Общественото притеснение от дезинформацията и разпространението на фалшиви новини дава отражение и хората са станали по-предпазливи и по-внимателно подбират източниците си, както и съдържанието, което споделят онлайн.

Това се посочва в Осмия годишен доклад на института за изследване на журналистиката "Ройтерс" към Оксфорд. Изводите в него са основават на онлайн проучване, извършено от YouGov, сред 75 хил. души в 38 държави. Данните показват, че промените в отношението към информацията се наблюдава най-вече сред по-младите и по-добре образованите потребители.

Това е добрата новина - търсенето на по-уважавани и достоверни източници на информация. Но новините за издателите, които се стремят към по-устойчиви бизнес модели, не са толкова добри. Платените онлайн модели проработват в някои държави, но основно за по-големите издатели. Голямо раздвижване в ползването на новинарско платено съдържание онлайн няма.

Още:

- Потребителите в интернет променят предпочитанията си  - прекарват по-малко време във Facebook и повече в  WhatsApp, Instagramr YouTube в сравнение с миналата година.

- Расте процентът на хората, които въобще не искат да научават новини. Във Великобритания над половината от онези, които избягват новините, обясняват, че този тип актуална информация се отразява зле на настроението им и че те се чувстват безпомощни да влияят върху събитията

- Расте популярността на подкаста като форма за информиране - особено в групата на младите потребители.

Промяната в отношението към дезинформацията

Обществените притеснения, че ги манипулират с фалшиви новини, остават изключително високи - около 55 на сто средно от анкетираните в 38 държави.

Те са нараснали значително през последната година в голяма част от страните - въпреки усилията на правителства и компании като фейсбук, туитър и т.н. да вземат мерки, с които да противодействат на дезинформацията.

В България 52 на сто от анкетираните казват, че се тревожат за това кое е истинска и кое е фалшива новина в интернет.

Най-висок е процентът в Бразилия - 85 на сто. А най-нисък в Холандия - 31 на сто. Две трети от анкетираните американци имат подобни съмнения.

Една от последиците от тези притеснения е нарасналата бдителност и пресяването на новините като се залага основно на доказани и авторитетни медийни брандове. Средно 26 на сто, или повече от всеки четвърти, казват, че са започнали да се доверяват на авторитетни информационни източници, като процентът стига 40 на сто в САЩ.

Други 24 на сто казват, че са спрели да получават информация от медии, които са със съмнителна репутация.  29 на сто твърдят, че са решили да не споделят информация от съмнителни новинарски източници

Промяната в това отношение е най-забележима при младите хора, както и в държави, където има по-високи нива на притеснение за дезинформация. Близо две трети в Бразилия - 61 на сто и 40 на сто в Тайван твърдят, че са решили да не споделят такъв тип новини. В Холандия са само 13 на сто (просто защото такъв проблем там не се усеща.)

Къде WhatsApp измества Facebook

В южните държави има ориентиране от Facebook към WhatsApp.

Facebook запазва доминиращата си позиция в повечето западни държави, но в страни като Бразилия, Малайзия, Южна Африка расте популярността на WhatsApp като мрежа за обсъждания и споделяне. В тези държави хората са много по-склонни да ползват това приложение и да общуват там с хора, които не познават - това е тенденция, която показва как приложенията за съобщения могат лесно да се използват споделяне на информация, като така потенциално се окуражава разпространяването на дезинформация.

Публични и затворени фейсбук групи, в които се обсъжда политика, са популярни в Турция - 29 на сто, Бразилия - 22 на сто, но много по-малко са разпространени в западните държави.

Изследването показва и друга тенденция - потребители онлайн са прекарали повече време в WhatsApp, Instagram и YouTube тази година в сравнение с миналата, сочат данните. Незначителен обаче е процентът на хората, които изцяло се отказват от Facebook, която остава все така най-влиятелната и важна социална медия за новини.

Журналистиката като бизнес

Изследването отчита много малко увеличение на процента на хората, които плащат за новинарско съдържания онлайн - дали чрез абонамент, членство или дарителство. Ръстът е в няколко държави - основно скандинавски - 34 на сто в Норвегия и 27 на сто в Швеция. В САЩ процентът остава без промени след бума от 2017 г. - 16 на сто.

