Реалният ръст на БВП на България ще бъде 3,3 на сто през тази и 3,4 на сто през 2020 г.

Такива са очакванията за страната ни, които са част от лятната междинна икономическа прогноза за страните от ЕС за 2019 г., огласена днес от Еврокомисията. Тя бе представена от комисаря по икономическите и финансовите въпроси, данъчното облагане и митническия съюз Пиер Московиси.

Очакванията са в съответствие с пролетната прогноза.

Очаква се икономиката да отбележи по-бавен ръст през втората половина на годината. Такава ще бъде тенденцията и догодина. Причина са отрицателни външни влияния.

Какво се случва в еврозоната

През първото тримесечие на годината растежът е бил по-голям от очакваното поради редица временни фактори, като например меката зима и увеличаването на продажбите на автомобили. Растежът е бил благоприятстван и от мерките на фискалната политика, благодарение на които разполагаемият доход на домакинствата в редица страни е нараснал.

Краткосрочните перспективи пред европейската икономика обаче са помрачени от външни фактори, включително напреженията в световната търговия и значителната политическа несигурност.

Тези фактори са се отразявали отрицателно на доверието в производствения сектор, който е изложен в най-голяма степен на международната търговия. Очаква се това да доведе до намаляване на перспективите за растеж през останалата част от годината.

В резултат прогнозата за ръста на БВП в еврозоната от 1,2% през 2019 г. остава непроменена. А тази за 2020 г. е леко намалена до 1,4%, предвид очаквания по-умерен темп на растеж през останалата част от тази година.

Картината в ЕС

Прогнозата за БВП за ЕС остава непроменена - 1,4% през 2019 г. и 1,6% през 2020 г.

Докато по-рано тази година растежът е бил благоприятстван от редица временни фактори, перспективите за останалата част от годината изглеждат по-слаби. Причината е, че прогнозите за бързо възстановяване на световното производство и търговия отслабват.

Очаква се ръстът на БВП през 2020 г. да бъде по-висок, което отчасти се дължи на по-големия брой работни дни. Вътрешното търсене, по-специално потреблението на домакинствата продължава да бъде движеща сила за икономическия растеж в Европа благодарение на продължаващото увеличаване на пазара на труда.

През тази и следващата година се очаква БВП да нарасне във всички страни от ЕС. Той ще е значително по-голям в някои области като Централна и Източна Европа, Малта и Ирландия, отколкото в други като Италия и Германия.

Поевтиняването на петрола понижава инфлацията

Прогнозите за общата инфлация в еврозоната и в ЕС са били понижени с 0,1 процентни пункта през тази и следващата година главно поради по-ниските цени на петрола и малко по-слабите икономически перспективи.

Понастоящем се очаква инфлацията (Хармонизиран индекс на потребителските цени) в еврозоната да бъде средно 1,3% през 2019 г. и 2020 г. . Докато в ЕС се очаква да бъде средно 1,5% през 2019 г. и 1,6% през 2020 г.

Засилване на неблагоприятните фактори

Рисковете, свързани с глобалните икономически перспективи, са тясно свързани помежду си и имат предимно отрицателни последици. Продължаващата икономическа конфронтация между САЩ и Китай заедно с голямата несигурност около търговската политика на Вашингтон могат да доведат до запазване на текущия спад в световната търговия и производство и да засегнат други региони и сектори.

Това би могло да има отрицателни последици за световната икономика, включително чрез смущенията на финансовите пазари.

Напрежението в Близкия изток води също до повишаване вероятността за значително увеличение на цените на петрола.

Във вътрешен план излизането на Великобритания от ЕС остава основен източник на несигурност.