Article_top

Владимир Путин се надява, че с освобождаването на руския разследващ журналист Иван Голунов, чието арестуване провокира масови протести в страната, ще потвърди имиджа си на "добър цар", който има готовност да защитава гражданите от репресиите на руските органи на реда.

Полицията се опита да натопи Голунов за притежаване на наркотици, след като той разкри множество корупционни схеми по високите етажи на властта.

Повечето руснаци разбират много добре, че подобни случаи са симптоми за невъзможността на Путин да удържа тайните служби, които са готови да преследват всекиго и без основателни причини.

Въпреки че преди години те бяха възприемани за най-големите съюзници на президента, сенчестите "силовики" - руски термин, с който са наричани висшите представители на армията, тайните служби и силите за сигурност, днес представляват най-големият му проблем.

Годишният икономически форум в Санкт Петербург, който бе проведен в началото на месеца, не демонстрира възможностите за инвестиции в Русия. Вместо това на него се обсъждаше арестуването на американския бизнесмен Майкъл Калви по-рано през тази година.

Калви, който е един от малцината чужденци, които остават посветени на руския пазар, отхвърли обвиненията, че е извършвал престъпление и бе освободен. Вярва се, че е бил задържан, след оплакване на бизнес конкурент във Федералната служба за сигурност (ФСБ) - структурата, която наследи КГБ.

В същото време поредица от лоши политически решения, като нахлуването в Донбас през 2014 г., намесата в американските избори през 2016 г. и неуспешния опит за убийство на Сергей Скрипал във Великобритания, провокираха налагането на тежки санкции срещу Русия. 

Путин не е главният архитект на повечето от тези преследвания и политики - те са дело на службите за сигурност и техни приятели, клиенти и бизнес партньори. "Шефът" може и да се подписва под техните проекти, но си струва да се мисли над това, до колко позволява да бъде ръководен от тях.

Най-пагубният и устойчив мит, който Западът вярва за Путин, е, че той е съвършеният шпионин. Ясно е, че ние не разбираме добри отношенията между президента и неговите тайни служби. Той не е съвършен шпионин, всъщност, той лесно се плаши и се остава да бъде воден за носа от собствените си съвършени шпиони.

Безспорно, винаги е било така. Докато е ходил на училище, той е посетил местното седалище на КГБ в Ленинград. Високата сграда на "Большой дом" ("Голямата къща") се е ползвала с мрачна репутация - там се е помещавала тайната полиция на Сталин. Набедените за врагове на режима са били екзекутирани в мазетата.

Въпреки това тийнейджърът Путин се е появил и е попитал за кариерен съвет. Объркан агент на КГБ му казал първо да завърши университет или да изкара военната си служба. 

Така и направил: Путин се дипломирал от Ленинградския държавен университет и се присъединил към КГБ. Той остава на служба 17 години, като според мнозина това му е въздействало.

Американският сенатор Джон Маккейн веднъж каза, че когато се е срещнал с него "видях три неща: К, Г и Б".

Множество сведения доказват, че Путин е бил доста посредствен агент. Въпреки невероятните митове, които го обграждат, Путин никога не е бил "съветският Джеймс Бонд". През 1985 г., благодарение на доброто говорене на немски, той е изпратен в Дрезден, Източна Германия.

След това става част от Първото главно управление на КГБ, но никога не напуска ГДР и изглежда работата му се е състояла в това да сверява данни и да дава брифинги на съветските и източногерманските граждани, които пътуват в чужбина.

Той не е вършил сериозна работа - харесвал е германската бира (Путин признава, че е качил 11 килограма) и е водил спокоен начин на живот.

Напуска КГБ точно преди да бъде формално разпусната, но въпреки това продължава да изпитва силна емоционална привързаност към "чекистите" (представителите на първата полиция на болшевиките), разчитат на тях за подкрепа и в замяна им дава значителна свобода да шпионират, злоупотребяват и репресират безнаказано.

Много от близките му съюзници са ветерани от КГБ и наследилите я агенции. Въпреки че Путин не е авторът на фразата "няма такова нещо като бивш агент на КГБ", той наистина ѝ вярва.

Въпреки това става все по-очевидно, че той идеализира мечта. Той е признал, че се е присъединил към КГБ заради богатия каталог от съветски шпински истории, филми и телевизионни програми.

Въпреки че за кратко ръководи ФСБ между 1998-1999 г., той не изглежда да има познания за това как функционират службите, как се организират суровите данни, за да се информират лидерите и най-важното - как информацията може да се използва, за да се въздейства над възгледите на управляващите.

