Article_top

В България, както и в други отстъпващи от демокрацията и Просвещението страни, живеем в политическа среда, която се вмества в дефиницията за феодализъм. Властта не върви отдолу нагоре, както е при демокрациите, а отгоре надолу. Няма нито прозрачност на решенията, нито последващ институционален или демократичен контрол. Властта съществува, за да могат нейните агенти да изпомпват обществен ресурс в своя полза, вместо да работят за увеличаване на общото благо.

Как се излиза от феодализъм? Класическата рецепта гласи: революция на средната класа, подкрепена от „народа”. Такива революции основават САЩ, Британия, както и съвременните големи държави в Западна Европа. Това е и революцията в България от 1989-1990 година, скъсала със специфичния вариант на феодализъм, предлаган от „реалния социализъм”.

А без революция? И този вариант е възможен: модернизация „отгоре”, от решителна централна власт.

Рецептата на Тачър

В своите мемоари Маргарет Тачър пише, че на принципа на децентрализираното самоуправление могат да живеят ефективно само страни като САЩ, Холандия и Британия, в които обикновените хора имат столетен опит да се оправят сами на нивото на местната общност. В страни, в които подобна традиция няма, децентрализиран модел на управление ще се изроди във феодализъм, тъй като обикновените хора нямат навика да контролират местните големци. В тия случаи Тачър препоръчва съсредоточаване на властта „в центъра” - в една просветена, реформаторска и почтена държава.

От време на време и такива неща са се случвали дори в България. Възрастните хора в малките населени места доскоро помнеха, че „назначените” кметове (тоест след 1934 година) са били най-добри, тъй като бидейки представители директно на централната власт, не са били подвластни на местни интереси. В село Миндя „фашисткият (както на шега го наричат) водопровод”, прокаран от такъв кмет, и до днес си е наред, защото се намира на 250 см под земята. Докато „комунистическият” водопровод, правен в средата на 80-те години - тоест по време на онзи феодализъм, е на има-няма 50 см дълбочина и затова постоянно се пука под натиска на минаващите отгоре автомобили.

Рецептата на Тачър обаче започва да издиша, ако самата централна власт е корумпирана и непочтена. При това положение едни назначаеми кметове, да речем, биха били откровени разбойници, изцяло извън контрола на местните хора. Не че сега много от тях не са измамници, но все пак от време на време се натъкват на граждански отпор и отстъпват.

Но и за този случай британската консерваторка има препоръка: центърът на властта да бъде изтеглен още по-нагоре, в случая - към Брюксел.

„Ако нямате истинско доверие на политическата система или на политическите лидери в собствената ви държава - пише тя, - със сигурност ще изтърпите чужденци, които притежават интелигентност, талант и интегритет да ви казват как да управлявате собствените си дела... Ако бях италианка, вероятно и аз щях да предпочитам директно управление от Брюксел.”

По-нататък, разбира се, Тачър препоръчва пряко управление „от Брюксел” за по-малките и недемократични държави из Европа, но относно Британия направо фучи. Напомня без грам такт, че именно англичаните са водили световна война, за да научат германците и италианците на демокрация. И затова сега нямат никакво намерение да получават уроци по демокрация от победените от тях.

Решението

Ние не сме англичани. И препоръката за пряко управление от Брюксел изцяло се отнася до нас, тъй като в нашата държава, от центъра до най-малкото село, трудно се намират интелигентност, талант и най-вече интегритет. Поне откъм възможността за пряко управление имаме (немного заслужен) късмет.

Откакто англичаните тръгнаха да напускат ЕС, из коридорите и на Европарламента, и на Еврокомисията отчетливо се чуват въздишки на облекчение:

„Най-сетне ще можем да форсираме онази федерализация на Европа, която англичаните винаги спираха.”

И наистина: за последните две години е направено повече за постигането на тази цел, отколкото за предходните двайсет. Устремно се върви към централизиран контрол върху банките, към общ контрол на границите и контрабандата през тях, към обвързването на евросредства с върховенство на закона, към общ прокурор и дори, според програмата на ЕНП, към „европейско ФБР”.

Ще рече: тъй или инак процесът на „пряко управление от Брюксел” вече е тръгнал. Въпросът е максимално бързо да бъдем включени в него. И да станем част от изработването (което скоро ще започне) на нови форми на демократично участие в европейските дела от страна на европейските граждани.

Може ли обаче да се получи така, че и „Брюксел” да се окаже корупционно-феодална шайка? Защото ако да, няма къде по-нагоре да качваме властта, за да се отървем от българския феодализъм и от неговите нахални дерибеи.

Може и да може, но на практика е невъзможно. На „федералното” равнище в ЕС са монтирани прекалено много „тежести и противотежести”, за да може властта да се събере в една пирамида с някой европейски „Бойко" отгоре, разпределящ порциите надолу. А и предстоящото разширяване на гражданското участие ще изсветли и ще постави под някакъв контрол местата, където се вземат решенията.

