Article_top

Нова поредица за живота и смъртта на Николай II и падането на династията Романови след повече от три века във властта, пусна „Нетфликс”. „Last Tzars“ (Последните царе) обхваща периода от коронацията на руския император през 1896 г. до събитията от 1918 г., когато владетелят се отказва от трона и е убит заедно със семейството си.

Съвсем наскоро, в един от последните епизоди на „Игра на тронове” (сериал на HBO, но също с много убийства), една забравена в кадър картонена чашка от кафе подразни и разсмя милиони зрители. В началото на юли, още във втория епизод на „Последните царе”, наблюдателни зрители откриха, че създателите му също за забравили нещо – при това доста по-голямо. В един от кадрите от царска Русия през 1905 г. се мярка мавзолеят на Ленин.

Съветският вожд, както е известно, умира през 1924 г., а каменният мавзолей на Червения площад е построен едва през 1930 г. (Да не говорим, че ако Ленин беше умрял през 1905 г., нямаше да има кой през 1918 г. да избие царското семейство.)

В допълнение в сайта esquire.ru отбелязват, че червените тухлени стени на Кремъл, които в продължение на векове са били боядисвани бели, през 1905 г. не са имали толкова яркочервен цвят (въобще кадърът има съвсем съвременен вид). В същото време сериалът е позициониран като полудокументален, а авторите му твърдят, че са работили с историци от „световна класа”.

Според още по-наблюдателни зрители, видеокадрите от Червения площад са купени от една много известна фотоагенция. От 15-секундния запис (който в качество 4К струва 475 евро) е махната само звездата от Кремъл. В сцена от Санкт Петербург от 1894 г. пък се вижда джамия, която е построена през 1920 г.

Подобни грешки са чудесен повод руските медии и социалните мрежи да се впуснат в надпревара по остроумие за сметка на създателите на сериала. Но може би най-подробният критичен текст дотук бе публикуван от Би Би Си. Той започва с твърдението, че не е съвсем ясно защо стрийминг платформата е направила този полуигрален, полудокументален филм. Може би продуцентите са се вдъхновили от успеха на „Короната” – сериала за настоящата британска кралица и нейното семейство.

Основният проблем е в жанра полудокументален-полуигрален филм. В документалните филми истината не бива да се изкривява, а игралните нямат нужда от експерти.

Друг проблем е сексът. Сериалът е забранен до 16 г. – но ако оргиите с участието на Распутин може и да изглеждат правдоподобно, трудно е да си представим, че Николай и Александра са го правели на пода в кабинета му, а и никой не знае какво точно се е случвало в спалнята на царското семейство. От всичко, което знаем за императрицата, е още по-трудно е да си представим, че е възможно Александра Фьодоровна да е имала разкрепостеното поведение на похотлива куртизанка.

Робърт Джек и Сузана Хърбърт като Николай II и Александра

Има и много други исторически неточности (като за полудокументален филм), например броят на жертвите в Ходинската трагедия е силно преувеличен. В покрайнините на Москва в ранната сутрин на 18 май 1896 г., в блъсканицата, породена от масова паника на тълпата от хора, борещи се за безплатни подаръци (чаши, бисквити и кърпи) по случай коронясването на Николай II, довежда до смъртта на точно 1379 души, а не на „няколко хиляди”.

Сложни и противоречиви личности – като чичото на царя, великия княз Сергей Александрович, описван от съвременниците му като злобен деспот, но и дълбоко честен човек на дълга – в сериала са обрисувани изцяло в черно. Сергей Александрович, който е бил женен за по-голямата сестра на императрицата, наистина загива от ръката на есера и революционер-терорист Иван Каляев. И неговата вдовица наистина навестява заловения Каляев в затвора, за да му прости и да му подари Библия. Всичко това е така, но защо авторите са решили да застрелят Каляев, след като той е бил обесен? Това може да изглежда като незначителна историческа подробност, но тогава какъв е смисълът от експертите?

