Article_top

България е почти готова да се сдобие с най-доброто правителство, което парите могат да купят (the best government money can buy).

Капиталът ще решава чия кампания да бъде успешна, след като партийните субсидии бяха сведени до лев на глас. Ако не решава правилно, има достатъчно контролни органи, които да го поправят. Но публично-частното партньорство (public-private partnership) е за предпочитане пред каквато и да е репресия.

Държавната телевизия, която за благозвучие се нарича национална, вече има директор с добър опит в политиката, в медиите и в работата с капитала.

В схемата липсва само един елемент - мажоритарната избирателна система. Тя би почистила политическия терен от ненужни партии, които само пречат - ДСБ-та, РБ-та Да-та, ВМРО-та, НФСБ-та, Атаки и пр. Стига коалиционни мъки. Ще останат само големите. Тези, за които си струва да се харчат пари. Те ще осигурят стабилност и предвидимост.

Оттам нататък демокрацията ще работи така: Капиталът посочва мажоритарните кандидати. Партиите ги номинират (иначе няма да имат пари). Капиталът плаща кампаниите им на медиите. Медиите ги провеждат. Кандидатите печелят и връщат инвестирания в тях капитал със законодателство. Медиите го отразяват и обясняват правилно. Така че избраните да бъдат избрани пак след четири години. От политикономическа гледна точка схемата е пари-власт-пари прим.

Какво правят в това време гражданите ли? Как какво? Гледат телевизия и гласуват. Ако не ги мързи, може и да пишат във фейсбук. Или да пият, пеят буйни песни и да се зъбят на тирана. Все пак сме свободна страна. Или да идат за гъби в Балкана.

Макар още да липсва третият елемент, системата може да бъде изпробвана още тази есен в кметските избори. Те по дефиниция са мажоритарни.

И моля - без инсинуации, че някой налагал тази схема. Народът сам я поиска - в референдум. Организиран от едно фолк шоу.

 

 
Делян Пеевски бе в добро настроение в първия ден на парламента. Снимка Веселин Боришев

България е почти готова да се сдобие с най-доброто правителство, което парите могат да купят (the best government money can buy).

Капиталът ще решава чия кампания да бъде успешна, след като партийните субсидии бяха сведени до лев на глас. Ако не решава правилно, има достатъчно контролни органи, които да го поправят. Но публично-частното партньорство (public-private partnership) е за предпочитане пред каквато и да е репресия.

Държавната телевизия, която за благозвучие се нарича национална, вече има директор с добър опит в политиката, в медиите и в работата с капитала.

В схемата липсва само един елемент - мажоритарната избирателна система. Тя би почистила политическия терен от ненужни партии, които само пречат - ДСБ-та, РБ-та Да-та, ВМРО-та, НФСБ-та, Атаки и пр. Стига коалиционни мъки. Ще останат само големите. Тези, за които си струва да се харчат пари. Те ще осигурят стабилност и предвидимост.

Оттам нататък демокрацията ще работи така: Капиталът посочва мажоритарните кандидати. Партиите ги номинират (иначе няма да имат пари). Капиталът плаща кампаниите им на медиите. Медиите ги провеждат. Кандидатите печелят и връщат инвестирания в тях капитал със законодателство. Медиите го отразяват и обясняват правилно. Така че избраните да бъдат избрани пак след четири години. От политикономическа гледна точка схемата е пари-власт-пари прим.

Какво правят в това време гражданите ли? Как какво? Гледат телевизия и гласуват. Ако не ги мързи, може и да пишат във фейсбук. Или да пият, пеят буйни песни и да се зъбят на тирана. Все пак сме свободна страна. Или да идат за гъби в Балкана.

Макар още да липсва третият елемент, системата може да бъде изпробвана още тази есен в кметските избори. Те по дефиниция са мажоритарни.

И моля - без инсинуации, че някой налагал тази схема. Народът сам я поиска - в референдум. Организиран от едно фолк шоу.

 

Коментари

смехурко's picture
смехурко
смехурко

Очевидно тази политика работи!

Едно шоу, при това на не особено високо ниво (меко казано) успя да повлияе на огромно количество избиратели да гласуват на референдум, отговаряйки с да на популистките му въпроси. На крачка сме да гласуваме по сценария - избор на политик за най-висшият орган на държавата от рода на Тръмп, Салвини, Зеленски и т.н или за българския вариант на референдум за излизане от ЕС. Това е и целта на опростачването на нацията, чрез реалити формати и лошото образование.
Болезнено верен анализ!

Такъв е американския модел.

Който плаща, има политическо мнение, който няма пари, търпи.

Това искахте, не разбирам от какво се оплаквате, като го получихте.
:)'s picture
:)
:)

За тази статия-шапки долу!

Имат още една опция, изпробвана: за разтуха: разходка по Цариградско до НС, още по-добре най-отпред с ексхибиционистка мома. Няма ли смислени хора да спешат алчния ни елит да отговаря на наболели въпроси? Има некадърничета, дето си мислят, че са алфа и омега, пърформъри перфорирани, носителчета на новговор.

Ти или отскоро си пристигнал в София от прованса или

въобще СИ отскоро. Защото иначе щеше да знаеш, че "разходките" ги правим вече 30 години и зиме и лете, и това е единственото средство, което някога е проработило - свалихме 2 правителства с "разходки". И двете на комундерите и естествено - и двете пагубни за държавата.
:)'s picture
:)
:)

До лесно екзалтиращия се

Като ще си играем на лепене на етикети, на ти. Ти си твърде одтавна явно, та си забравил, че последната ефективна разходка беше преди 22 години. Следващите сваляния, са разни други свалки. Пръкват се еднакви рожби.

Последната ефективна "разходка" беше преди 6 години.

Тя не успя директно да бутне кочинката на Орешарски (БСП отново), но я разклати достатъчно. От тези протести се появи нова политическа сила - Да, България и Боко се оказа длъжен да покани в правителството си представители на гражданските партии. Това никак не е малко. Разликата между участието на гражднаските партии и това на "патреотите" и ДПС в последващото правителство на Тиквоний е очевидна. Сега имаме зле маскирана проруска политика и простащина. Открито мафиотско лобиране.

От "онези" платени сбирки на фондация

14-ти декември и тям подобни се пръкна Реформаторския блок - политическата сила, която осигури на Борисов парите да си закупи следващите няколко избора.

И да ви пусне един гол ... в ЕП.

Проблемът е огромен.

"Прозрачност без граници" сигнализира за изключително опасни ниши за корупция. Това, за което не се споменава е, че освен неограничената субсидия за партиите (такова нещо дори в пазарните Щати го няма), с промените в закона се дава възможност за финансиране на партиите от държавни и общински фирми. Сиреч спечелилите властта, които естествено държат по партийна линия и назначенията и йерархията в тези фирми, ще окуражават, канят или принуждават въпросните фирми да им дават дарения с парите на данъкоплатците.
А колкото до "ненужните партии", описани по-горе - бих казал, че Атака, ВМРО и НФСБ въобще не могат да се редопоставят с ДСБ и Да България, защото са изкуствено активирани партийни тумори, финансирани от неясни и най-вероятно руски източници. И ако някой каже, че НФСБ не провежда проруска политика - ще му припомня, че Волен Сидеров се изкачи в публичността на вълната на телевизия СКАТ - на Валери Симеонов. И също че когато беше на път (поредното народно малоумие) да застраши президентството на Първанката - телевизия СКАТ внезапно и без обяснение спря да излъчва между двата кръга на изборите.

Най

Следвайте ни

 
 

Още по темата

Още от категорията