Неотдавна пътувах из Полша. Това, което ме впечатли изключително силно, бяха пътищата й. Нови, качествени, прекрасни. Дори и най-обезлюдените и полуразрушени села, през които минах, имаха прекрасен път. Да не говорим за магистралите. Без преувеличение, пътищата в Полша са по-добри дори от тези в Германия, а за човек, шофирал из цяла България, те са просто космически. Тъжното за българите при това сравнение е, че и Полша, и страната ни използваха европейските фондове за промените в пътната инфраструктура в двете страни. Но с коренно различен резултат.

Пътищата в Полша днес са една от най-впечатляващите истории на икономически и инфраструктурен успех в Европа след края на Студената война. Също като България, и Полша преди 20 години беше страна, която се бореше с наследството на плановата икономика. И също като България предприе амбициозен проект – изграждането на модерна мрежа от магистрали. При това поляците започнаха почти от нулата. Днес в България има магистрала и половина, която заради некачествено изпълнение периодично трябва да се ремонтира.

В Полша резултатът е коренно различен: над 5000 километра нови пътища, които не просто са подобрили транспорта, а буквално са „изстреляли“ страната в 21-ви век.

Днес правителството на премиера Доналд Туск иска да повтори този успех – но този път по релсите.

Железопътната амбиция: най-бързите влакове в Европа

Новият голям проект на Полша е създаването на една от най-модерните железопътни системи в Европа. Туск обещава нещо, което звучи почти като технологична надпревара: Полша да има най-бързите влакове на континента.

Централният елемент на тази стратегия е високоскоростна железопътна линия, която ще свърже ключовите градове Варшава, Лодз, Познан, Вроцлав.

Планираната скорост от 350 км/ч надхвърля тази на много съществуващи европейски влакове, включително германските ICE. Проектът има и международно измерение – предвиждат се връзки към Берлин, Прага и Лайпциг, което би превърнало Полша в ключов транспортен хъб в Централна Европа.

Инвестиции и мащаб

До 2032 г. страната планира да инвестира около 43 милиарда евро в железопътната инфраструктура. Но проектът не се ограничава само до високоскоростни линии. Паралелно ще се извърши модернизация на съществуващите линии, възстановяване на закрити маршрути, свързване на по-малки градове. Градове като Ломжа, които десетилетия са били откъснати от железопътната карта, отново ще получат връзка.

За да се разбере значението на този проект, трябва да се погледне назад. След 1989 г. полската железница изпада в сериозен упадък: липса на инвестиции, намаляване на мрежата, спад в броя на пътниците (звучи ли ви познато - бел. ред. на Клуб Z). Мрежата се свива от около 24 000 км до 19 000 км.

Железницата се превръща в символ на изоставане, докато автомобилът се възприема като бъдещето.

Днес ролите се обръщат: железницата трябва да стане символ на модернизацията. Проектът има не само икономическо, но и ясно политическо измерение. Премиерът Туск се нуждае от видими резултати преди следващите избори. Особено на фона на напрежението с президента Карол Навроцки и опозицията. Големите инфраструктурни проекти имат ключово предимство - те са видими, разбираеми и въздействащи за избирателите.

Нови гари, модерни влакове и строителни обекти създават усещане за напредък – особено в по-слабо развитите региони.

Икономическото чудо на Полша

Железопътният проект не може да се разглежда изолирано. Той е част от по-широката трансформация на Полша, която след 1989 г. се превръща в една от най-бързо развиващите се икономики в Европа.

По време на пътуването си немуниумо сравнявах Полша от днес със спомените си от първата ми обиколка на страната през 1988. По магазините тогава нямаше нищо, имаха режим на алкохола, репресираха „Солидарност“, хората видимо бяха точно толоква бедни, колкото и българите. След падането на Стената икономическите им реформи се проведоха шоково, което доведе до още по-голямо обедняване. Само преди едно поколение Полша разпределяше със системи за купони захар и брашно, а гражданите ѝ получаваха една десета от заплатите на западногерманците. Европа бе залята от полски емигранти, които търсеха препитание.

Днес икономиката на страната изпревари Швейцария и стана 20-та по големина в света с над 1 трилион долара годишно производство.

 От присъединяването към ЕС през 2004 г. икономиката в Полша расте стабилно, инвестициите се увеличават, жизненият стандарт се подобрява.

Минималната заплата в Полша е 1139 евро. За сравнение - в България тя е 620 евро. Разликата в средните заплати е малко по-ниска – в Полша тя е около 2000 евро, в България – 1200-1400 евро. Разходите в Полша са с около 30% по-високи, като тази разлика идва най-вече от наемите. В Полша жилищата са по-скъпи. Ако наемът у нас е средно 500 евро, в Полша той не слиза под €800.

В крайна сметка поляцит евзимат около 60% повече от българите, а харчат само 30% повече от нас.

Защо те успяха, а ние кретаме?

Асошиетейд прес посочва няколко ключови причини за успеха на Полша:

- стабилни институции

- достъп до европейския пазар

- европейско финансиране

- ясна стратегическа ориентация към Запада

Един от най-важните фактори обаче е бързото изграждане на стабилни институции – независими съдилища, антимонополни органи и силна регулация на банките.

Така Полша успява да избегне проблемите на България и други посткомунистически държави, като силна корупция и олигархизация.

Успехът се вижда и на микрониво. Все повече поляци се завръщат от чужбина, привлечени от по-добрите възможности, растящите заплати и бързо развиващия се технологичен сектор.

Инвестициите в изкуствен интелект и иновации показват, че страната гледа към бъдещето.

Демографската криза

Въпреки успехите, Полша е изправена пред сериозно предизвикателство: намаляващото население. Страната губи население вече повече от десетилетие. Причините включват ниска раждаемост, емиграция, застаряване. Това създава риск за бъдещия икономически растеж.

Интересен стабилизиращ фактор е ролята на имигрантите, особено от Украйна. Те допринасят значително за пазара на труда и икономиката. Но въпросът за миграцията остава политически чувствителен.

Политическо напрежение и риск от „Polexit“

На този фон обаче се появява нов риск. Премиерът Туск предупреждава за възможността от т.нар. „Polexit“ - напускане на ЕС. Причината е конфликтът с опозицията и президента. След вето върху закон за европейско финансиране на въоръжаването, напрежението се изостря.

Туск обвинява опонентите си, че водят страната към изолация и отслабване на връзките с ЕС.

Полша планира да увеличи военните си разходи до почти 5% от БВП. Но без подкрепата на ЕС финансирането става несигурно. Това превръща икономическите и отбранителните въпроси в част от по-широк политически конфликт и поставят под въпрос бъдещото развитие на страната.