Друг въпрос: защо като основна причина за провала на Русия в Първата световна война е посочен пълният дебилизъм на командирите и само случайно се споменава, че войниците дори не са имали нормални ботуши? Нямали са също и пушки, боеприпаси, снаряди, а често дори и храна.

След всички тези (и още много други) критики, въпроси и забележки, текстът в Би Би Си завършва с изненадващи похвали за финалния епизод. Посветен на последните дни на царското семейство в къщата на Ипатиев, той се оказва и най-силен – все пак го е снимал друг режисьор.

Най-убедителната и ужасна фигура от целия сериал се оказва Яков Юровски – болшевикът, ръководил екзекуцията на Романови. Безкомпромисен фанатик, който няколко дни преди убийството дава възможност на Романови да се причестят, като се преструва, че нищо лошо няма да им се случи…

Сцената на разстрела в мазето на Ипатиевия дом е заснета така, че наистина е страховита. Пияните – за кураж – войници, с треперещи ръце и устни, когато Юровски заповядва да приключват с принцесата, писъците… И най-ужасното, което е исторически вярно: в корсетите си принцесите били зашили всичките си бижута, скривайки малка част от семейното богатство. Куршумите отскачали от диамантите, така че наказанието се превърнало в ужасяващо, почти средновековно клане. Както казва един от експертите на филма:

„Това вероятно са най-скъпите бронежилетки в историята на човечеството.”

Царското семейство в сцена преди разстрела.

В края на сериала авторите отхвърлят драматургията и със скромен и прост език разказват как е открит безименният гроб, как са извършени ДНК тестовете, за които членове на други европейски кралски семейства, свързани с Романови, са предоставили биологичен материал (един от тях е херцогът на Единбург Филип, съпругът на кралица Елизабет II).

Жалко е, че последният епизод, който наистина е добре заснет и емоционално много силен, е предшестван от толкова много нехайство, грешки и неточности. Зрителите, които не познават руската история, може да останат със странни впечатления, завършва текстът в Би Би Си.

 

 

"Площад Славейков"

Ключови думи
 

Нова поредица за живота и смъртта на Николай II и падането на династията Романови след повече от три века във властта, пусна „Нетфликс”. „Last Tzars“ (Последните царе) обхваща периода от коронацията на руския император през 1896 г. до събитията от 1918 г., когато владетелят се отказва от трона и е убит заедно със семейството си.

Съвсем наскоро, в един от последните епизоди на „Игра на тронове” (сериал на HBO, но също с много убийства), една забравена в кадър картонена чашка от кафе подразни и разсмя милиони зрители. В началото на юли, още във втория епизод на „Последните царе”, наблюдателни зрители откриха, че създателите му също за забравили нещо – при това доста по-голямо. В един от кадрите от царска Русия през 1905 г. се мярка мавзолеят на Ленин.

Съветският вожд, както е известно, умира през 1924 г., а каменният мавзолей на Червения площад е построен едва през 1930 г. (Да не говорим, че ако Ленин беше умрял през 1905 г., нямаше да има кой през 1918 г. да избие царското семейство.)

В допълнение в сайта esquire.ru отбелязват, че червените тухлени стени на Кремъл, които в продължение на векове са били боядисвани бели, през 1905 г. не са имали толкова яркочервен цвят (въобще кадърът има съвсем съвременен вид). В същото време сериалът е позициониран като полудокументален, а авторите му твърдят, че са работили с историци от „световна класа”.

Според още по-наблюдателни зрители, видеокадрите от Червения площад са купени от една много известна фотоагенция. От 15-секундния запис (който в качество 4К струва 475 евро) е махната само звездата от Кремъл. В сцена от Санкт Петербург от 1894 г. пък се вижда джамия, която е построена през 1920 г.

Подобни грешки са чудесен повод руските медии и социалните мрежи да се впуснат в надпревара по остроумие за сметка на създателите на сериала. Но може би най-подробният критичен текст дотук бе публикуван от Би Би Си. Той започва с твърдението, че не е съвсем ясно защо стрийминг платформата е направила този полуигрален, полудокументален филм. Може би продуцентите са се вдъхновили от успеха на „Короната” – сериала за настоящата британска кралица и нейното семейство.

