От 28 май до 02 юни в София се проведе Пролетният панаир на книгата. В рамките на 6 дни жителите на София имаха достъп до разнообразни издания и автори, запознавайки се със съвременните литературни тенденции на книжния пазар. И тази година известни български и чуждестранни писатели раздаваха автографи и коментираха своите произведения на щандовете на издателствата, разположени в НДК. В същото време сегашното издание на панаира е съчетано със Софийския литературен фестивал за деца и младежи. Това е причината голяма част от събитията в официалната програма да са насочени към по-малките читатели.

Пролетният панаир на книгата е едно от най-важните събития за съвременната литература в България. Той е лакмус за развитието на художествената проза у нас и точен показател къде се намира българското книгоиздаване в сравнение със световните издателски практики. От друга страна той се проведе във времена, в които все по-често се коментира дали българите четат и до каква степен притежаваме добър литературен вкус.

Митът за нечетящите българи

През изминалите няколко години все повече преобладава митът, че българите не четат и не инвестират средства в закупуването на нови книги. Тези твърдения са подкрепени от различни статистики, изследващи грамотността сред младото поколение. В същото време появата на интернет и социалните мрежи се определя като пагубна за стимулиране на четенето. Във всички тези твърдения се крие зрънце истина, но те не представят другата страна на монетата. Според последното проучване на Институт Отворено общество – всеки четвърти българин чете книги всеки ден, а всеки трети – никога.

Около 24% от анкетираните до 29-годишна възраст признават, че не четат. За сравнение 49% от хората над 60 години заявяват, че не могат да отделят време за четене. Като причини се посочват ангажиментите на работното място, семейните задължения и напрегнатия начин на живот. За разлика от тях 34% от младите хора твърдят, че се опитват да намират време и четат всеки ден. В по-общ план 36% заявяват, че изобщо не намират време за четене, а 27% от анкетираните млади хора твърдят, че се опитват да четат по една книга всеки месец, докато 11% се опитват да правят това всяка седмица.

В изследването на Институт Отворено общество се забелязва, че процентите варират според населеното място и доходите на анкетираните. Така близо 33% от хората в София заявяват, че всеки ден намират време да четат за разлика от анкетираните в другите големи градове (30%) или хората, които живеят по селата (12%). В същото време хората с по-високи доходи четат повече, тъй като могат да си позволят закупуването на книги. Хората с най-ниски доходи (под 300 лв. на месец) признават, че нямат финансовата възможност за това. 

За Панаира на книгата с… разум

На фона на данните от това изследване се откроява високата посещаемост на събития като Панаира на книгата. През последните години двете годишни издания на панаира се радват на все по-голям интерес и имат възможност да представят широк спектър от издателства и автори. В същото време това събитие така и не успява да придобие международния авторитет на подобни форуми в съседна Сърбия, Гърция и Турция. Причините за това са най-различни.

В първите години на прехода българската литература е в застой и подобни събития не могат да избягат от динамичните политически промени в страната. Например, през 90-те години на ХХ век Панаирът на книгата се възприема като базар за покупка на книги на едро, отколкото като културно събитие. С появата на нови издателства през XXI век, започва неговата постепенна комерсиализация. В началото се възприема като търговско събитие, чиято основна задача е да се представят по-големите издателства с тяхната най-нова продукция и да се реализират големи продажби. За разлика от международните панаири на книгата, които са като малки градчета със зони за почивка, четене или литературно представяне, родният панаир на книгата приличаше по-скоро на търговски пазар. Едва през последните години настъпиха промени. 

За Панаира на книгата с… любов

През последните години изданията на Панаира на книгата у нас придобиват друг облик. Те се отличават не само с по-добра организация, но и с включването на все повече културни събития в официалната програма. Сред тях са премиери на книги, семинари, лекции със свободен достъп, срещи с известни български и световни писатели, тематично посвещаване на определена държава или географски район.

В същото време се инвестират все повече средства в неговата реклама и привличането на разнообразни посетители. Друга важна особеност е, че Панаирът на книгата започва да се посещава от малки и големи читатели, предлагайки им продукция, отговаряща на техните литературни предпочитания. Може да се каже, че постепенно се налага като едно от най-важните събития в областта на съвременното българско книгоиздаване.

Поради тази причина редом с включването на все повече културни елементи в програмата на панаира, организаторите трябва да се замислят за формирането на литературен вкус. По този начин Панаирът на книгата ще получи още по-голямо международно признание и ще допринася за развенчаването на мита за нечетящите българи. 

----

Този материал е създаден по проект "Генерация Z".