Article_top

От известно време насам премиерът Бойко Борисов не слиза от джипката. Обикаля села и паланки, снима се с хора, къпе се в народна любов, цигански оркестър му свири на ухо: "старото се уволнява, зайците реват"... Децата го гледат като „селебрити“, жените виждат в него „секс символ“, мъжете искат да му стиснат ръката и да го потупат като стар приятел. С едно заглавие: „Значи, умирам за тоз Бойко, беее...“, както се изрази жителка на ромска махала край село Тича. 

Мнозина, които смятат себе си за „бойколози“, виждат връщането на Борисов към неговото първородно начало в политика,... когато отново бе сред хората. Той се върна там, откъде започна. Което говори, че е изправен не пред някаква обикновена конюнктурна криза, свързана с решаването на управленски или битов проблем... например да натрие носа на БСП на изборите. А има нещо по-дълбоко, което е заседнало в неговия личен, интимен свят. Бойко Борисов осъзна, че не е безсмъртен.

Общественото земетресение, предизвикано от „Апартаментгейт“, принуди Борисов да вземе тежки решения в партията. От ролята си на „международник“ и „обединител на Балканите“ той се върна в своята политическа младост. Инстинктивно пое в свои ръце дори кормилото на автомобила, в който допреди го возеха от НСО. Сам взе лопата да чисти авгиевите обори в своята партия, отстрани хора от „вътрешния кръг“, разжалва първия си офицер Цветан Цветанов. А всъщност последното като че ли предизвика най-много колебания у Борисов. Това е драма, сравнима с Дон Кихот да се раздели със своя Санчо Панса. И не знае какво оръженосецът е взел със себе си  дали не таи мъст, отложена във времето.

Политиката като маратон 

Бойко Борисов много добре знае, че властта не е вечна. Тя е обвързана и с физическото здраве. Защото политиката е маратон. Спринтьорите нямат място в нея. Оцеляват тези, които генерират сила на дълги разстояния. А с възрастта тази сила се изчерпва. И макар и да кипи от енергия, лидерът на ГЕРБ достига върха на всяка човешка екзистенциална крива. В зрелостта се прави оценка на миналите години. Но често тези моменти водят до усещане за криза. А в моментите на своето усамотение човек остава с най-мрачните си мисли за неизбежния край. Някои се опитват да не си задават въпроси, защото това означава участие в разрешаването им. Други търсят решение в настоящето и за тях само то има смисъл. Живее се тук и сега. 

Можем само да гадем какви мисли се прескачат и надиграват в света на човека Бойко Борисов, когато остава сам в своята самота. В моментите, когато по борисовски седи „сам като куче“ в къщата в Банкя, за която казва: "там съм роден и там ще умра".

И затова периодично лидерът на ГЕРБ припомня на глас историята на Тодор Живков.

„Беше ми любопитно да видя как живее един човек, който е управлявал 30 г. И какво му се случва. После имах възможност да гледам и възхода на Царя и как падна... Български политик в историята приживе няма одобрен. Така че за разлика от другите аз знам изхода. Но няма да допусна да си отидем като маскари“, раказва Борисов. И обещава: „Изкарвам си мандата, прибирам се в партията и ще дам път на много млади хора.“

Страх да не бъде забравен

„Бъдещето е на младите“, често обичат да казват партийните водачи. „Но не и настоящето“, поправят ги старите апаратчици в коридорите на партийните централи. За да запази себе си, Борисов ще се стреми да контролира настоящето. Ще търси компенсанции за поддържане на своята политическа младост – като футболист ще бие дузпи, докато не вкара, като партиен лидер ще подмени лицата на ГЕРБ и прелее млада кръв в редиците на партията, когато е несигурен в своите решения, ще се гмурне в морето от народна любов и ще се снима с всеки, който го обожава. Защото за първи път, откато вече десет години е в голямата политика, Бойко Борисов разбра, че не е вечен.