Основният проблем е в жанра полудокументален-полуигрален филм. В документалните филми истината не бива да се изкривява, а игралните нямат нужда от експерти.

Друг проблем е сексът. Сериалът е забранен до 16 г. – но ако оргиите с участието на Распутин може и да изглеждат правдоподобно, трудно е да си представим, че Николай и Александра са го правели на пода в кабинета му, а и никой не знае какво точно се е случвало в спалнята на царското семейство. От всичко, което знаем за императрицата, е още по-трудно е да си представим, че е възможно Александра Фьодоровна да е имала разкрепостеното поведение на похотлива куртизанка.

Робърт Джек и Сузана Хърбърт като Николай II и Александра

Има и много други исторически неточности (като за полудокументален филм), например броят на жертвите в Ходинската трагедия е силно преувеличен. В покрайнините на Москва в ранната сутрин на 18 май 1896 г., в блъсканицата, породена от масова паника на тълпата от хора, борещи се за безплатни подаръци (чаши, бисквити и кърпи) по случай коронясването на Николай II, довежда до смъртта на точно 1379 души, а не на „няколко хиляди”.

Сложни и противоречиви личности – като чичото на царя, великия княз Сергей Александрович, описван от съвременниците му като злобен деспот, но и дълбоко честен човек на дълга – в сериала са обрисувани изцяло в черно. Сергей Александрович, който е бил женен за по-голямата сестра на императрицата, наистина загива от ръката на есера и революционер-терорист Иван Каляев. И неговата вдовица наистина навестява заловения Каляев в затвора, за да му прости и да му подари Библия. Всичко това е така, но защо авторите са решили да застрелят Каляев, след като той е бил обесен? Това може да изглежда като незначителна историческа подробност, но тогава какъв е смисълът от експертите?

Друг въпрос: защо като основна причина за провала на Русия в Първата световна война е посочен пълният дебилизъм на командирите и само случайно се споменава, че войниците дори не са имали нормални ботуши? Нямали са също и пушки, боеприпаси, снаряди, а често дори и храна.

След всички тези (и още много други) критики, въпроси и забележки, текстът в Би Би Си завършва с изненадващи похвали за финалния епизод. Посветен на последните дни на царското семейство в къщата на Ипатиев, той се оказва и най-силен – все пак го е снимал друг режисьор.

Най-убедителната и ужасна фигура от целия сериал се оказва Яков Юровски – болшевикът, ръководил екзекуцията на Романови. Безкомпромисен фанатик, който няколко дни преди убийството дава възможност на Романови да се причестят, като се преструва, че нищо лошо няма да им се случи…

Сцената на разстрела в мазето на Ипатиевия дом е заснета така, че наистина е страховита. Пияните – за кураж – войници, с треперещи ръце и устни, когато Юровски заповядва да приключват с принцесата, писъците… И най-ужасното, което е исторически вярно: в корсетите си принцесите били зашили всичките си бижута, скривайки малка част от семейното богатство. Куршумите отскачали от диамантите, така че наказанието се превърнало в ужасяващо, почти средновековно клане. Както казва един от експертите на филма:

„Това вероятно са най-скъпите бронежилетки в историята на човечеството.”

Царското семейство в сцена преди разстрела.

В края на сериала авторите отхвърлят драматургията и със скромен и прост език разказват как е открит безименният гроб, как са извършени ДНК тестовете, за които членове на други европейски кралски семейства, свързани с Романови, са предоставили биологичен материал (един от тях е херцогът на Единбург Филип, съпругът на кралица Елизабет II).

Жалко е, че последният епизод, който наистина е добре заснет и емоционално много силен, е предшестван от толкова много нехайство, грешки и неточности. Зрителите, които не познават руската история, може да останат със странни впечатления, завършва текстът в Би Би Си.

 

 

"Площад Славейков"

Коментари

Най

Следвайте ни

 
 

Още по темата

Още от категорията

Анкета

Кой ще понесе отговорността за НАПлийкс?