Ревизия на настоящата програмна схема и разработване на нова, в която качеството, а не количеството да е водещо; пълна прозрачност, отчетност и планиране при разходите; модернизация в отговор на конкуренцията не само на големите национални телевизии, но и на платформи като Netflix и Amazon. 

Това са акцентите от концепцията за управление на БНТ, които представи днес кандидатът за генерален директор Емил Кошлуков (който в момента е и временно изпълняващ длъжността). Кошлуков бе вторият изслушан днес от Съвета за електронни медии (СЕМ) след Сашо Диков. Това е вторият ден, в който общо шестимата кандидати за поста развиват публично идеите си за обществената медия.

Голяма част от питанията към Кошлуков обаче бяха свързани с факта, че той бе програмен директор на БНТ-1 в мандата на предходния генерален директор Константин Каменаров. Както е известно, телевизията е в незавидно финансово състояние, част от което се дължи на договори, сключени при сегашния управителен съвет (на Каменаров), които и самият Кошлуков критикува. Затова и повечето въпроси към кандидата бяха в контекста на: А вие какво участие имахте в тези процеси?

Ето как протекоха представянията на Кошлуков, както и на последния поред кандидат - Стоил Рошкев:

Искам сладкиш, мама ще плати

Кошлуков започна изложението си, очертавайки общата картина на медийния пазар: 

„Ситуацията днес е тази – всеки да може да гледа каквото му харесва и на всякакви устройства. БНТ е в тежка конкурентна среда. Младото поколение не е като нас, то е пораснало с телевизия със 100 канала, с таблети. Сутрин, като станат, посягат към телефона. Защо БНТ не се справя – тя е технологично изостанала, с неефективно и непрозрачно управление.“

По думите му телевизията трябва да влезе в XXI век, като се конкурира не само с останалите две големи медии бТВ и Нова тв, но и с Netflix и Amazon. 

“Средата е Netflix и Amazon, не говоря за бТВ и Нова тв. Ние мислим, че БНТ може да си прави предаванията и зрителите нямат избор вече... Нека видим как си прави предаванията ВВС“, призова Кошлуков и обрисува механизма на работа на британската обществена телевизия, която се ползва с голямо доверие по цял свят.

За да се постигне такова ниво обаче, първата стъпка била „оздравяване“, но не само „справяне с дефицита, а да не допуснем да се появи нов дефицит“ - започна Кошлуков с темата за финансовото състояние на БНТ.

„Трябва да лекуваме болестта, а не симптомите, и този дефицит е симптом. Няма как лечението да спре по средата. Ако всеки нов генерален директор идва с нова концепция, няма как. Ако тръгнете към Бургас, можете с трабант, а можете и с мерцедес, но ако тръгнете към Своге, никога няма да стигнете Бургас“, направи още едно сравнение той.

И разкритикува конкурентите си, които вече представиха своите концепции: „Повечето кандидати са като дете в сладкарница – искам сладкиш, мама ще плати.“

За Кошлуков на първо място телевизията трябва да започне да предлага продукта си по всички възможни интерактивни канали. И пак направи интересно сравнение, за да обрисува идеята си:

„Представете си, че БНТ е мандра и продава кашкавал. Той е най-вкусният, но не го предлага в останалите търговски обекти. Нямаме приложения за новини, които да ти излизат на телефона и да ти казват какво става. Как така имаш най-вкусната стока - новини, и не я продаваш?! Хората я търсят – дай им я в метрото, на таблета, на телефона.“

Защото сме големи

Кошлуков постави акцент върху прозрачността във финансите на телевизията, като даде заявка, че ако бъде избран, ще отчита пред СЕМ всички реални бюджети и разходи, а не само плановите.

„Обществото ще поставя и все по-големи изисквания към публичните финанси. Ще иска сметка. Ще е все по-несъгласно да финансира публични разходи. Вие давате доклад в парламента, КЕВР дава доклад, прокуратурата дава доклад, БНТ не дава. Защо? Защото сме големи“, изтъкна.

За да има прозрачност обаче, първо трябва да се знае за какво ще отиват парите – т .е. планиране, като тук кандидатът за постоянен шеф на телевизията посочи, че програмирането всъщност е най-големият ѝ проблем.

„Всъщност в основата на този дефицит е програмирането. Колко филма ни трябват? В момента имаме купени до по другата олимпиада“, даде пример.

И своята формула: по-малко, по-добри и по-големи нови продукции. За целта в концепцията си развил идея за работещ програмен съвет, както и за механизми за контрол на генералния директор, които да „гарантират, че телевизията ще бъде управлявана добре независимо от финансовия й директор“; „механизми решенията да се вземат обективно и качествено; да има качествени емперично измерими стойности“. 

Ако бяхме фирма, щяхме да сме със синдик

Вече в конкретика Кошлуков първо разкритикува някои от останалите кандидати, според които изнесените от него данни за финансовото състояние на БНТ са спекулативни. Наскоро Кошлуков в качеството си на и.д. представи доклад пред СЕМ, в който се твърди, че телевизията е във финансов колапс. Той емоционално защити колежките си от финансовия и от счетоводния отдел, заверили с подписите си доклада, и дори заплаши конкурентите си със съд от тяхно име, защото те били „широко скроени“.

