Доналд, зетят и мирът

Териториалните спорове между Израел и Палестина продължават вече почти век, а светът изглежда неспособен да спре кървавия конфликт. Опитите на десетки правителства удариха на камък, време е на сцената да излезе неконвенционалното разбиране за политика на Доналд Тръмп.

Когато преди три години светът научи, че зетят на американския президент Доналд Тръмп – Джаред Къшнър – е натоварен със задачата да донесе мир в размирния Близък изток, повечето анализатори просто се изсмяха. Десетки години дипломатическа работа, войни и кръвопролития не успяха да се справят, какво остава за едно момче, което на практика никога не се е занимавало с проблема. Не се е занимавало с политика въобще.

И все пак – ето ни, изправени пред обявяването на „сделката на века“ – американската администрация, начело със същия този Къшнър, ще представи план, който трябва да разреши вековния териториален спор между двата архиврага в световната политика – Израел и Палестина. Геополитическите реалности позволяват едно странно съюзяване на еврейската държава с едни от най-отявлените ѝ противници, в името на един общ враг – Иран. Доналд Тръмп е готов да се възползва от това.

Планът "Къшнър"

Администрацията на америкарския президент пази в тайна всички подробности около документа и  изчаква най-удобния момент, в който да го разпространи. Основните играчи в него са вече запознати с плана - не знаем само доколко са съгласни. Историята помни и други категорични решения на проблема, които не свършиха добре.

В началото на май израелският вестник Israel Hayom, смятан за близък до премиера Бенямин Нетаняху, публикува документ, който разкрива основните параметри на сделката.  Неофициално се твърди, че информацията се разпространява между високопоставени служители в израелското Външно министерство.

Israel Hayom представя чернова на един документ, който следва плътно пътя на американската политика, особено през последните години – фаворизиране на Тел Авив за сметка на палестинците. Почти всички искания на Израел ще бъдат на практика удоволетворени – ще запази контрола си върху заселническите селища на Западния бряг, ще получи контрол върху Йерусалим, радикалната ислямистка организация "Хамас" ще бъде принудена да се разоръжи, Палестина няма да има право на своя армия и ще плаща на израелците, които в замяна ще я защитават от външна агресия. Въпросът е как в Палестина ще приемат тези условия. Един от възможните отговори – по стар свой обичай Тръмп е готов да плати.

Планът на Къшнър предлага –  изливане на финансови потоци за новата палестинска държава. Страните, които подкрепят предложението – САЩ, Европейският съюз, Канада, Австралия, Южна Корея и богати петролни държави от арабския свят, ще налеят 30 милиарда долара в палестинската икономика само през първите 5 години. Китай на практика ще плати новите магистрали, а Египет ще отдаде под наем свои земи за изграждане на летища, складове, заводи и фабрики. 

Не лош пакет от услуги за една нова държава. Логиката зад плана – почти никой няма да тръгне да се бие за абстрактните каузи на т.нар. Ислямска държава, "Хамас" или друга групировка, ако има работа, пари и бъдеще за децата си. Няма да е лесно, процесът няма да е кратък, но ако обещаем да превърнем палестинската пустиня, в това, в което Израел превърна своята територия – мирът е близо.

Критиците - по стария път с нови стъпки

Много от критиците на документа отбелязват, че американската администрация не е измислила нищо ново и се опитва да съживи договорите от Осло от 1993 година. Тогава израелски и палестински представители участват в мирни дискусии в норвежката столица. През септември Израел и Организацията за освобождение на Палестина (ООП) подписват първия договор от Осло – Тел Авив признава ООП за легитимен представител на палестинския народ,  докато ООП признава правото на Израел да съществува, отказва се от тероризма, насилието и желанието си да го унищожи.

През следващите четири години правителствени и частни донори наляха над 4 милиарда долара в региона. Само през 2002 г., след началото на Втората интифада, е инвестиран още един милиард. В пика на раздаването им помощите се равняват на 315 долара на година за всеки един палестинец.

Слабото централно правителство обаче не успя да усвои парите. Вместо в инфраструктура и образователни проекти, те бяха разпределени между членовете на ООП и се използваха за раздуване на администрацията. "Хамас" не спря терора, Израел избра отявления противник на споразуменията Бенямин Нетаняху за премиер, а мирът отново замина в кофата за боклук. Последваха Втората интифада и поредният епизод от израело-палестинския конфликт избуя с нова сила.

Защо този път обаче е различно

Едно от ключовите решения, които президентът Тръмп взе в своя мандат, беше да изтегли САЩ от ядрената сделка с Иран. Въпреки че ЕС продължава да крепи договора, американският държавен глава увеличава натиска над Техеран в аритметична прогресия. В тази своя битка той има твърде важни съюзници в лицето на Саудитска Арабия, ОАЕ, Бахрейн и... Израел. Така Тел Авив се оказва в една странна ситуация, в която е принуден "да спи в леговището на врага". Враг, който Нетаняху превърна в свой приятел.

