Успехи в борбата с цигари и тютюн без бандерол, "жътвата" на канабис, задържането на трафиканти на мигранти и повече усилия за борба със сивия сектор при горивата. Това отчете премиерът Бойко Борисов заедно с главния прокурор Сотир Цацаров, вътрешния министър Младен Маринов и шефа на Агенция "Митници" Георги Костов.  

11 тона заловен нелегален тютюн обяви Борисов по данни на Гранична полиция и на неправителствения сектор, който прави регулярни проучвания за нивото на контрабанда на цигари на базата на открити кутии без бандерол. И призова организациите, които правят статистиката, да заявяват сами, че методиката с проверка на боклука е тяхна и не я е измислило правителството, за да търпи критики по темата.

В битката с незаконните цигари премиерът добави и успехите при канабиса.

"Започна и жътвата на канабис. Младен (Маринов - вътрешният министър, б.р.) се издигна и вече не е главен жътвар на държавата", обяви Борисов и се обърна към друг висш служител на МВР, от когото поиска данни.

Съобщено бе, че от началото на 2019 г. "жътвата" е за 1 тон, но това е само началото. За миналата година обаче са открити и иззети 110 т марихуана.

Премиерът обясни, че е започнала сериозна работа и по отношение на битката с нелегална търговия с горива и за това помага неправителственият сектор. Поименно бе спомената Българската петролна и газова асоциация (до неотдавна оглавявана от Валентин Златев от "Лукойл" - б.р.).

Премиерът се похвали как България е на челни места в Европа и по показатели, свързани с битката с контрабандата, в това число и с незаконния трафик на мигранти. Данните на МВР показват, че имало 80 задържани за трафик на хора, от които около 30 са с влязла в сила присъда. 

"Най-добрите сме в Европа и по този показател. Неслучайно тук беше шефът на ОЛАФ и първото нещо, което поиска, е вътрешният министър да го закара в центъра за борба с контрабандата. И на базата на това, което е направила България, да направим европейски център за борба с контрабандата", обясни още Борисов.

Успехите, за които говори, Борисов приписа на главния прокурор Сотир Цацаров, като си позволи и намек за критика към работата на неназовани местни прокурори и полицейски началници, макар да не стана съвсем ясно какво има предвид. Похвали получиха МВР, митниците, НАП и общата воля на правителството "всички пари да отидат в бджета и да се даде възможност на бизнеса да работи на светло". 

Премиерът обяви и нова акция - срещу издаване на болнични листове. По думите му за миналата година те били 2 млн., а сега скочили до 3,5 млн. 

"Това е страхотен бич за работодателите. Това са 1,5 млн. повече заболели, което няма как да е истина. Хора си вземат болнични и отиват да берат ябълки, а тук си им тече заплатата и няма как да бъдат заменени. Не е приятно да арестуваме доктори, искам да предупредя, че много сериозно сме се заели", обяви премиерът. 

Темата "сива икономика" бе подета от Борисов от рано сутринта. След като се прибра от тежкия Съвет на ЕС в Брюксел, той използва началото на редовното правителствено заседание в сряда, за да се похвали с успехи в битката със сивата икономика в България. Поводът - доклад на Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ) за 2018 г., представен на 1 юни, както става ясно от сайта на организацията.

"Сивата икономика намалява. Повишава се до рекордните 79,3% светлата част на икономиката, това просто е един много добър отговор. Най-малко може някой да ни заподозре в близки връзки с тази асоциация - те винаги са подкрепяли левите сили, но когато цифрите говорят, много ясно и лесно се правят изводи", обяви премиерът пред министрите си, пред медиите и на живо във фейсбук.

Той продължи да чете, подчертавайки, че за изсветляването на икономиката през последните 5 години има няколко фактора - първо, че България е стабилна както в икономическо, така и в политическо отношение. Припомнят се фалитът на КТБ и ситуацията в страната през 2014 г.

Отчетена е работата на агенция "Митници" и по-високата събираемост на акциз от алкохол и цигари, добави още Борисов от избраните пасажи от доклада, припомняйки, че опоненти на властта обяснявали как данните за цигарената контрабанда идвали от "ровене по кофите" за кутии без бандерол. И обяви, че в днешния ден ще има и отчет специално за нелегалната търговия с тютюневи изделия. 

