През 1989 г. милиони души излязоха на улиците по Москва и настояваха за демокрация. Ерата "Горбачов" доведе със себе си множество промени и хората ставаха свидетели на невероятни събития всяка седмица: чувстваха се все по-свободни с всеки изминал ден.

Много също осъзнаха, че за да се промени разложилата се съветска система, първо трябва да се осъзнае истината за сталинисткото минало. Това бе годината, в която бе учредена организацията "Мемориал", към която се присъединиха стотици активисти от целия СССР.

Някои от тях бяха прекарали дълги години в работнически лагери, други бяха политически дисиденти, които наскоро се бяха върнали от заточение, като ядрения физик Андрей Сахаров. Мисията бе ясна: да се възстановят спомените за жертвите на Сталин и да се направят общодостъпни. 

В началото на 90-те години малкият офис на "Мемориал" бе наводнен от посетители. Те носеха документи, мемоари от затвори и работнически лагери, писма, изтъкани затворнически якета с номера на затворници, назъбени лъжици и купички.

Някои представиха написани на ръка книги, бродерии, рисунки и акварелни бои, които бяха успели да прикрият по време на претърсването на килиите им. 

Това доведе до създаването на архив в "Мемориал" - колекция от хиляди фрагменти на семейни спомени.

По това време си мислехме, че това е само началото на дълъг процес и че новите ни политически лидери са осъзнали, че е твърде рисковано да се опрощава миналото. Но на реформистите им липсваше интерес към историята - те се бяха засили да връщат пазарната икономика.

Не забелязваха връзката между успешните икономически реформи и необходимостта от будно гражданско общество. Правителството на Борис Елцин коментираше съветските политически репресии само по време на избори, за да предотврати връщането на комунистите.

Скоро след това, в захвата на сериозна икономическа криза, "демокрацията" се превърна в мръсна дума за много руснаци. Те бяха разочаровани и чувстваха, че реформите никога не са били извършени. Руското общество се поддаде на изтощението и апатията. Престъпленията на "сталинизма" се възприемаха за толкова ужасяващи, че хората не искаха да прекарват време в мисли за тях.

До средата на 90-те години носталгията по съветския период започна да се събужда. Сивотата на ерата "Брежнев" с нейните безкрайни опашки и празни магазини започна да бъде представяна като период на мир и просперитет.  И постепенно нещо, което бе смятано за невъзможно по времето на "перестройката", се случи: сянката на Сталин отново се уголеми.

Възходът на Владимир Путин бе придружен с нова версия на патриотизма, която подчертава "героичните" и "светлите" аспекти на съветското минало. Образът на Сталин като авторитетен владетел, който е осигурил победата по времето на Втората световна война, бе възстановен. Тук отново силна роля изигра телевизионната пропаганда. 

Милионите, които загинаха по времето на репресиите, бяха избутани в ъглите на колективното съзнание.

Много руснаци днес възприемат освобождението на Източна Европа през 1989 г., падането на Берлинската стена и края на Студената война като поражение, дори като катаклизъм. В това няма нищо странно, след като Путин е определял разпада на СССР като "най-великата геополитическа катастрофа" на ХХ в. 

Днес лицето на Сталин Ви наблюдава повсевместно от билборди, стените на метростанции и прозорците на книжарници. Дузина негови паметници са изникнали из Русия.

Не че руснаците са забравили за пряката връзка между Сталин и насилията на режима му, които въздействаха на почти всяко семейство. По-скоро те не искат да мислят за терора, за това кой е отговорен или защо го е извършил. Те не са готови да се сблъскат с централната градивна колона на цялата система.

Настоящата възхита по нашите победи и изчистването на образа на Сталин са възможни, защото Русия няма концепция за бъдещето си. В каква държава искаме да живеем? Страна, която "се е изправила от коленете си" и следва свой, уникален път? Но какъв е този път?

Идеолозите на Кремъл не са успели да го маркират достатъчно ясно.

Трудно е днес да се мисли за 1989 г. без да се признае чувството за пропиляна възможност и разбита надежда. През първите години на Путин мълчаливото мнозинство замени възможността за свобота с обещания за "стабилност", а в по-късни години с гордостта на "Велика Русия" - сила, която начертава границите около себе си и се възприема за обградена крепост.

Всеки ден нашата свобода се смалява, по същия начин както се уголемяваше преди 30 години."Мемориал" на практика е единствената организация, която в продължение на десетилетия неуморно и без подкрепа от правителството е работила, за да съхрани спомените.

През 2016 г. властите я обявиха за "чуждестранен агент" също както други дузини неправителствени организации. Юрий Дмитриев, историк от региона Карелия, лежи в затвор вече три години заради скалъпени обвинения, а активистът за опазване на човешките права Оюб Титиев е преследван поради дейността си в Чечня.

Въпреки това все още има сили сред руското общество, които удържат. Хората искат да научат за съдбата на предците си.

"Мемориал" започна отново да получава подкрепа от много райони в страната. Нови доброволци се присъединяват към нашите инициативи въпреки всичките предизвикателства от властта.

Историята няма да бъде напълно пренаписана. Путин може и да е грижа за мнозина по целия свят, но в Русия за много от нас завръщането на демокрацията в страната ни ще бъде невъзможно, докато се проваляме в опитите си да осъдим Сталин и системата, която той създаде.

Ирина Щербакова е основателка на организацията "Мемориал". Анализът ѝ е публикуван в "Гардиън", преводът е на Клуб Z.