Путин обикновено започва деня си в късния следобед (ляга късно и става късно) с документи от три служби: доклад на ФСБ за вътрешните работи, още един от Службата за външно разузнаване (СВР) за световните събития и трети от Федералната служба за охрана, за това какво се случва с руските елити.

Като много други авторитарни лидери по света той е съкратил с времето кръга от доверени съветници до тези, които споделят неговите предубеждения и не противоречат на предположенията му. Както един бивш руски шпионин ми сподели, тайните служби се научиха, че "не носиш лоши новини на масата на царя".

Затова те се надпреварват да казват на Путин това, което той иска да чуе, вместо това, което трябва да чуе. Нещо повече, те се състезават да привличат вниманието му с преувеличени твърдения и конспиративни теории. Когато Кремъл твърди, че Западът подкопава Путин или че Канада е управлявана от украински неонацисти, човек трябва да се запита - това поза ли е, или тайните служби се опитват да се харесат на руския държавен глава?

Намесата в американските избори едва ли е най-нерационалната политика от страна на Москва. Нахлуването в югоизточна Украйна, например не само се провали в опита да принуди Киев да признае хегемонията на Москва, но събуди невиждан досега национализъм сред украинците.

Ние не наблюдаваме прищявките на капризен и егоистичен тиранин, истината е, че те демонстрират как рационален (макар и безскрупулен) лидер може да следва опасни и глупави политики, когато му е доставяна погрешна информация. 

В противовес на изградения си мачовски имидж Путин не обича да рискува. Той обаче все повече е подвеждан от службите си да подема инициативи с неизвестен изход, като така се увеличава тяхната власт над него. Те не контролират Кремъл, но ако могат да предположат по какъв начин шефът им разбира света, не им е необходимо.

В това се крие истинската опасност за външния свят. Това мнение е споделено от един разочарован бивш дипломат на Русия.

"Най-страшното нещо за нашата страна днес е, че умни хора вършат глупави неща, сякаш не разбират, че имат избор".

 

Владимир Путин се надява, че с освобождаването на руския разследващ журналист Иван Голунов, чието арестуване провокира масови протести в страната, ще потвърди имиджа си на "добър цар", който има готовност да защитава гражданите от репресиите на руските органи на реда.

Полицията се опита да натопи Голунов за притежаване на наркотици, след като той разкри множество корупционни схеми по високите етажи на властта.

Повечето руснаци разбират много добре, че подобни случаи са симптоми за невъзможността на Путин да удържа тайните служби, които са готови да преследват всекиго и без основателни причини.

Въпреки че преди години те бяха възприемани за най-големите съюзници на президента, сенчестите "силовики" - руски термин, с който са наричани висшите представители на армията, тайните служби и силите за сигурност, днес представляват най-големият му проблем.

Годишният икономически форум в Санкт Петербург, който бе проведен в началото на месеца, не демонстрира възможностите за инвестиции в Русия. Вместо това на него се обсъждаше арестуването на американския бизнесмен Майкъл Калви по-рано през тази година.

Калви, който е един от малцината чужденци, които остават посветени на руския пазар, отхвърли обвиненията, че е извършвал престъпление и бе освободен. Вярва се, че е бил задържан, след оплакване на бизнес конкурент във Федералната служба за сигурност (ФСБ) - структурата, която наследи КГБ.

В същото време поредица от лоши политически решения, като нахлуването в Донбас през 2014 г., намесата в американските избори през 2016 г. и неуспешния опит за убийство на Сергей Скрипал във Великобритания, провокираха налагането на тежки санкции срещу Русия. 

Путин не е главният архитект на повечето от тези преследвания и политики - те са дело на службите за сигурност и техни приятели, клиенти и бизнес партньори. "Шефът" може и да се подписва под техните проекти, но си струва да се мисли над това, до колко позволява да бъде ръководен от тях.

Най-пагубният и устойчив мит, който Западът вярва за Путин, е, че той е съвършеният шпионин. Ясно е, че ние не разбираме добри отношенията между президента и неговите тайни служби. Той не е съвършен шпионин, всъщност, той лесно се плаши и се остава да бъде воден за носа от собствените си съвършени шпиони.

Безспорно, винаги е било така. Докато е ходил на училище, той е посетил местното седалище на КГБ в Ленинград. Високата сграда на "Большой дом" ("Голямата къща") се е ползвала с мрачна репутация - там се е помещавала тайната полиция на Сталин. Набедените за врагове на режима са били екзекутирани в мазетата.

Въпреки това тийнейджърът Путин се е появил и е попитал за кариерен съвет. Объркан агент на КГБ му казал първо да завърши университет или да изкара военната си служба. 

Така и направил: Путин се дипломирал от Ленинградския държавен университет и се присъединил към КГБ. Той остава на служба 17 години, като според мнозина това му е въздействало.