След което посочи вече известното: едни от най-големите разходи са заплати и осигуровки, за спортни права, за няколко предавания. Като временно изпълняващ Кошлуков вече прекрати някои договори, като това според него щяло да спести на телевизията 7,8, а може би и 9 милиона лева.

„Прекратени са договори, опитваме да се предоговорят части от задълженията. Ако бяхме частна фирма, сега щеше да седи синдик тук до мен и да има охрана на вратата“, посочи той.

И обеща, че ако бъде избран, от септември ще има преразглеждане на цялата програмна схема.

Прозрачността не е брюкселско клише

На въпрос как вижда въпроса с рекламирането в БНТ (което по закон е ограничено) и с финансирането изобщо, Кошлуков даде няколко варианта:

а) или Народното събрание решава, че по БНТ вече няма да се излъчват реклами, но държавата компенсира със съответното финансиране;

б) или дава по-свободна реклама и продуктово позициониране;

в) „или политиците събират кураж и казват – фондоотпускане“ (т. е. неработещият сега „Фонд за радио и телевизия“ да заработи).

„Ако сме прозрачни, можем да поискаме пари. Прозрачността не е брюкселско клише. Трябва ни публичен разговор. Трябва да лобираме за пари, а за да лобираме за пари, трябва да покажем как ги харчим“, даде заявка Кошлуков.

Макар концепциите все още да не са публични (с цел да не преписват кандидатите един от друг), от изслушването стана ясно, че той има още една идея: 

Да се забрани на търговските телевизии по време на избори да излъчват политически реклами, които са платени формати. Така например е във Великобритания. „Не знам дали е възможно в нашите условия, дали ще позволи парламентът“, призна Кошлуков.

Не можем да си го позволим

Изложението продължи с отчет – кои са скъпите предавания. И какво може да се „ореже“ от тях. Като стана ясно, че ако Кошлуков бъде избран, то култовото тв състезание „Стани богат“ слиза от ефир. Както Клуб Z писа, то излиза по 22 000 лева на предаване на телевизията, като в същото време вместо търговска реклама в паузите се излъчва автореклама. 

Скъпо на БНТ според Кошлуков излиза и публицистичното предаване „Референдум“, но заради договора със социологическата агенция „Алфа рисърч“, която следи и в реално време по време на излъчването нагласите на хората по съответната тема.

„Скъпата част от „Референдум“ е договорът с „Алфа“. 4 пъти по-скъп от парите за екипа. Не, не мога да продължа този договор, прекалено скъп е. „Стани богат“ - също. Ако стана директор – спирам предаването.  Категорично, никакъв спор не може да има, че рейтингът му е висок. Категорично обаче не можем да си го позволим. Защо няма реклами“, посочи Кошлуков.

Като последното отдаде на “липса на достатъчно търговски умения в отдела“.

„Не е вярно, че това са най-скъпите реклами – правим отстъпки, намаления на пакети. Но нашите търговци нямат заряд – малко сме мудни. Вероятно ние сме зле на този пазар. По-добре да го отстъпим на частните телевизии и държавата да го покрие. Или да аутсорсваме тази дейност, защото ние сме кекави. Но не искам да се ангажирам, преди да знам модела на финансиране“, посочи още.

Не ми харесват въпросителните

Понеже един от най-спорните моменти е спортният канал БНТ-3 и закупените от телевизията спортни права за 4 години за около 30 милиона лева, членът на СЕМ Бетина Жотева постави въпроса, като подчерта, че не й харесват въпросителните в писмената концепция дали да остане БНТ-3 спортен канал.

Кошлуков й отговори, че трябва да се прецени може ли да продължи да съществува в този си вид. Но май по-скоро не.

„Спортните права са най-бързо растящите на този пазар и са лукс, който БНТ не може да си позволи. Франция е шампион, винаги се класира за Световното, но френското БНТ не купува права. Българската БНТ няма кьорав футболист там, но купува. 3,9 милиарда евро е бюджетът на френската телевизия за 2017 г., 100 пъти по-голям от нашия, но не купуват Световното. А ние нямаме вътре и жаба. 

Защо бТВ и Нова не го купуват, след като е толкова интересно. Ние имаме разходи и да произведем това първенство – екипи, хотели, командировки, трасета... Как ни излиза сметката, като накупихме всичкия футбол на света, като нямаме реклама“, посочи той.

И каза в заключение:

„Това е вратата, през която излизат десетки милиони. Ако не мога да я опазя, предпочитам да я затворя.“

Дали мога да ви се доверя

Неизменно дойдоха и въпросите за съпричастността на самия Кошлуков, който от няколко години е на ръководен пост в телевизията (от членовете на СЕМ Ивелина Димитрова и Иво Атанасов)

На което той отговори отново, че всичко, с което днес не бил съгласен, се случвало, без той да има правомощия по вътрешен правилник да реагира – нито чрез програмния съвет, нито чрез продуцентските съвети: „Даже филмопроизводството не е при мен!“

„Поради тази причина нямах възможността да реализирам нищо, нямах правомощията“, посочи в заключение.