Подчертана бе и работата на НАП - особено в частта с акцията на данъчните спрямо фирми с голяма касова наличност. Това "ограничи сивите практики" и "сумата, налична в касите на дружествата, намаля с 5 милиарда лева и беше отчетено увеличение на данъка върху дивидентите с над 130 милиона лева", цитира още министър-председателят.

Съобщи и кои са външните фактори за добрите резултати, отчетени от АИКБ - излизането на глобалната икономика от криза и липсата на миграционен поток по границите на България. Според прогнозите 2023 г. България ще е на нивото на най-добрите показатели. По думите му, "когато фактите говорят, и парите са в бюджета", е много видно до какво водят усилията на властта. 

Какво още пише в доклада на АИКБ 

Наред с отчетените добри практики и резултати в документа, публикуван от работодателската организация, се обръща внимание и на не толкова сполучливи политики от страна на държавата. Една от тях е непазарният ръст на минималната работна заплата. Според организацията този проблем вече е "хроничен".

Като сектор, в който проблемите продължават, е посочена и енергетиката.

В сектор „Енергетика“ все още продължава поддържането на непазарното и привилегировано положение на производителите на електроенергия от възобновяеми енергийни източници и от когенерация, както и на така наречените американски централи. Към този проблем се прибавиха и някои спекулации около осигуряването на така наречения студен резерв, които предизвикаха остра реакция сред обществото, пишат от АИКБ. 

Специално внимание е отделено и на проблеми с обществени поръчки и усвояването на европейско финансиране.

Ето и заключенията от доклада в пълен обем:

Основните причини за положителните тенденции в изменението на Композитния индекс „Икономиката на светло” през 2018 г.:

Вътрешни причини: 

  • Финансовата и икономическата стабилност на страната;
  • Предприетите нови мерки за подобряване на бизнес средата и за ограничаване на неформалната икономика;
  • Последователността на правителството в комуникацията му с бизнеса по ключови въпроси.

Външни причини:

  • Излизането на световната икономика от финансовата и икономическата криза и свързаното с това нарастване на обема на износа на Република България;
  • Общо намаляване на интензивността на основните стресогенни фактори, които създават негативни психологически нагласи сред бизнеса и тласкат предприемачите към бягство в неформалната икономика;
  • Отсъствието на миграционен натиск по границите на България.

Причини, задържащи положителните тенденции в разрастването на икономиката, работеща „на светло”

Вътрешни причини

  • Липса на реформи или недостатъчни реформи в ключови сектори като здравеопазване, защита на конкуренцията, правосъдие, вътрешен ред и сигурност;
  • Както през 2017, така и през 2018 година неблагоприятно си остава влиянието на състоянието на образованието (в това число финансовото) и изключително мъчителното придвижване на реформите на пазара на труда. Липсата на всякаква работна ръка и особено на квалифицирана, продължава да е проблем номер едно на българските предприемачи;
  • Преговорите между социалните партньори за договарянето на прозрачен и честен механизъм за определяне на минималната месечна работна заплата са напълно блокирани. Осъщественото 32 в началото на 2018 година ново рязко административно повишаване на минималната работна заплата доведе до избуяване на нови „сиви” практики сред нискоквалифицираните работници и служители и сред икономическите дейности с по-ниско средно ниво на заплащане. Запазиха се и възникналите дисбаланси между възнагражденията на нискоквалифицираните работници и възнагражденията на работниците и служителите със средно ниво на квалификация. Абсолютно същият беше ефектът от повишенията през 2017 и 2019 година, като на хоризонта се е задало ново необосновано, неподчиняващо се на неоспорима икономическа логика увеличение на МРЗ.

Външни причини

  • Безпокойството от назряващите търговски конфликти между САЩ и Китай и съответно между САЩ и ЕС (които впоследствие ескалираха през 2019 година). Липсата на предвидимост (на пръв поглед) в поведението на президента на САЩ Доналд Тръмп. Особено обезпокоителни са конфронтациите около „технологичната желязна завеса“ и около търговските измерения на прилагането на „ядрената сделка с Иран“;
  • Задълбочаващата се политическа и икономическа криза в Турция и конфликтите в Сирия и Украйна също могат да станат генератор на разрастване на „сивата икономика“;
  • Продължаващите санкции на ЕС срещу Русия и съответните асиметрични контрасанкции.