Затова истинското родолюбие изисква всички да подкрепяме максимално бързото постигане на федерирана Европа. Само така ще се спасим от нашия феодализъм. Още повече че към днешна дата очевидно не сме способни да проведем собствена буржоазна революция.

"Дойче веле"

 

В България, както и в други отстъпващи от демокрацията и Просвещението страни, живеем в политическа среда, която се вмества в дефиницията за феодализъм. Властта не върви отдолу нагоре, както е при демокрациите, а отгоре надолу. Няма нито прозрачност на решенията, нито последващ институционален или демократичен контрол. Властта съществува, за да могат нейните агенти да изпомпват обществен ресурс в своя полза, вместо да работят за увеличаване на общото благо.

Как се излиза от феодализъм? Класическата рецепта гласи: революция на средната класа, подкрепена от „народа”. Такива революции основават САЩ, Британия, както и съвременните големи държави в Западна Европа. Това е и революцията в България от 1989-1990 година, скъсала със специфичния вариант на феодализъм, предлаган от „реалния социализъм”.

А без революция? И този вариант е възможен: модернизация „отгоре”, от решителна централна власт.

Рецептата на Тачър

В своите мемоари Маргарет Тачър пише, че на принципа на децентрализираното самоуправление могат да живеят ефективно само страни като САЩ, Холандия и Британия, в които обикновените хора имат столетен опит да се оправят сами на нивото на местната общност. В страни, в които подобна традиция няма, децентрализиран модел на управление ще се изроди във феодализъм, тъй като обикновените хора нямат навика да контролират местните големци. В тия случаи Тачър препоръчва съсредоточаване на властта „в центъра” - в една просветена, реформаторска и почтена държава.

От време на време и такива неща са се случвали дори в България. Възрастните хора в малките населени места доскоро помнеха, че „назначените” кметове (тоест след 1934 година) са били най-добри, тъй като бидейки представители директно на централната власт, не са били подвластни на местни интереси. В село Миндя „фашисткият (както на шега го наричат) водопровод”, прокаран от такъв кмет, и до днес си е наред, защото се намира на 250 см под земята. Докато „комунистическият” водопровод, правен в средата на 80-те години - тоест по време на онзи феодализъм, е на има-няма 50 см дълбочина и затова постоянно се пука под натиска на минаващите отгоре автомобили.

Рецептата на Тачър обаче започва да издиша, ако самата централна власт е корумпирана и непочтена. При това положение едни назначаеми кметове, да речем, биха били откровени разбойници, изцяло извън контрола на местните хора. Не че сега много от тях не са измамници, но все пак от време на време се натъкват на граждански отпор и отстъпват.

Но и за този случай британската консерваторка има препоръка: центърът на властта да бъде изтеглен още по-нагоре, в случая - към Брюксел.

„Ако нямате истинско доверие на политическата система или на политическите лидери в собствената ви държава - пише тя, - със сигурност ще изтърпите чужденци, които притежават интелигентност, талант и интегритет да ви казват как да управлявате собствените си дела... Ако бях италианка, вероятно и аз щях да предпочитам директно управление от Брюксел.”

По-нататък, разбира се, Тачър препоръчва пряко управление „от Брюксел” за по-малките и недемократични държави из Европа, но относно Британия направо фучи. Напомня без грам такт, че именно англичаните са водили световна война, за да научат германците и италианците на демокрация. И затова сега нямат никакво намерение да получават уроци по демокрация от победените от тях.

Решението

Ние не сме англичани. И препоръката за пряко управление от Брюксел изцяло се отнася до нас, тъй като в нашата държава, от центъра до най-малкото село, трудно се намират интелигентност, талант и най-вече интегритет. Поне откъм възможността за пряко управление имаме (немного заслужен) късмет.

Откакто англичаните тръгнаха да напускат ЕС, из коридорите и на Европарламента, и на Еврокомисията отчетливо се чуват въздишки на облекчение:

„Най-сетне ще можем да форсираме онази федерализация на Европа, която англичаните винаги спираха.”

И наистина: за последните две години е направено повече за постигането на тази цел, отколкото за предходните двайсет. Устремно се върви към централизиран контрол върху банките, към общ контрол на границите и контрабандата през тях, към обвързването на евросредства с върховенство на закона, към общ прокурор и дори, според програмата на ЕНП, към „европейско ФБР”.

Ще рече: тъй или инак процесът на „пряко управление от Брюксел” вече е тръгнал. Въпросът е максимално бързо да бъдем включени в него. И да станем част от изработването (което скоро ще започне) на нови форми на демократично участие в европейските дела от страна на европейските граждани.

Може ли обаче да се получи така, че и „Брюксел” да се окаже корупционно-феодална шайка? Защото ако да, няма къде по-нагоре да качваме властта, за да се отървем от българския феодализъм и от неговите нахални дерибеи.

Може и да може, но на практика е невъзможно. На „федералното” равнище в ЕС са монтирани прекалено много „тежести и противотежести”, за да може властта да се събере в една пирамида с някой европейски „Бойко" отгоре, разпределящ порциите надолу. А и предстоящото разширяване на гражданското участие ще изсветли и ще постави под някакъв контрол местата, където се вземат решенията.

