Article_top

Изложба на частна колекция в столичната галерия „Структура“ претендира, че запълва „бяло петно в българското изкуствознание”.

Експозицията показва близо 100 произведения от наши автори, предимно от периода между двете световни войни.

Николай Неделчев

Сред тях са както доста известни имена (Жорж Папазов, Николай Дюлгеров, Иван и Николай Абрашеви, Кирил Кръстев, Борис Елисеев, Сирак Скитник, Николай Райнов), така и автори, които не са познати на широката публика – Мирчо Качулев , Анна-Люля Симидова-Праун, Мара Учкунова-Аубьок.

Злополучното лого от 2011 г.

Собственик на колекцията е бизнесменът рекламист Николай Неделчев. И досега бе познат преди всичко с печално известното туристическо лого на България от 2011 г., за чието изработване Министерството на икономиката, енергетиката и туризма плати 1,4 млн. лева по оперативна програма „Регионално развитие“. От изявленията му стана ясно, че е събрал произведенията за около 5-6 години

Въпреки широката популярност на включените художници, организаторите твърдят, че това е начало, „нов разговор за българското изкуство”.  А директорката на „Структура” Мария Василева попита от телевизионния ефир „защо тези творби не са в музеите, а в частна колекция”?

Каталогът на изложбата твърди, че това е Анна Балсамджиева. Без заглавие (композиция), смесена техника, платно.

Друга медия съобщи как от изложбата ставало ясно, че модернизмът не е подминал България. Всички тези твърдения са меко казано странни по две прости причини – първо показаните творби съвсем не изглежда да са най-доброто, правено от тези художници. Второ – голяма част от техните творби са именно в музеите, вкл. в Националната художествена галерия. И трето – в последните десетилетия са правени десетки изложби и конференции по темата.

По тази причина потърсихме за коментар един от най-големите наши специалисти по въпросите на модернизма, доц. Ружа Маринска, бивш директор на НХГ. Освен множеството книги и студии за авторите в изложбата, през 2006 г. тя организира и събитието „Гео Милев и модернизмът“.

Доц. Ружа Маринска

- Преди няколко дни в столичната галерия „Структура” се откри изложба на частна колекция, посветена на модернизма. Повечето медии обявиха как от тази експозиция са разбрали, че „модернизмът не е подминал  България”. Като изследовател и автор на студии и книги за повечето от авторите в изложбата, най-напред как намирате експозицията и оправдани ли са подобни твърдения, доц. Маринска?

Не съм проследила реакциите на медиите, но ако цитираното от вас мнение, че сега са разбрали, че „модернизмът не е подминал България" е вярно, това означава, че досега по една или друга причина те са били извън полето на българската култура. През последните 20-30 години проблемът „български модернизъм" беше многократно изследван и представян в редица изложби.

- Организаторите на изложбата заявиха, че тя запълва „бяло петно” в нашето изкуствознание. Има ли според вас такива произведения, които изненадват и казват нещо, което досега не е било известно? Кои са те, какво научаваме от тях?

Единствената изненада за мен е фактът, че голяма част от показаните творби не са автентични.

- Директорката на галерията Мария Василева попита от медиите, защо тези произведения не са в музей, а в частна колекция. Като бивш директор на Националната художествена галерия, намирате ли, че те имат необходимите качества, за да бъдат там?

Отговорът ми се подразбира от това, което казах по предишния въпрос

- Предлагани ли са ви някои от тези произведения за колекцията на НХГ?

Когато бях директор на Националната галерия модернистични произведения не са били предлагани, но в нейната колекция има достатъчно качествени произведения от представените в галерия „Структура“ автори.

- Един от изкуствоведите, автори в каталога,  заяви, че работите на модернистите не са в нашите музеи, поради консервативната йерархия в изкуството и особените нагласи в нашето общество. Как приемате тези твърдения?

Мисля, че проблемът е друг. Когато интересът към българския модернизъм се активизира през последните 20-30 години, Националната галерия, а и другите галерии бяха практически лишени от възможност за откупки поради липса на средства.

