Арктика. Глобалното затопляне носи „политическа зима“

На много малко от съвременните проблеми се обръща толкова голямо международно внимание като на глобалното затопляне. Инициативи като Парижкото споразумение, макар и неособено амбициозни откъм обхват, доказват, че държави с конфликтни цели, интереси и политики могат да действат съвместно поне в едно направление – ограничаване на щетите от климатичните промени.

Полюсите са регионите, които са най-потърпевши от глобалното затопляне. С намаляването на ледовете се разкриват тъмните океански води, които привличат повече слънчева светлина и така топенето нараства.

По данни на НАСА през септември 1980 г. ледниците на Арктика са заемали 7,90 млн. кв. км, докато през същия месец миналата година – едва 4,60 млн. кв. км. Според проучване на ООН има вероятност до средата на века ледовете на практика да изчезнат.

Същевременно с топенето им се разкриват арктически коридори, които в бъдеще могат да ускорят хода на световната търговия и богатите на залежи от изкопаеми горива полярни води.

Глобалното затопляне открива в Арктика нови възможности пред страни като САЩ, Русия и Китай да спечелят стратегическо предимство на световната сцена.

Външните политики на Тръмп, Путин и Цзинпин са вдъхновени от постулатите на политическия реализъм – те се стремят да увеличат силата си на всяка цена, без да отделят време и енергия за размисли доколко морално е поведението им.

Така редом с климатичното затопляне на Арктика все по-често ще наблюдаваме и предвестниците на настъпващата „политическа зима“.

Арктическите морски коридори

За да се опази регионът, през 1996 г. е създаден Арктическият съвет. В него членуват 8 държави – САЩ, Русия, Канада, Дания (която представлява интересите на Гренландия и Фарьорските острови), Финландия, Швеция, Норвегия и Исландия.

Със статут на наблюдателки са още 14 държави, сред които и Китай (от 2013 г. насам).

На 6 и 7 май 2019 г. се проведе заседание на съвета. На него държавният секретар на Съединените щати Майк Помпео изрази задоволство за откриващите се чрез топенето на ледовете арктически транспортни маршрути.

„Постепенното намаляване на ледовете отваря нови морски коридори и нови възможности за търговия, които притежават потенциала да съкратят времето за пътуването на корабите между Азия и Запада до 20 дни – заяви Помпео. – Арктическите морски линии може да се превърнат в Суецкия и Панамския канали на XXI век.“

Думите му съвсем не са непремерени. По данни на енциклопедия „Британика“ разстоянието между Лондон и Токио от 23 600 км (през Суецкия канал) може да се съкрати до 12 870 км.

Най-големите транспортни връзки в Арктика са Северозападният морски път (Northwest Passage – на север от Канада и Аляска) и Северният морски път (Northeast Passage – покрай Северна Евразия).

Големи надежди се възлагат на Трансполярния морски път, който ще „разцепва“ Северния ледовит океан на две и ще заобикаля изключителната икономическа зона на полярните страни. Според някои специалисти той ще се превърне в предпочитания арктически коридор до 2030 г.

Енергетика

В речта си пред Арктическия съвет Помпео представи и друга апетитна черта на региона – богатите залежи на полезни изкопаеми:

„Тя (Арктика) разполага с 13 процента от световните запаси на петрол, 30 процента от световните запаси на природен газ, изобилие от уран, редки земни богатства – злато, диаманти, и милиони квадратни километра недокоснати ресурси.“

Държавният секретар представя находките от доклад на Геологическия топографски институт на САЩ, публикуван през 2008 г. В него се посочва, че в Арктика са концентрирани приблизително 90 милиарда барела петрол, около 47 милиарда кубически метра природен газ и 44 милиарда барела газов кондензат.

Според доклад на Министерството на енергетиката на САЩ от 2009 г. в Северната полярна област са открити 61 петролни полета: 43 са в Русия, 11 в Канада, 6 в Щатите и едно в Норвегия.

Климатът обаче все още прави извличането на изкопаеми горива твърде скъпо. Например през август 2012 г. „Газпром“ се отказа да вади природен газ от находището „Щокман“ в Баренцово море (там е концентрирано най-голямото количество природен газ в Арктика).