Дори и в страни, където по-голямата част от съдържанието е платено, хората дават пари само за един абонамент онлайн - като това предполага, че победителят взема всичко  - това е тенденция, която е важна.  Друг окуражаващ момент е, че когато плащат за медийно съдържание, потребители го правят основно през интернет.

В някои страни умората от абонамента също вероятно се усеща като хората предпочитат да дадат пари от ограничения си бюджет за забавление - Netflix/Spotify - вместо за новини.

Докладът предлага, че издателите могат да се ориентират към увеличаване на пазара за скъпоплатен абонамент на едно издание.

“Добрите новини са, че тези издатели, които създават ценно, отличаващо се и достоверно съдържание, ще бъдат непрестанно възнаграждавани с търговски успех. Лошата новина е, че много хора откриват, че голяма част от продуктите на журналистиката, които стигат до тях, не са нито авторитетни, нито заслужават да се плаща за тях”, коментира директорът на института “Ройтерс” Расмус Клайс Нилсен.

Разцветът на подкаста

Все по-популярни и широко разпространени като форма стават подкастовете - които предлагат по-добро съдържание и по-лесно разпространение. Около една трета от анкетираните - 36 на сто - казват, че през последния месец са слушали един или повече подкастове, като около 15 на сто твърдят, че един е бил посветен на новини, политика или международни проблеми.

Най-големите потребители на подкастове са младите - сочат данните за Великобритания.

Във Великобритания младите са  обществената група, която прекарва по-голямата част от времето си със смартфоните си, те са четири пъти по склонни да слушат подкастове в сравнение с хората над 55 години, но много по-малко склонни да слушат традиционното говорещо радио. Въпреки че хората под 35 г. са една трета от цялото население на страната, те представляват половината от онези, които слушат подкастове, показват данните.

Аидио перспективите могат да бъдат подкрепени от бързото развитие на гласовоактивирани програми като Amazon Echo и Google Home. Скокът при тях е от 7 на 14 на сто във Великобритания за една година, от 9 на сто до 12 на сто в САЩ и от 5 на 9 на сто в Южна Корея. Но делът на хората, които ги използват за новини, намалява.

Ето и още акценти от доклада тази година

- Сред всички изследвани страни средно нивото на доверие в новините е паднало с 2 на сто до 42 на сто като по-малко от половината - 49 на сто - се съгласяват с твърдението, че вярват в новините на медиите, от които се информират. Нивото на доверие във Франция е паднало до 24 на сто - спад от 11 на сто през последната година като медиите понесоха много критики за начина, по който отразяват т. нар. жълти жилетки. Доверието в новините, намерени чрез търсене в интернет - 33 на сто, и в социалните медии -  23 на сто, остава непроменено, но на ниски нива.

-  Новинарските медии се възприемат като по-добри при отразяването на извънредни новини, отколкото за обяснението им. Средно две трети смятат, че медиите са добри, когато информират хората - 62 на сто, но не толкова добри, когато трябва да помогнат за обяснението и разбирането на новината, на това, което се е случило - 51 на сто. По-малко от 42 на сто смятат, че медиите държат успешно под контрол богатите и властимащи хора, като процентът е много по-нисък в Южна Корея - 21 на сто, Унгария - 20 на сто, Япония - 17 на сто.

-- Има сериозни разлики между отделните държави, като хората с по-високо образование са по-склонни да оценят новинарските медии позитивно.

- Повече хора казват, че избягват  новините - 32 на сто, в сравнение с преди две години. Ръстът е 6 на сто средно, 11 на сто във Веикобритания - заради отегчение, гняв или тъга заради новините около “Брекзит”. Хората казват, че избягват новините, защото се отразяват негативно върху настроението им - 58 на сто, или защото се чувстват безпомощни да промянат случващото се.

- Смартофоните стават все по-важни, ролята им расте, като средство за получаване на новини, като две трети или 66 на сто сега ги използват, за да научават новините. Apple News и Upday също увеличават влиянието си. 

Изследването в 38 държави, сред които и България, е извършено онлайн. Работата на терен е била в края на януари-началото на февруари 2019 г. Общо са включени 75 749 пълнолетни граждани като средно извадката за всяка страна е от около 2000 души.