От създаването на Израел до съвсем скоро почти нямаше държава от Персийския залив, която да признава дори правото на съществуване на еврейската страна в региона. През последните две години обаче се наблюдава почти сюрреалистично затопляне на отношенията между ръководената от десния националистически ориентиран премиер Бенямин Нетаняху държава и най-силните лидери на страните в арабския свят.

Израелският химн беше свирен на спортно събитие в Обединените арабски емирства, пред погледите на шейх Халифа Бин Зайед ал-Нахаян и на двама израелски министри. Израелски премиер беше приет от султана на Оман за първи път от 20 години. Турският президент Реджеп Ердоган поиска сближаване на позициите с Тел Авив. Египет и Йордания традиционно поддържат добри отношения с еврейската държава. Но като че ли едно послание се открои - много малко радикални промени могат да се случат в арабския свят днес без дипломатическото одобрение на Саудитска Арабия.

„Вярвам, че палестинците и израелците имат право да имат своя земя. Но ни трябва мирно споразумение, което да гарантира стабилността за всички и нормални отношения".

Горните думи принадлежат на Мохамед Бин Салман, престолонаследник и най-силен човек в уахабитсткото кралство. По всичко личи, че вятърът на промяната е задухал силно в платната на Джаред Къшнър.

Разбира се, зад тази промяна на отношенията вероятно стои и тоталният хаос, разразил се в региона след Арабската пролет. Въпреки разгрома на "Ислямска държава", радикалната групировка определено не е готова да умре. Краят на войната в Сирия изглежда близо, но тя остави след себе си една разрушена държава, която създава несигурност за всички.

Прокси войната на саудитците с Иран в Йемен изразходва твърде много ресурси и много от държавите, които подпомагаха с оръжие и провизии противниците, са напът да се откажат. Либия се превръща малко по-малко в новата Сирия, а Ирак не успява да се изправи на крака.

Повечето анализатори са на мнение, че евентуален мир между Израел и Палестина ще успокои региона, ще изолира Иран и подпомаганата от него ливанска терористична организация "Хизбула", и ще даде тласък за един мирен процес в целия Близък изток.

Отговорът на палестинците

„Не“. Това е отговорът, който най-често чуваме от официални палестински лица, щом стане дума за мирния план. През септември м.г. едно проучване на нагласите на палестинците към президента Тръмп показа незавидната му популярност сред тях. Близо 60% от анкетираните се обявяват против възобновяването на диалога с американската администрация, след като Вашингтон спря стотици милиони долари помощи през различните програми на ООН.

Президентът  Махмуд Абас пък побърза да отхвърли плана на Къшнър още преди да има каквито и да било подробности за него, заявявайки, че е пределно ясно, че САЩ са на страната на Израел и не могат да бъдат честен арбитър. Без съмнение мнозинството от палестинците, особено тези живеещи в Ивицата Газа и на Западния бряг, не питаят кой знае каква любов и към Израел и трудно могат да бъдат убедени да приемат една нова държава, васална на врага.

Но безспорен факт е и че са уморени от десетилетия несигурност, ракетни обстрели и кръв, пролята във всяко семейство. Безспорен факт е, че тези хора искат просто да имат възможност да изградят животите си в спокойствие и без страх. Те искат бъдеще за децата си там – на териториите, които обитават от столетия. "Хамас" и "Фатах" не са онези притегателни, романтични организации от близкото минало, които придаваха на каузата почти магически окраски. Мъченичеството, особено след бруталните действия на "Ислямска държава" в региона, не е същата сила, каквато беше през 60-те и 70-те години. Тези фактори не могат да бъдат игнорирани от ООП, но проблемът пред организацията не е толкова в мнението на собствения народ, колкото в могъщите автори на плана. Ако опита да го отхвърли, Абас ще трябва да се изправи срещу дипломатическата и военната мощ не само на Израел, но и на САЩ и Саудитска Арабия.

Големите мотори зад сделката са и най-печелившите - Доналд Тръмп, Мохамед Бин Салман и Бенямин Нетаняху.

Новият властелин на дома Ал Сауд - Мохамед Бин Салман - се обяви за реформатор и заяви, че ще изведе Саудитска Арабия от тъмните векове. Въпреки че се провали в опита си да продаде образа на защитник на човешките права, той може би наистина иска да диверсифицира икономиката на страната и тя да стане по-малко зависима от износа на петрол. Затова обаче са му нужни лостове за влияние в региона и положителен имидж пред света.

След варварското убийство на журналиста Джамал Кашоги в саудитското консулство в Истанбул, Салман има спешна нужда от излъскване на имиджа си. Благословията за мира би го поставила на мястото на лидера, който избира добруването на хората пред религиозните и исторически митологеми, би го позиционирало много близо до повечето европейски лидери, които биха подкрепили бъдещия документ.