Оставащата част от мандата му ще минава под знака на тази осъзната "преходност". Вероятно Борисов ще има все по-малко доверие на обкръжението си, вероятно няма да допусне нов Цветанов толкова близо до себе си и до партийните дела. Ще се нагърбва лично с все повече оперативни задачи и отговорности, за да не допусне "да си отидат като маскари". Един все по-самотен Борисов, пристъпващ все по-неумолимо в своята есен.

 

От известно време насам премиерът Бойко Борисов не слиза от джипката. Обикаля села и паланки, снима се с хора, къпе се в народна любов, цигански оркестър му свири на ухо: "старото се уволнява, зайците реват"... Децата го гледат като „селебрити“, жените виждат в него „секс символ“, мъжете искат да му стиснат ръката и да го потупат като стар приятел. С едно заглавие: „Значи, умирам за тоз Бойко, беее...“, както се изрази жителка на ромска махала край село Тича. 

Мнозина, които смятат себе си за „бойколози“, виждат връщането на Борисов към неговото първородно начало в политика,... когато отново бе сред хората. Той се върна там, откъде започна. Което говори, че е изправен не пред някаква обикновена конюнктурна криза, свързана с решаването на управленски или битов проблем... например да натрие носа на БСП на изборите. А има нещо по-дълбоко, което е заседнало в неговия личен, интимен свят. Бойко Борисов осъзна, че не е безсмъртен.

Общественото земетресение, предизвикано от „Апартаментгейт“, принуди Борисов да вземе тежки решения в партията. От ролята си на „международник“ и „обединител на Балканите“ той се върна в своята политическа младост. Инстинктивно пое в свои ръце дори кормилото на автомобила, в който допреди го возеха от НСО. Сам взе лопата да чисти авгиевите обори в своята партия, отстрани хора от „вътрешния кръг“, разжалва първия си офицер Цветан Цветанов. А всъщност последното като че ли предизвика най-много колебания у Борисов. Това е драма, сравнима с Дон Кихот да се раздели със своя Санчо Панса. И не знае какво оръженосецът е взел със себе си  дали не таи мъст, отложена във времето.

Политиката като маратон 

Бойко Борисов много добре знае, че властта не е вечна. Тя е обвързана и с физическото здраве. Защото политиката е маратон. Спринтьорите нямат място в нея. Оцеляват тези, които генерират сила на дълги разстояния. А с възрастта тази сила се изчерпва. И макар и да кипи от енергия, лидерът на ГЕРБ достига върха на всяка човешка екзистенциална крива. В зрелостта се прави оценка на миналите години. Но често тези моменти водят до усещане за криза. А в моментите на своето усамотение човек остава с най-мрачните си мисли за неизбежния край. Някои се опитват да не си задават въпроси, защото това означава участие в разрешаването им. Други търсят решение в настоящето и за тях само то има смисъл. Живее се тук и сега. 

Можем само да гадем какви мисли се прескачат и надиграват в света на човека Бойко Борисов, когато остава сам в своята самота. В моментите, когато по борисовски седи „сам като куче“ в къщата в Банкя, за която казва: "там съм роден и там ще умра".

И затова периодично лидерът на ГЕРБ припомня на глас историята на Тодор Живков.

„Беше ми любопитно да видя как живее един човек, който е управлявал 30 г. И какво му се случва. После имах възможност да гледам и възхода на Царя и как падна... Български политик в историята приживе няма одобрен. Така че за разлика от другите аз знам изхода. Но няма да допусна да си отидем като маскари“, раказва Борисов. И обещава: „Изкарвам си мандата, прибирам се в партията и ще дам път на много млади хора.“

Страх да не бъде забравен

„Бъдещето е на младите“, често обичат да казват партийните водачи. „Но не и настоящето“, поправят ги старите апаратчици в коридорите на партийните централи. За да запази себе си, Борисов ще се стреми да контролира настоящето. Ще търси компенсанции за поддържане на своята политическа младост – като футболист ще бие дузпи, докато не вкара, като партиен лидер ще подмени лицата на ГЕРБ и прелее млада кръв в редиците на партията, когато е несигурен в своите решения, ще се гмурне в морето от народна любов и ще се снима с всеки, който го обожава. Защото за първи път, откато вече десет години е в голямата политика, Бойко Борисов разбра, че не е вечен.

