Article_top

От години все по-натрапчиво изпъква една особена черта в родната ни общественост. Като че ли мнозина от нас удобно изхвърлихме от съвестта си и забравихме какво е правилно, редно, важно, морално. И това важи от най-ниските до най-високите етажи на властта и кръговете на елитите. От това, че велосипедистите нямат място на тротоарите, до това да се запитаме защо няма кого да изберем, за да ни представлява в управлението. И вероятно един от фундаменталните ни проблеми е, че не сме общество на върховенството на закона, реда и правилата, а общество на сделките. 

Тази седмица Институтът за изследване на обществата и знанието към БАН излезе с изследване, в което се казва, че огромна част от българското общество е склонно на девиантно поведение. 43,1% от участниците в проучването имат явни нагласи за неспазване на законодателството. И ако не се страхуваха от последствията, лесно биха нарушили нормите. Почти 53% от българите смятат, че докато има хора, които са над законите, в обществото няма да има равнопоставеност. За над 65% от обществото сивата икономика е най-бързият начин да се изкарат пари, се казва в доклада на БАН. 

Всичко това показва доколко сме приели като част от нормалните нива на злоупотребата. А с няколко думи тя е резултат от липсата на справедливост и наказание от посегателствата не само върху личната, но и върху публичната собственост, моделите на управление на публичните и частните бизнес процеси в страната. Извън тези обобщения примерите са безброй.

Като започнем от това, че сме готови „да уредим“ детето си в детска градина само защото системата друго не познава. Студентите, които се опитват да сключват сделки с преподавателите си, защото "работят", или по куп други причини. Всеки гледа да скрие от данъци, защото примерите за това как се харчат публичните средства са отвращаващи. 

Образованието и това да живееш добре с честен труд ги занулихме, защото се съгласихме колективно, че ако си честен и свестен, значи си глупак. Отровното зрънце на съмнение дотолкова е пораснало в съзнанието ни, че дори и някой да е успял или забогатял с честен труд в България (а има такива хора), веднага го определяме за мошеник и ненаказан престъпник.

Защото тарикатлъкът се превърна в качество за успех. По телевизорите се въртят реклами за бързи кредити, в които основното послание твърди, че не работата, а заемът ще ти реши всеки проблем – от това да заведеш гаджето на почивка до това да купиш едно яйце, да го боядисаш, продадеш, да купиш две, да ги боядисаш, продадеш, да купиш... Пълни глупости. Мнозина сключват сделка с последните два лева надежда да открият милиона в търкането на талончета. Търговията с щастието стана диагноза за цялото това обезумяване, в което сме изпаднали.  

Политици с една депутатска или министерска заплата се уреждат в скъпи апартаменти, държавни чиновници изграждат с публични средства „къщи за тъщи“ за частно ползване. В обикновен пазарлък се превръща надвикването в редиците на „Обединени патриоти“. Сделка е и възходът на политика и „бизнесмен“ Делян Пеевски в политическата ера на Бойко Борисов. Въртят се сделки за „Белене“, „Турски поток“, превъоръжаването за милиарди, за които само можем да гадаем какво се залага.

На битово равнище приемаме сделките за нормални. Затова и на политическото няма как да бъде различно – само че сделките там са многократно по-скъпи за всички ни.

 
Ден за борба с корупцията.

От години все по-натрапчиво изпъква една особена черта в родната ни общественост. Като че ли мнозина от нас удобно изхвърлихме от съвестта си и забравихме какво е правилно, редно, важно, морално. И това важи от най-ниските до най-високите етажи на властта и кръговете на елитите. От това, че велосипедистите нямат място на тротоарите, до това да се запитаме защо няма кого да изберем, за да ни представлява в управлението. И вероятно един от фундаменталните ни проблеми е, че не сме общество на върховенството на закона, реда и правилата, а общество на сделките. 

Тази седмица Институтът за изследване на обществата и знанието към БАН излезе с изследване, в което се казва, че огромна част от българското общество е склонно на девиантно поведение. 43,1% от участниците в проучването имат явни нагласи за неспазване на законодателството. И ако не се страхуваха от последствията, лесно биха нарушили нормите. Почти 53% от българите смятат, че докато има хора, които са над законите, в обществото няма да има равнопоставеност. За над 65% от обществото сивата икономика е най-бързият начин да се изкарат пари, се казва в доклада на БАН. 

Всичко това показва доколко сме приели като част от нормалните нива на злоупотребата. А с няколко думи тя е резултат от липсата на справедливост и наказание от посегателствата не само върху личната, но и върху публичната собственост, моделите на управление на публичните и частните бизнес процеси в страната. Извън тези обобщения примерите са безброй.

Като започнем от това, че сме готови „да уредим“ детето си в детска градина само защото системата друго не познава. Студентите, които се опитват да сключват сделки с преподавателите си, защото "работят", или по куп други причини. Всеки гледа да скрие от данъци, защото примерите за това как се харчат публичните средства са отвращаващи. 

Образованието и това да живееш добре с честен труд ги занулихме, защото се съгласихме колективно, че ако си честен и свестен, значи си глупак. Отровното зрънце на съмнение дотолкова е пораснало в съзнанието ни, че дори и някой да е успял или забогатял с честен труд в България (а има такива хора), веднага го определяме за мошеник и ненаказан престъпник.

Защото тарикатлъкът се превърна в качество за успех. По телевизорите се въртят реклами за бързи кредити, в които основното послание твърди, че не работата, а заемът ще ти реши всеки проблем – от това да заведеш гаджето на почивка до това да купиш едно яйце, да го боядисаш, продадеш, да купиш две, да ги боядисаш, продадеш, да купиш... Пълни глупости. Мнозина сключват сделка с последните два лева надежда да открият милиона в търкането на талончета. Търговията с щастието стана диагноза за цялото това обезумяване, в което сме изпаднали.  

Политици с една депутатска или министерска заплата се уреждат в скъпи апартаменти, държавни чиновници изграждат с публични средства „къщи за тъщи“ за частно ползване. В обикновен пазарлък се превръща надвикването в редиците на „Обединени патриоти“. Сделка е и възходът на политика и „бизнесмен“ Делян Пеевски в политическата ера на Бойко Борисов. Въртят се сделки за „Белене“, „Турски поток“, превъоръжаването за милиарди, за които само можем да гадаем какво се залага.

На битово равнище приемаме сделките за нормални. Затова и на политическото няма как да бъде различно – само че сделките там са многократно по-скъпи за всички ни.

Коментари

Rhapsody of fire's picture
Rhapsody of fire
Rhapsody of fire

Отлична статия

Отлична статия - кратка, ясна и правдива. Това е фундамента на всички простотии и нещастия.
А резултатът е ясен - Каквото повикало-такова се обадило. Кой каквото сам си направи- друг не може да му го направи. Волът рие с рогата, но всичко пада на гсобствения му гръб.
И т.н.

Най

Следвайте ни

 
 

Още от категорията

Анкета

Какво ще товари и разтоварва новото пристанище на Ахмед Доган?