Американският сенатор Джон Маккейн веднъж каза, че когато се е срещнал с него "видях три неща: К, Г и Б".

Множество сведения доказват, че Путин е бил доста посредствен агент. Въпреки невероятните митове, които го обграждат, Путин никога не е бил "съветският Джеймс Бонд". През 1985 г., благодарение на доброто говорене на немски, той е изпратен в Дрезден, Източна Германия.

След това става част от Първото главно управление на КГБ, но никога не напуска ГДР и изглежда работата му се е състояла в това да сверява данни и да дава брифинги на съветските и източногерманските граждани, които пътуват в чужбина.

Той не е вършил сериозна работа - харесвал е германската бира (Путин признава, че е качил 11 килограма) и е водил спокоен начин на живот.

Напуска КГБ точно преди да бъде формално разпусната, но въпреки това продължава да изпитва силна емоционална привързаност към "чекистите" (представителите на първата полиция на болшевиките), разчитат на тях за подкрепа и в замяна им дава значителна свобода да шпионират, злоупотребяват и репресират безнаказано.

Много от близките му съюзници са ветерани от КГБ и наследилите я агенции. Въпреки че Путин не е авторът на фразата "няма такова нещо като бивш агент на КГБ", той наистина ѝ вярва.

Въпреки това става все по-очевидно, че той идеализира мечта. Той е признал, че се е присъединил към КГБ заради богатия каталог от съветски шпински истории, филми и телевизионни програми.

Въпреки че за кратко ръководи ФСБ между 1998-1999 г., той не изглежда да има познания за това как функционират службите, как се организират суровите данни, за да се информират лидерите и най-важното - как информацията може да се използва, за да се въздейства над възгледите на управляващите.

Путин обикновено започва деня си в късния следобед (ляга късно и става късно) с документи от три служби: доклад на ФСБ за вътрешните работи, още един от Службата за външно разузнаване (СВР) за световните събития и трети от Федералната служба за охрана, за това какво се случва с руските елити.

Като много други авторитарни лидери по света той е съкратил с времето кръга от доверени съветници до тези, които споделят неговите предубеждения и не противоречат на предположенията му. Както един бивш руски шпионин ми сподели, тайните служби се научиха, че "не носиш лоши новини на масата на царя".

Затова те се надпреварват да казват на Путин това, което той иска да чуе, вместо това, което трябва да чуе. Нещо повече, те се състезават да привличат вниманието му с преувеличени твърдения и конспиративни теории. Когато Кремъл твърди, че Западът подкопава Путин или че Канада е управлявана от украински неонацисти, човек трябва да се запита - това поза ли е, или тайните служби се опитват да се харесат на руския държавен глава?

Намесата в американските избори едва ли е най-нерационалната политика от страна на Москва. Нахлуването в югоизточна Украйна, например не само се провали в опита да принуди Киев да признае хегемонията на Москва, но събуди невиждан досега национализъм сред украинците.

Ние не наблюдаваме прищявките на капризен и егоистичен тиранин, истината е, че те демонстрират как рационален (макар и безскрупулен) лидер може да следва опасни и глупави политики, когато му е доставяна погрешна информация. 

В противовес на изградения си мачовски имидж Путин не обича да рискува. Той обаче все повече е подвеждан от службите си да подема инициативи с неизвестен изход, като така се увеличава тяхната власт над него. Те не контролират Кремъл, но ако могат да предположат по какъв начин шефът им разбира света, не им е необходимо.

В това се крие истинската опасност за външния свят. Това мнение е споделено от един разочарован бивш дипломат на Русия.

"Най-страшното нещо за нашата страна днес е, че умни хора вършат глупави неща, сякаш не разбират, че имат избор".

Коментари

ефрейтора от 50130's picture
ефрейтора от 50130
ефрейтора

Посредствен

анализ по предварително зададена тема , която трябва да се защити . " Службите водят Путин за носа"-автора не е добре/меко казано/.

Sin

Отношения, характерни за ниско развитите страни, където никога няма ясни очертания на различните властови инстанции. Решения, вземани на тъмно, от тесен кръг наши хора - това са диктатури, олигархични режими, проядени държави. Ресурси се харчат по прищевки на този или онзи, разхищават се в задачи от частен характер, крадат се директно от приближени. Политики се изкривяват, интересите на държавата и народът са на заден план. На най-преден са особите - техните пари, вили, охрана - за тях се харчи главният ресурс на държавата. Останалите са на случаен принцип - ако остане нещо, ще има и за тях някакви трохи.

Най

Следвайте ни

 
 

Още по темата

Още от категорията

Анкета

Кой ще понесе отговорността за НАПлийкс?