- Къде според вас се корени причината за това своеобразно „откривателство“ на модернизма?

Според каталога на изложбата това е Жорж Папазов (1894-1972). Портрет на Гео Милев, туш, хартия.

Признавам си, чувствам известна вина, защото и тримата главни участници в събитието, избягвам по-тежко название за тази необяснима изложба, са били мои студенти по изкуствознание в Художествената академия (тримата автори на каталога са Мария Василева, Борис Данаилов, Ирина Генова, като Василева е и директор на галерия „Структура“ – бел. ред.)  Засегната съм не от това, че дългогодишните ми изследвания, публикации, книги, изложби (да напомня „Гео Милев и модернизмът” през 2005 г. в Софийската градска художествена галерия, привлякла рекордните 10 000 посетители) не са оставили следа у тях в разбирането за българския модернизъм. Очевидно амбицията за изява и претенция на първооткриватели в случая са заглушили професионалната отговорност по отношение на художествените факти и дори чувствителността към художествената материя.

По същесто проблемът „български модернизъм във визуалните изкуства” беше предмет на много проучвания за изтеклите 30 години, получи ново осветляване и разпространение в културното пространство. Така че да се твърди, че дадената изложба запълва "бяло петно" в историята на българското изкуство е най-малкото странно. Още повече, че някои от кураторите през годините са дали своя принос в интерпретирането на модернизма у нас.

Да добавя, че въвеждането в обращение на такъв масив от „факти”, непознат до този момент на науката, задължава всеки сериозен специалист да посочи произхода на творбите. Що се отнася до колекционера, вложил средствата си в това начинание, мисля, че е въпрос на финансови възможности, които би било добре да се съгласуват с лична култура в дадената област. И не на последно място искам да кажа, че ние всички – изкуствоведи, куратори, галеристи – носим отговорност пред обществото и пред историята на българското изкуство.

 

Изложба на частна колекция в столичната галерия „Структура“ претендира, че запълва „бяло петно в българското изкуствознание”.

Експозицията показва близо 100 произведения от наши автори, предимно от периода между двете световни войни.

Николай Неделчев

Сред тях са както доста известни имена (Жорж Папазов, Николай Дюлгеров, Иван и Николай Абрашеви, Кирил Кръстев, Борис Елисеев, Сирак Скитник, Николай Райнов), така и автори, които не са познати на широката публика – Мирчо Качулев , Анна-Люля Симидова-Праун, Мара Учкунова-Аубьок.

Злополучното лого от 2011 г.

Собственик на колекцията е бизнесменът рекламист Николай Неделчев. И досега бе познат преди всичко с печално известното туристическо лого на България от 2011 г., за чието изработване Министерството на икономиката, енергетиката и туризма плати 1,4 млн. лева по оперативна програма „Регионално развитие“. От изявленията му стана ясно, че е събрал произведенията за около 5-6 години

Въпреки широката популярност на включените художници, организаторите твърдят, че това е начало, „нов разговор за българското изкуство”.  А директорката на „Структура” Мария Василева попита от телевизионния ефир „защо тези творби не са в музеите, а в частна колекция”?

Каталогът на изложбата твърди, че това е Анна Балсамджиева. Без заглавие (композиция), смесена техника, платно.

Друга медия съобщи как от изложбата ставало ясно, че модернизмът не е подминал България. Всички тези твърдения са меко казано странни по две прости причини – първо показаните творби съвсем не изглежда да са най-доброто, правено от тези художници. Второ – голяма част от техните творби са именно в музеите, вкл. в Националната художествена галерия. И трето – в последните десетилетия са правени десетки изложби и конференции по темата.

По тази причина потърсихме за коментар един от най-големите наши специалисти по въпросите на модернизма, доц. Ружа Маринска, бивш директор на НХГ. Освен множеството книги и студии за авторите в изложбата, през 2006 г. тя организира и събитието „Гео Милев и модернизмът“.