Оставащата част от мандата му ще минава под знака на тази осъзната "преходност". Вероятно Борисов ще има все по-малко доверие на обкръжението си, вероятно няма да допусне нов Цветанов толкова близо до себе си и до партийните дела. Ще се нагърбва лично с все повече оперативни задачи и отговорности, за да не допусне "да си отидат като маскари". Един все по-самотен Борисов, пристъпващ все по-неумолимо в своята есен.

Коментари

Gotse Delchev's picture
Gotse Delchev
Gotse Delchev

По-добре щеше да бъде, ако г-н Борисов осъзнаеше,

че носи гените на българското племе,

ако осъзнаеше, че като водител на племето не бива да харизва България на руснаците, трябва да пази вярата, а не да създава условия за доминиране на исляма, да не изгражда нарцисизъм и фалшив култ към личността си, да даде отговор как живеят хората с пенсии между 200 и 350-400 лева, и ако наистина не е страхливец, да не се крие в джипа, заобиколен от блюдолизци, а да тръгне сам и да разговаря свободно с всеки срещнат.

И крайно време е да осъзнаете, че печелите избори, но това носи блага за олигарсите, гербаджиите, за т. нар. политически елит, но не и за народа. Ако това не бе вярно, Отечеството
нямаше да е най-бедното в Европа.

Крайно време е , г-н Борисов да разберете, че не сте най, най и да вземете адекватно решение, по възможност преди рестартирането на АЕЦ Белене, за която следва да се проведе референдум,: да или не, а не Вие, Президентът, Нинова, Каракачановци насилнически да наложите проекта.
Vesela Pasheva's picture
Vesela Pasheva
безпартийна

Когато си бил на върха, е

Когато си бил на върха, е задължително да осъзнаеш, че от него само се слиза. Дали постепенно, или със срив, зависи от релефа, не от теб.
Raina Popova's picture
Raina Popova
raina_popova@abv.bg

Осъзнал се!?

Осъзнал се!?
Г-н Борисов, тръгнете между хората, но не по предварително уреден маршрут, където предварително е организирано посрещането Ви.Слезте от джипа, без бодигардове и подмазвачи, и ще видите обезлюдени села с разбити катинари по къщите, тихи малки градчета и в тях хора с тъжна, беззъба усмивка, защото нямат пари за зъболекар, ще видите умислени лица и много осакатени хора от инсулти и инфаркти:куцащи, дрипави, просящи, няма да срещнете 30,40,50 годишни хора.Те са се изнесли от България. Там където има все още училища, ще чуете глъч и смях на деца и тинейджъри, а сравните ли летуващите вече у нас възрастни хора от Германия,Румъния, Гърция, Полша и др. страни от ЕС с българските пенсионери, ако имате сърце, ще заплачете.. Г-н Борисов, не се радвайте на нагласена и натъкмена народна любов! Не копирайте слабостите на Тато, те са безмерни, но с предизвестен край!
Франк Лойд Райт's picture
Франк Лойд Райт
Фран Лойд Райт

Не вервай на телевизора

Тоя ако слезе от джипа такъв бой ше отнесе, че свят ше му се завие. Ти не го гледай, че кара сам из територията, отзаде има барем пет-шест коли на НСО със съответния персонал...
gopeto's picture
gopeto
gopeto

Ха-Ха.

Няма как да недопусне банкянската свиня да си отиде като маскара. Той никога не е бил друго освен маскара.

Най

Следвайте ни

 
 

Още по темата

Още от категорията

Анкета

Какво ще товари и разтоварва новото пристанище на Ахмед Доган?