Същевременно на енергийния пазар се появяват множество алтернативи, които оспорват хегемонията на петрола. По данни на Центъра за външна политика (CFR) вносът на петрол в САЩ намалява с почти 40 процента между 2006 и 2014 г. – заменен е с шистовия газ. Също така все повече компании се насочват към добива на втечнен природен газ.

Спадът на търсенето въздейства върху цената на петрола. Така добиването му при негостоприемните полярни условия, поне на този етап, е рискован бизнес.

Въпреки че сме в ранен стадий на всеобщия подем към „енергийно озеленяване“, налице е волята да се ограничи употребата на петрола като суровина за изработването на изделия от пластмаса. На 27 март 2019 г. Европейският парламент прие закон, с който забранява някои от пластмасовите продукти за еднократна употреба от 2021 г.

Орел, дракон и мечка

Пълният потенциал на арктическите коридори и полезните изкопаеми засега остава затрупан под дебелите арктически ледове. Конфликтите обаче ще зачестяват.

Като нагледен пример за това може да послужи спорът между САЩ и Канада за режима на Северозападния морски път. Отава го определя като своя изключителна икономическа зона, докато Вашингтон настоява, че е международен пролив.

Още през 1985 г. избухва скандал между двете страни, след като американски кораб прекосява разстоянието от Гренландия до Аляска по този маршрут, без да иска изричното разрешение на Канада. През 1988 г. е подписано споразумение между страните, като Вашингтон се задължава всеки път да пита, преди да използва арктическия коридор. Тази спогодба е по вкуса на Отава, тъй като дефакто е признание за суверенитета ѝ върху водите.

С топенето на ледовете обаче САЩ започват да преосмислят позицията си и по време на срещата на Арктическия съвет Помпео определи претенциите на Канада за „нелегитимни“.

Щом като верни съюзници като Вашингтон и Отава са готови да се хванат за гушите, какво ли може да очакваме да се случи между Вашингтон, Москва и Пекин?

В речта си пред Арктическия съвет за първи път представител на САЩ изостави дипломатическия тон и отправи остри критики срещу „мечката“ и „дракона“ по отношение на действията им в Арктика. Както професорът по национална сигурност от Националния военен колеж на САЩ Дейвид Ауерсуолд отбеляза:

„Историята може да запомни речта на Помпео като началото на „великата надпревара“ между Съединените щати, Русия и Китай в Арктика – може би началото на нова студена война.“

През 2007 г. две малки руски подводници прекосиха Северния ледовит океан и поставиха руското знаме на Ломоносовия хребет, който се намира на няколко километра под полюса. Екипажите обявиха, че скалното образувание е свързано с континенталния шелф на Русия. В отговор на тази експедиция (носеща името „Арктика 2007“) Канада, чиито северни острови се намират в близост до хребета, обвини Москва в колониализъм.

„Това не е XV век. Не може да обикаляш света, да забиваш знамена и да казваш: „Ние притежаваме тази територия.“

Въпреки че Сергей Лавров подчерта, че Русия няма претенции за суверенитет над хребета и околните му територии, съмненията относно намеренията на Кремъл остават и до днес.

На 25 май тази година бе построен последният ледоразбивач по „Проект 22220“. Това е руска програма за строежа на пет ядрени ледоразбивача, които ще бъдат най-големите в света. Засега са построени три – „Арктика“, „Сибир“ и „Урал“. „Арктика“ ще влезе в експлоатация още през юни т.г., „Сибир“ – през 2020 г., а „Урал“ – през 2021 г.

Те трябва да подпомогнат усилията на Русия да се позиционира като последна инстанция по това кой може да преминава през Северния морски път.

Москва твърди, че през последните шест години е построила 475 военни бази, простиращи се от границата на Русия с Европа (и държави членки на НАТО) до Беринговия проток.

„Целта ни е да наблюдаваме въздушното пространство и Северния морски път“, обясни пред репортери на Си Ен Ен Владимир Пасечник – командир на новооткритата база на остров Котелни.