„Дали мога да ви се доверя заради начина, по който излизате сух от ситуацията досега. Аз не гласувах за Каменаров. Но се създава впечатлението, че нещата са ставали покрай вас, на друг етаж. И на мен ми се струва, че все пак трябва да сте имали някакво участие и правомощия за въздействие“, настоя Атанасов.

На което бившият програмен директор на БНТ-1 пак отговори, че е „ходил, говорил“. 

„Не казвам, че не нося отговорност, сигурно съм можел повече да направя. Съжалявам, ако не съм си изпълнил достатъчно добре функцията като програмен директор, но мога да ви предоставя договорите – там няма нито един мой подпис“, посочи и пак обеща прозрачност и отчетност, ако бъде избран.

Ивелина Димитрова постави и друг въпрос, намекващ за автоцензура: остротата в публицистиката напоследък я нямало и посочи, че това е било отразено и в доклади на СЕМ. “Трябва да видя данните, не съм запознат с този доклад. Ще го проверя на секундата“, отвърна Кошлуков.

Така се стигна и до темата със свободата на словото. И Кошлуков разказа как всекидневно екипите дискутирали например кой е с приоритет, когато се изкаже по темата със закупуването на изтребителите F-16 – дали президентът Румен Радев, който по протокол е над премиера, или премиерът Бойко Борисов, след като не държавният глава, а Министерският съвет взема решението за самолетите.

Изслушването на Кошлуков приключи близо час преди поставения краен сток – 14:30 ч. И СЕМ продължи с бившия журналист от БНТ Стоил Рошкев.

Стоил Рошкев

"Да направим БНТ отново велика, или необходим ли ни е телевизионен Тръмп" - така Рошкев бе озаглавил своята концепция за развитието на БНТ. 

"Новият генерален директор трябва да се пребори с дълбоката телевизия в Българската национална телевизия", започна той изложението си, правейки препратка към шпионския сериал "Дълбоката държава".

Рошкев призова да не се говори с лека ръка, че телевизията била във фалит, защото това водело и до отлив на зрители. В този смисъл разкритикува и конкурентите си за поста.

"Говори се, че БНТ е във фалит. Все едно да говориш за една банка, че няма ликвидност – това е подсъдно. Така зрителите бягат", посочи той.

Очевидно кандидатът подразни с всичко това члена на СЕМ Бетина Жотева.

- Какъв е бюджетният дефицит на САЩ? - попита тя.

- Аз мисля, че сме се събрали да говорим за бюджета на БНТ, г-жо Жотева.

- След като искате да правите телевизионен Тръмп, е редно да знаете – вашият патрон Тръмп и неговата политика как ще я имплементирате. Колкото по-рано се бе заговорило за фалита, толкова по-добре щеше да бъде. Не мога да упрекна вестоносците.

- За фалит се говори от 10 години, отвърна Рошкев. И посочи, че се говори всеки път преди конкурс от хора, които искат да седнат „на сладкия пост“.

- Има над 40 милиона дефицит – продължи Жотева.

- Няма отчет още за 2019-а. Цифрите не са верифицирани. Да говорим, ако искате, за Виенския кръжок за верификацията и потвърждаването на истинността...

С това беше сложен край на спора. А Рошкев разви финансовата си концепция: спиране на източването на пари (каквото според него има), публично финансиране, еврофондове, приходи от сградния фонд и от повече реклама - „да не са тези мижави 15 минути“. 

„Един брой на „Стани богат“, който прави продуцентите си богати, струва 22 000 лева. Не може ли БНТ сама да направи една такава викторина. Единственото, което трябва да се направи, е да се спрат кранчетата. Къде в закона е записано, че Кико Тупарев или Краси Перков трябва да правят външните предавания“, попита Рошкев, умишлено изопачавайки имена.

В момента той работи в телевизията на БСП и бе попитан за това няма ли априори да го обвинят в политически пристрастия.

„Аз в БНТ можех да се пенсионирам без никакви проблеми, но в момента, в който видях, че става партийна телевизия, и то на управляващите, потърсих свободата си. БСП ТВ е обществена телевизия, вие сте й дали този лиценз, никъде не пише в лиценза, че е партийна“, отвърна той.

Разкритикува и сегашното състояние на БНТ – вече липсвал плурализмът.

„Не може хора от една и съща партия да са в ролята на политик, експерт, художник в едно и също предаване. Наричам ги „владетели на ефира“, посочи той.

Обяви се и за това административните и творческите длъжности да бъдат разделени – иначе човек сам контролирал себе си. На въпрос за липсата на управленски опит пък отвърна:

„За мен това е работно място. Аз отивам там да работя, не да управлявам хората, не да си ремонтирам кабинета или да си купувам мерцедес.“

Изслушването на Рошкев бе най-краткото днес. Утре СЕМ трябва да излезе с решение кой ще е новият генерален директор на обществената телевизия. Мандатът му е 3-годишен, но депутати от ГЕРБ и ДПС се готвят да внесат поправка, валидна за новия ръководител, с която да го увеличат на 5 години.