Освен международна легитимност, това би му осигурило и така нужната му подкрепа в страната, раздирана под повърхността от дворцови битки за власт. Съществува и реалната възможност, той  да е получил сериозни уверения от американския президент, че Саудитска Арабия ще получи още по-силно дипломатическо присъствие в региона. Ако сделката бъде сключена, то това ще означава и нов тежък удар върху Иран. Войната в Йемен ще бъде все по-близо до своя край, а саудитците ще са отново на страната на победителите.

След едно управление, изпълнено с противоречиви успехи, обвинения в корупция и в поголовно нарушаване на човешките права на палестинците, Бенямин Нетаняху спечели нов мандат - едно от огромните условия за бъдещата сделка с Палестина. Биби, както го наричат медиите обаче, не успя да състави правителство и през октомври тази година ще се проведат нови избори.

Очакванията са управляващата „Ликуд“ отново да спечели, този път с по-голямо мнозинство. Резултатите са от изключителна важност за сделката, тъй като в Израел все още съществуват политически и най-вече военни елити, които вярват в „двудържавността“.  Ако някой от тези кръгове получи по-голяма власт и влияние в Кнесета, е твърде възможно плановете да пропаднат.

Към момента обаче Нетаняху изглежда по-скоро убеден в своя успех и гледа право напред към приключването на проблема. Той има шанс да се превърне в израелския премиер, решил веднъж завинаги вековната драма на евреите, да стане човекът, който накара ракетите да спрат да летят. Историята на израелския народ е трудна, а човекът, който ще донесе мира след стотици години война и безмилостна битка за оцеляване, ще има заслужено място в пантеона на героите. И ще управлява, докато поиска.

И накрая, но не на последно място - идеологът зад „сделката на века“ Доналд Тръмп. Колкото и противоречив президент да е, не може да се отрече, че постигането на траен мир между Израел и Палестина, е магнум опусът, към който почти всички негови предшественици са се стремили. В типичния си нахален, арогантен и дори хулигански стил, Тръмп реши, че може просто да откупи мира и със серия от сделки да предостави това, което години дипломация не успя.

Последните му действия говорят, че той всячески се опитва да удоволетвори Саудитска Арабия и зад това не може да се крият само сделки за няколко десетки милиарда долара. Американската икономика е много, много по-силна. Въпреки всички критики, той не наложи наказания на Салман след случая „Кашоги“, не спря финансирането на войната в Йемен, не пропуска да похвали престолонаследника, когато може. Доналд Тръмп гони друга цел – дело за историята, което може да заслепи всички глупости, които надроби само за три години в Овалния кабинет и да му осигури преизбирането през 2020 г.

Когато говорим за Тръмп не е за подценяване и личната му амбиция за спечелването на Нобеловата награда за мир. Той като че ли така и не можа да преглътне, че неговият предшественик Барак Обама беше удостоен с отличието за, нека си признаем, не чак толкова успешната си външна политика.

Бъдещето

Изглежда, че колкото и да се противят палестинците, двигателите зад „сделката на века“ са решени да наложат мира. Един от лостовете, които администрацията на американския президент ще използва вероятно ще бъде отново финансов – ако "Хамас" и ООП откажат сделката, то САЩ ще преустановят всякаква финансова помощ за Палестина и ще гарантират, че никоя друга страна няма да може да прехвърля средства към нея.

Разбира се, това звучи повече като извиване на ръце, отколкото като доброволно встъпване в договор, но реалностите на международната политика винаги са се диктували от силните на деня.  Без подкрепата на САЩ и традиционните си съюзници, палестинската автономия едва ли ще може да издържи дълго в една бъдеща война с Израел.  Да не говорим, че световната общественост едва ли ще погледна с добро око на отказаната протегната ръка.

Въпреки че едно съгласие за сделката на Тръмп може да изглежда като предателство за хилядите жертви, които палестинците дадоха за каузата, това може да е техният шанс да се опитат да изградят една работеща администрация, която да надгради борбата от позицията на все пак суверенна държава. Изглежда, че съюзниците този път няма да оставят финансовите потоци в ръцете на сегашното правителство и ще изградят цялата инфраструктура сами. Това ще гарантира, че парите ще стигнат до хората и те ще могат да се възползват от новата ситуация адекватно.

Планът "Къшнър" разчита точно на това. И ако той успее в тази фаза, мирът може би наистина има шанс. Големите сили зад проекта трябва да забравят арогантността си и да не говорят на палестинския народ от позицията на силата, а от позицията на съюзник. Планът "Къшнър“ няма да реши всички проблеми на двете държави, но може би е стъпка в правилната посока. Кръвоприлитията не дадоха резултат, дипломацията се провали многократно, време е на сцената да излезе търговията.

Ще успее ли Доналд Тръмп да откупи мира в Близкия изток, предстои да видим.

----

Този материал е създаден по проект "Генерация Z".

„Генерация Z“ – с подкрепата на „Америка за България“