Номинациите за може би най-престижните награди в американската телевизия - „Еми", ще бъдат обявени утре. Наричани "телевизионните "Оскари”, те отличават най-добрата телевизионна продукция на малкия екран. Самата церемония ще се проведе след близо 2 месеца – на 22 септември 2019 г. За разлика от предишни години обаче през последната седмица медиите отвъд Океана се вълнуват не толкова кои ще бъдат номинираните сериали и шоута, а дали церемонията няма да падне жертва на движението #MeToo.

Причината е, че от Телевизионната академия на САЩ и от тв канала, притежаващ правата за излъчване на церемонията - Fox, все още не са обявили името на нейния водещия. В медийното пространство все повече се налага идеята, че наградите „Еми” може да последват примера на последните "Оскари" и да останат без "конферансие". И това за пореден път повдига въпроса дали движението #MeToo не оказва твърде голямо влияние върху различните форми на изкуство и дали прекалената толерантност всъщност не е започнала да се превръща в обществено лицемерие.

История и факти

Наградите „Еми” съществуват от 1949 г. През годините те си печелят славата на гарант за качество, тъй като „отсяват” най-стойностната продукция от телевизионната индустрия. С нарастването на влиянието на телевизията и появата на все по-разнообразна развлекателна продукция, призовете се разделят на два основни вида. „Еми” за дневните телевизионни предавания и „Еми” за телевизионно съдържание, излъчено в праймтайм. Наградите, предназначени за праймтайм продукциите включват спортни предавания, документални поредици, риалити формати и др. Самите отличия през годините променят своята концепция, но запазват високите си критерии за качество. Представяйки дългогодишната история на тези награди е разбираемо притеснението на американските медии дали те няма да се превърнат в жертва на някакви обществени движения.

За опасенията има причина - тази година "Оскарите" нямаха водещ, след като актьорът Кевин Харт беше обвинен в хомофобски изказвания. "Проблематични" се оказаха и всички потенциални кандидати да го заместят пред микрофона. И още тогава американските медии изразиха притеснения дали обвиненията срещу определени знаменитости не се превръщат в "лов на вещици"?

За и против #MeToo

Движението започна като споделяне във виртуалното пространство от жертви на сексуален тормоз на работното място, докато не се превърна в една от най-ярките кампании, защитаващи правата на жените. #MeToo помете като лавина политици, обществени фигури, бизнесмени, медийни магнати, актьори, режисьори, сценаристи, продуценти и други знаменитости, доказвайки, че никой не е недосегаем и за жертвите е възможно да има справедливост. Много влиятелни дами от различни професионални области признаха, че нееднократно са били подлагани на сексуален тормоз и посочиха редица случаи на дискриминация спрямо тях.

В резултат голяма част от законодателствата в Западна Европа включиха по-сериозни наказания за сексуалните посегателства и всякаква форма на тормоз на работното място. Известни знаменитости получиха ефективни присъди, а кариерите им бяха сринати със земята след поредица от разкрития за упражняването на сексуален тормоз. Едва ли има по емблематичен пример от Харви Уайнстийн.

Разкритията, възможността за възмездие, обществената нетърпимост към сексуалното насилие спрямо жените са все положителни резултати от #MeToo. Обаче няколко години по-късно трябва да признаем, че и най-добрите намерения понякога могат да се изродят. Все повече известни лица надигат глас срещу движението, което според тях не просто отдавна е изгубило свята първоначална цел, а направо се е превърнало в „разчистване на лични сметки”.

Истината е, че обвиненията на някони "жертви" могат да усъмнят и най-искрените поддръжници на #MeToo. Наскоро например една дама в САЩ е подала обвинение за това, че е чула как известен актьор разказва мръсен виц и се е почувствала лично засегната.

В действителност подобни ситуации отклоняват вниманието от истинската тема на движението - а тя е сексуалният тормоз на работното място. И, когато с нея се злоупотребява, много жени ще продължават да бъдат дискриминирани, а на #MeToo все повече ще се гледа като на някаква отмъстителна акция.

Най-негативно влияние например кампанията оказва върху различните форми на изкуство.

Изкуството и #MeToo

Независимо дали става въпрос за картини, филми, песни или книги изкуството, в която и да е от неговите форми, въздейства на сетивата ни. Границата между "позволено и непозволено" в изкуството е толкова тънка, че често определянето ѝ никак не е лесно. Точно затова ограничаването на проявлението на изкуството от различни обществени движения и заклеймяването на неговите представители от различни движения е нож с две остриета.

Да, за доказаните престъпления трябва да има съответстващи наказания, но не може заради няколко виновни цели гилдии да бъдат осъждани. Още повече от общество, което години наред съзнателно си е затваряло очите пред сексуалното насилие на работното място. В същото време то няма да намалее, защото съдът се занимава с обвинения, че някой е разказал мръсен виц в компания, а една от дамите се е почувствала обидена. Подобни обвинения вероятно ще имат точно обратния ефект - #MeToo все повече ще бъде принизявано до отмъстителна кампания, а истинските жертви на насилие отново няма да смеят да потърсят защита и справедливост, защото ще бъдат заклеймени, че разчистват лични сметки.

Проблемите трябва да се решават. Затова и колебанието дали да се назначи водещ на една от най-престижните церемонии в световната телевизионна индустрия е признак по-скоро на страх и малодушие да не се прекрачи граница, която току-виж обидила някого. Но както за сексуалните посегателства на работното място трябва да се говори в обществото, така неговият дневен ред не може да се подчинява на кампания, чието преекспониране има всички признаци, че ще върне проблема в изходна позиция.

Кой точно ще повярва, че въобще става въпрос за жертви на насилие, ако резултатът от #MeToo е страх да се назначи водещ на церемония за телевизионни награди?!

----

* Този материал е създаден по проект "Генерация Z".