Доц. Ружа Маринска

- Преди няколко дни в столичната галерия „Структура” се откри изложба на частна колекция, посветена на модернизма. Повечето медии обявиха как от тази експозиция са разбрали, че „модернизмът не е подминал  България”. Като изследовател и автор на студии и книги за повечето от авторите в изложбата, най-напред как намирате експозицията и оправдани ли са подобни твърдения, доц. Маринска?

Не съм проследила реакциите на медиите, но ако цитираното от вас мнение, че сега са разбрали, че „модернизмът не е подминал България" е вярно, това означава, че досега по една или друга причина те са били извън полето на българската култура. През последните 20-30 години проблемът „български модернизъм" беше многократно изследван и представян в редица изложби.

- Организаторите на изложбата заявиха, че тя запълва „бяло петно” в нашето изкуствознание. Има ли според вас такива произведения, които изненадват и казват нещо, което досега не е било известно? Кои са те, какво научаваме от тях?

Единствената изненада за мен е фактът, че голяма част от показаните творби не са автентични.

- Директорката на галерията Мария Василева попита от медиите, защо тези произведения не са в музей, а в частна колекция. Като бивш директор на Националната художествена галерия, намирате ли, че те имат необходимите качества, за да бъдат там?

Отговорът ми се подразбира от това, което казах по предишния въпрос

- Предлагани ли са ви някои от тези произведения за колекцията на НХГ?

Когато бях директор на Националната галерия модернистични произведения не са били предлагани, но в нейната колекция има достатъчно качествени произведения от представените в галерия „Структура“ автори.

- Един от изкуствоведите, автори в каталога,  заяви, че работите на модернистите не са в нашите музеи, поради консервативната йерархия в изкуството и особените нагласи в нашето общество. Как приемате тези твърдения?

Мисля, че проблемът е друг. Когато интересът към българския модернизъм се активизира през последните 20-30 години, Националната галерия, а и другите галерии бяха практически лишени от възможност за откупки поради липса на средства.

- Къде според вас се корени причината за това своеобразно „откривателство“ на модернизма?

Според каталога на изложбата това е Жорж Папазов (1894-1972). Портрет на Гео Милев, туш, хартия.

Признавам си, чувствам известна вина, защото и тримата главни участници в събитието, избягвам по-тежко название за тази необяснима изложба, са били мои студенти по изкуствознание в Художествената академия (тримата автори на каталога са Мария Василева, Борис Данаилов, Ирина Генова, като Василева е и директор на галерия „Структура“ – бел. ред.)  Засегната съм не от това, че дългогодишните ми изследвания, публикации, книги, изложби (да напомня „Гео Милев и модернизмът” през 2005 г. в Софийската градска художествена галерия, привлякла рекордните 10 000 посетители) не са оставили следа у тях в разбирането за българския модернизъм. Очевидно амбицията за изява и претенция на първооткриватели в случая са заглушили професионалната отговорност по отношение на художествените факти и дори чувствителността към художествената материя.

По същесто проблемът „български модернизъм във визуалните изкуства” беше предмет на много проучвания за изтеклите 30 години, получи ново осветляване и разпространение в културното пространство. Така че да се твърди, че дадената изложба запълва "бяло петно" в историята на българското изкуство е най-малкото странно. Още повече, че някои от кураторите през годините са дали своя принос в интерпретирането на модернизма у нас.

Да добавя, че въвеждането в обращение на такъв масив от „факти”, непознат до този момент на науката, задължава всеки сериозен специалист да посочи произхода на творбите. Що се отнася до колекционера, вложил средствата си в това начинание, мисля, че е въпрос на финансови възможности, които би било добре да се съгласуват с лична култура в дадената област. И не на последно място искам да кажа, че ние всички – изкуствоведи, куратори, галеристи – носим отговорност пред обществото и пред историята на българското изкуство.

Коментари

Omurtag Tervelov's picture
Omurtag Tervelov
kanartikin

можело ;) !?

Да има смислени текстове и в клубчето !
Ама пустите не0либералстващи хич не напират да коментират смислените текстове!

Що ли ?

Най

Следвайте ни

 
 

Още по темата

Още от категорията

Анкета

Какво ще товари и разтоварва новото пристанище на Ахмед Доган?