Затова истинското родолюбие изисква всички да подкрепяме максимално бързото постигане на федерирана Европа. Само така ще се спасим от нашия феодализъм. Още повече че към днешна дата очевидно не сме способни да проведем собствена буржоазна революция.

"Дойче веле"

Коментари

Gotse Delchev's picture
Gotse Delchev
Gotse Delchev

Васална България ХХІ в.

В България в момента лисва партия, която да печели избори
и същевременно да е оглавявана от почтено, родолюбиво, енергично, интелигентно ръководство, за да може държавата ни да осъществи проспериращо развитие. Ползването на Брюксел за измъкване на България от блатото на съвременния феодализъм за сега не е възможно, защото ние сме под руско васалство, а нашият господар има атомна сопа и е много зъл. Между класическото васалство и васалството на ХХІ в. има разлика, но не чак толкова голяма. При класическото васалство например се определя годишен данък на васала за плащане и още много други. При васалство ХХІ в. господарят пак взема своето, но с модерни инструменти: сключване на силно изгодни за него икономически и всякакви други договори, като продажба на газ на висока цена, не плащане на данъци от страна на господарски фирми /Лукоил Бургас/, купуване на стоки и услуги от васала на по-ниски цени и други.

Има и още нещо: господарят ни е с голям опит в ограбването на чужди народи.За управление на васалната ни държава господарят избира най-страхливите, които по тази причина ще му бъдат най-предани. Да, точно такива като Радев и Борисов, които не могат да защитят народа си!

Не се ли освободим от руското опекунство, насилничество и грабителство, и от Борисовци, Радевци, Догановци, Ниновци, ще кърпим скъсани гащи да девето коляно!

Ако има избавление - то се нарича ЕС!

Sin

Всичко това вероятно е решението, драги Дайнов. И вероятно в момента много ще се зарадваме, ако Брюксел поеме властта в България. И все пак нещо терзае - дали не станахме пълни малоумници ? Или пък сме в състояние на същинско робство, без да го забелязваме, бомбандирани непрекъснато от пропагандата ? Гледано отвън, такова решение ще изглежда добро, само ако е наложено от Брюксел. Не и ако ние само сме го измолили. Поне не явно или поне не видимо. Защото, колкото и да сме пропаднали, а сме в момента твърде дълбоко, не мога да се съглася, че другите народи в Европа ( примерно Австрия ) са по-интелигентни, по-талантливи или имащи повече интегритет. И изобщо не се опитвам да омаловажавам постиженията им, напротив. Много неща ми харесват, от много неща сме доволни, на много хора, институции и най-вече на държавата сме по-скоро благодарни. А и са добронамерени, както и ние. Но всеки ден виждам също така неимоверно успели българи, невероятно способни и добри при това. И в България, даже повече там, отколкото тук в Австрия, където сме ( временно може би ). Не ме напуска усещането, че сме в особено лошо положение, но поставени. Може би без да го осъзнаваме достатъчно. Но и аз искам Брюксел, даже още повече Лондон ( ако можеше ( теоретично )да ни управлява ).
Поздрави
дедо Ощавко's picture
дедо Ощавко
Ощавен маркиз

Винаги съм мислил и твърдял,

Винаги съм мислил и твърдял, че без завършваща ОБЕДИНЕНИЕТО си, защо не и като федеративна СВРЪХ-МОДЕРНА ДЪРЖАВНА общност, Цивилизована Гражданска Европа, Чилячеството НИ нема да се оправи само. Сверхсилите СеШеА, кремлинстанЬ и Чайна продължават да "си ги мерат", без особена грижовност за битието и сознанието на первия, втория и третия ни землянски свет. Тва ма тревожи?! Они се държат като бъйстро и буйно израснале ученици-оставачи в Хисторията на мъънечката ни Планетка. Не моеме да затриеме,
дедо Ощавко's picture
дедо Ощавко
Ощавен маркиз

дет са вика, целата си мъдра

дет са вика, целата си мъдра и МЪЧИТЕЛНА памет за Спасение, заради тех. Айл-де.
Iliya Popov's picture
Iliya Popov
iliya

Много сложни книги чете г-на

Много сложни книги чете г-на Дайнов! Всичко туй може да е вярно на теория, но на практика е другояче. Политическата и икономическата науки напоследък почти не доказват теоритичните си предсказания - те са наука колкото и астрологията. След няколко години друг теоретик ще докаже , че сегашните са сгрешили! И какво?
Buba Mara's picture
Buba Mara
bubamara

Крепостният миндянин се размечтал

Няма лошо. Ако бившата му сопруга россиянка можеше да рецензира текста щеше да бъде кратка: "Бред сивой кобылы". Оксфорд щеше да въздъхне "Bollocks", а от MIT щеше да се чуе "Busllshit". С облекчение.

Най

Следвайте ни

 
 

Още по темата

Още от категорията

Анкета

Какво ще товари и разтоварва новото пристанище на Ахмед Доган?