТА НОВИНА?

На 29 МАЙ пускате статия - " Тук опровергаваме осем лъжи за ЕС.." .... ...че се разпада, че се ИСЛЯМИЗИРА и т.н.
Или тази за Белгия - че се и РАДИКАЛИЗИРА...
А проблема в Белгия не е от сега.. А от 50 години..
Когато дядовците и бащите на днешните ислямисти бяха така добри да строят тунелите на Брюксел и магистралите..
И да припомните как през 2000 година Белгия бе блокирана за да опише и преброи имигрантите и да ги прави белгийски граждани..

Белгия е измислена от

Белгия е измислена от великите сили педалска даржава с Крал можеби педал

Най

Следвайте ни

 
 

Още по темата

Още от категорията

Анкета

Какво ще товари и разтоварва новото пристанище на Ахмед Доган?