България е почти готова да се сдобие с най-доброто правителство, което парите могат да купят (the best government money can buy).

Капиталът ще решава чия кампания да бъде успешна, след като партийните субсидии бяха сведени до лев на глас. Ако не решава правилно, има достатъчно контролни органи, които да го поправят. Но публично-частното партньорство (public-private partnership) е за предпочитане пред каквато и да е репресия.

Държавната телевизия, която за благозвучие се нарича национална, вече има директор с добър опит в политиката, в медиите и в работата с капитала.

В схемата липсва само един елемент - мажоритарната избирателна система. Тя би почистила политическия терен от ненужни партии, които само пречат - ДСБ-та, РБ-та Да-та, ВМРО-та, НФСБ-та, Атаки и пр. Стига коалиционни мъки. Ще останат само големите. Тези, за които си струва да се харчат пари. Те ще осигурят стабилност и предвидимост.

Оттам нататък демокрацията ще работи така: Капиталът посочва мажоритарните кандидати. Партиите ги номинират (иначе няма да имат пари). Капиталът плаща кампаниите им на медиите. Медиите ги провеждат. Кандидатите печелят и връщат инвестирания в тях капитал със законодателство. Медиите го отразяват и обясняват правилно. Така че избраните да бъдат избрани пак след четири години. От политикономическа гледна точка схемата е пари-власт-пари прим.

Какво правят в това време гражданите ли? Как какво? Гледат телевизия и гласуват. Ако не ги мързи, може и да пишат във фейсбук. Или да пият, пеят буйни песни и да се зъбят на тирана. Все пак сме свободна страна. Или да идат за гъби в Балкана.

Макар още да липсва третият елемент, системата може да бъде изпробвана още тази есен в кметските избори. Те по дефиниция са мажоритарни.

И моля - без инсинуации, че някой налагал тази схема. Народът сам я поиска - в референдум. Организиран от едно фолк шоу.