“Поезията обича тишината и въздуха. И когато стиховете се отделят и се покажат на бял свят, те изведнъж придобиват друг смсиъл, друга светлина и заживяват свой собствен живот. Така е и с книгите.”, казва поетът Георги Борисов пред БНТ. 

Неговата най-нова стихосбирка “На един дъх” събира поетични фрагменти и стихотворения, отлежавали десетилетия в тефтерите и бележниците му. Това е дванайсетата му поетична книга, която имаше своята премиера на 23 април в Камерната зала на Младежкия театър. 

Изданието е дело на Издателство за поезия “Да”, с редактор Силвия Чолева и художественото оформление от Донка Павлова.  

В краткия послепис към книгата, озаглавен „Наказаните стихотворения“, Георги Борисов споделя:

„Писал съм ги наистина на един дъх, за броени минути или, хайде, за час-два, без да вдигам глава и перо от хартията… Повечето съм нахвърлял, за да се поразкърша, наглася, настроя, преди аз самият да се „хвърля в солената бездна“. Как се отнасям към тях ли? Изненадаха ме, най-общо казано. Сториха ми се несправедливо принесени в жертва на пламтящото езическо божество, наречено поезия; бяха като деца, напъдени в съседната стая да учат и рисуват слънца и човечета, докато навън големите празнуват. И ме заболя сърцето.“

В представянето на книгата участваха проф. Цочо Бояджиев, проф. Клео Протохристова и поетът Васил Балев.

"Тази книга е най-вече за онези, които добре познават поезията на Георги Борисов. За тези читатели и почитатели текстовете, включени в “На един дъх”, идват като препотвърждение на усетите им за силата, за богатството, за автентичността на тази поезия", коментира проф. Клео Протохристова.  

Георги Борисов

"Аз деля поетите на две групи. Едни, към които причислявам себе си, са неделните поети, за които поезията е един възможен език и които могат да си позволяват многогодишни паузи от нея. Другите са автентичните поети - тези, за които всичко е поетично. Винаги съм смятал, че към тази група принадлежат Йосиф Бродски и Георги Борисов", заяви проф. Цочо Бояджиев

Кой е Георги Борисов?

Георги Борисов Богданов е роден на 17 юли 1950 г. в София. Завършва Френската езикова гимназия и Литературния институт "Максим Горки" в Москва (1974).

От създаването на списание „Факел" (1981) е негов заместник-главен редактор, а от 1990 г. - главен редактор.

За времето на своето съществуване сп. „Факел“ е единственото българско издание, посветено на съвременната руска литература и нейните забранени или маргинализирани автори, което запознава българските читатели с повече от хиляда писатели – мнозина от които непубликувани в собствената си страна в продължение на десетилетия. Сред тях са Андрей Платонов, Осип Манделщам, Даниил Хармс, Марина Цветаева, Александър Солженицин, Варлам Шаламов и други.

В началото на 90-те години Георги Борисов основава и става директор на издателствата “Факел” (1991-19950) и “Факел експрес” (1995), което дава начало на самостоятелната му издателска дейност след демократичните промени.

От 2009 до 2016 г. е главен драматург на Народния театър „Иван Вазов".

Автор е на поетичните книги „По пладне някъде в началото" (1977), „Оставете човека" (1981), „Врати" (1986), „Пришълец" (1992), „Живият бог" (1997), „Картаген" (2000), „Точно в три" (2008), „Какво ми каза свободата/ Что мне сказала свобода", стихотворения и преводи на български и руски език (2012, Москва, „Центр книги РуДомино"), ,Нищо" (2015), И замирисва на море" (2019), „Излизане от съня" (2020).

През 2021 г. излиза сборникът „Откаченият вагон", а през 2022 г. - „Хиатус. До пъпа на земята и обратно" в съавторство с Анатолий Корольов.

През 2024 г. издателство „Колибри" издаде двутомника му „Моите истории (1973 - 2023)" с негови непубликувани стихотворения, мисли и наблюдения, философски есета и мемоарна проза, литературни портрети и свидетелства.

Негови стихове са включвани в различни представителни антологии на българската поезия в САЩ, Великобритания, Франция, Германия, Русия, Турция, Чехия, Република Северна Македония, Хърватия и др. и са публикувани на повечето европейски езици.

Наред с това Борисов превежда от руски, френски и английски език и работи с автори като Пушкин, Блок, Хлебников, Хармс, Бродски, Аполинер и други.

Носител е на почти всички големи български литературни награди, сред които „Владимир Башев" за най-добра първа стихосбирка (1977), Голямата награда за поезия на в. „Труд" „Златен ланец" (1999), Националната награда „Иван Николов" за най-добра поетична книга (2001), Славейковата награда за лирично стихотворение (2007) и др. 

През 2009 г. става първият носител на националната награда „Милош Зяпков" за най-добра книга.

През 2021 г. получава „Орфеев венец" - за изключително високи постижения в съвременната българска поезия, и Голямата награда „Перото" за цялостен принос към българския литературен контекст.

През 2022 г. за „Откаченият вагон" (2021) Портал Култура му присъжда първа награда за хуманитаристика „заради неговата „немерена реч", която разширява пределите на българската словесност".

През 2023 г. става носител на националната награда за поезия „Никола Фурнаджиев".