Има няколко неща, които в България никога няма да се случат, докато на власт е сегашната шай.., пардон власт. Няма да се случат, защото власт-имащите имат само две копчета, които ги задействат: първо, алчност; второ, страх. Трето – като например обслужване на обществения интерес – няма.

Да започнем със страха. Поради страх от Путин, Бойко Борисов никога и при никакви обстоятелства няма да подпише сделка за американски изтребители. Ще преговаря, ще отлага, ще говори за съображения, ще обещава за идния четвъртък след дъжда – но няма да подпише. Подобен подпис би залепил България окончателно за НАТО, а това Путин не харесва. А Путин страхува Борисов повече, отколкото го страхуват американците.

Ерго: няма да гледаме из небето синьо от коприна да хвъркат красиви бели американски самолетчета. Не и докато ГЕРБ е на власт.

Поради алчност никога, при никакви обстоятелства, няма да видим „електронно правителство”, не и докато на власт е ГЕРБ. Обещават ни такова правителство – т.е. рязко съкращаване на времето и усилията, които губим за ходене от гише на гише в различните администрации – от десет години. Няма обаче как това да стане, защото ще доведе до рязко съкращаване на чиновническия апарат, особено – в общините. А този апарат на ГЕРБ много му трябва, в най-раздутия възможен вариант. От една страна, има много места за назначаване на роднини и съпартийци. От друга – има вързани гласоподаватели за изборите, които не за магаре – за октопод ще гласуват.

От десет години обещават електронно управление, но за тези десет години всички администрации, особено общинските, въведоха още и още документи, които задължително трябва да им представяме. В хартиен вид. Лично. С подпис и печат. Каквото и да искате да направите днес, което сте правили при „Бойко-1”,  ще ви искат поне с една-трета повече документи, разрешителни и лицензии, отколкото тогава.

В повечето общини – и, между другото, в повечето болници – продължава да няма, освен това, елементарен ред. Липсата на ред не се обяснява само с алчност. Тук се появява спомагателно копче, мотивиращо поведението на властта: злината.

Колкото по-малко ред има в дадена институция, толкова по-безпомощен, клет, зависим и жалък се чувства озовалият се в нея гражданин. И толкова по-могъщ, щастлив, горд и пълноценен се чувства мизерното същество, което наричаме „чиновник”. Унизеният и уплашен гражданин е идеалът на чиновника от всички равнища на йерархията. Само при това положение съществото „чиновник” се чувства пълноценно.

За пълночиновническо щастие е много важно на гражданина да не му се обяснява, какви документи трябва да занесе на чиновника, за да си свърши работата. След като гражданинът, след лутане, питане на познати и консултации с чичо Гугъл все пак понасъбере един наръч бумаги, приемащият ги чиновник с презрение започва, страница по страница: „Къде ви е образец 2? Това не е попълнено както трябва. Защо нямате печат от гише 4? А оригинал на акта за раждане? На семейно състояние? Документ за собственост? Съдимост? Разрешително 15?” докато, накрая, дойде моментът на триумфа на съществото „чиновник”, гръбнак на ГЕРБ, стожер на властта: „Не може!”.

Изпаднали сте, уважаеми зрители, в положението, в което бяхме през 1980-те години. Слушате обещания на властта за подобрение на нещата, надявате се, оглеждате се за признаци, че подобрението е тръгнало. Няма да тръгне. Както не тръгна и тогава.

И след още 10 години, при тази власт, няма да гледате американски самолетчета на парадите. Но затова пък ще трябва да попълвате с още една-трета повече хартиени документи, отколкото попълвате сега, да харчите с една-трета повече време за ходене от гише на гише, да гледате с една-трета повече чиновници, поне с една-трета по-некомпетентни и по-нахални от сегашните.

Идат избори. Да не забравите да гласувате за ГЕРБ, които ви пазят от комунистите.