Тревога обаче се усеща сред редиците на европейските полярни държави – например Норвегия. През 2018 г. именно на нейна територия се проведе най-голямото учение на НАТО след студената война – „Единен тризъбец“. В него взеха участие всички 29 страни членки на организацията, които разиграха интересен сценарий – възстановяването на суверенитета на държава, която е била атакувана.

Китай като държава, чиято икономика се крепи на износа, напълно естествено се интересува от формирането на новите арктически връзки и иска парче от пая. Фактът, че не е полярна страна, е без значение за Пекин. Неслучайно комунистическата държава е критикувана заради строежите на изкуствени острови в Южнокитайско море, които след това Поднебесната империя обявява за своя суверенна територия.

Китай е със статут на „наблюдател“ в Арктическия съвет от 2013 г. Липсата на „допирни точки“ със Северния ледовит океан е преодоляна по изпитания модел чрез щедри инвестиции, които впоследствие заробват длъжника и го правят политически зависим към Пекин.

Китай се възползва и от продължителното нехайство от страна на Дания и САЩ по отношение на развитието на Гренландия, като участва в търг за изграждането на летище. Пекин също е предложил да установи изследователски център и наземна сателитна станция. Въпреки че местното датско население и Копенхаген протестират срещу влиянието на Китай, инуитите (които в края на 2018 г. наброяват около 88 процента от 56 000 жители на Гренландия) имат по-скоро положително отношение спрямо намеренията на Пекин.

В началото на 2018 г. Китай публикува официалната си политика спрямо Арктика, в която обвърза развитието на Северния морски път със създаването на „Полярен път на коприната“ (част от „Един пояс, един път“).

Така непряко Пекин намекна, че смята да работи съвместно с Москва. Сътрудничеството между двете страни стана видно след споразумението между руския производител на природен газ „Новатек“ и две китайски петролни компании за създаването на съвместното дружество „Ямал ЛНГ“. То ще добива природен газ от богатите залежи на горивото на полуостров Ямал. Разбира се, основната част от износа на природен газ към Китай ще се извършва по Северния морски път с помощта на руски ледоразбивачи.

През април тази година китайските компании придобиха 20 процента от акциите на друг консорциум за извличане на природен газ – ЛНГ-2.

С икономическото обвързване между Китай и Русия тревогите на САЩ обаче не спират.

Пентагонът публикува доклад за американския Конгрес, в който предупреждава, че Пекин може да разполага ядрени подводници в арктическите води. Те могат светкавично да атакуват всеки един агресор срещу Китай.

В доклада се посочва, че комунистическата държава увеличава дейността си в Северното полукълбо и е уточнено, че разполага с четири балистични подводници, шест атомни и 50 конвенционални.

Експертите посочват, че китайският флот ще се сдобие с още 65-70 подводници до 2020 г., като добавят, че страната е построила шест подводници клас „Джин“, като четири от тях са активни, а върху две се извършва ремонт. Според Пентагона, за да се осигури продължително ядрено възпиране, са необходими поне пет действащи подводници „Джин“.

Арктическите маршрути не само ускоряват хода на световната търговия. Съкращаването на разстоянията означава също, че ракетите ще могат по-бързо да достигнат целта си.

Winter is Coming

По време на Виенския конгрес (1814-1815 г.) европейските Велики сили – Франция, Великобритания, Русия, Австро-Унгария и Прусия, се договарят да съхранят политическото статукво на континента. Той вече е разделен на сфери на влияние. Тогава интересите им, основно на Великобритания и Франция, се насочват навън – към Африка и Азия, към територии, които все още не са попаднали под влиянието на някой от глобалните хегемони.

Колониализмът вече е част от историята, но теоретиците на политическия реализъм веднага биха посочили, че интересите на държавите може да еволюират, но никога няма да изчезнат. Същевременно възможността да се запълни властови вакуум не е за изпускане в нито една историческа епоха.

Двеста години след Виенския конгрес Арктика е една от последните географски зони без ясно изразен „политически център“ и климатичните промени отвързват ръцете на държавите за по-смели действия.

С глобалното затопляне обаче се задава „политическа зима“.

Пък белите мечки да му мислят.

----

* Този материал е създаден по проект "Генерация Z".

„Генерация Z“ – с подкрепата на „Америка за България“