Социологическите прогнози чертаят най-вероятно дясноцентристко мнозинство в следващия парламент, съставено от ГЕРБ и РБ. При реформаторите дясното не е под въпрос – там проблемът е доколко те са единен политически субект. При партията на Борисов дисциплината и субектността не предизвикват съмнения, но пък мнозина биха оспорили идентификацията им като „десни“.

Като оставим настрана междупартийните закачки, сериозната тема е съвременният популизъм. Какво представлява той, какви са проявите му, по какво може да бъде разпознат? 

Идеология

Популизмът е минималистична идеология: политикът "отразява" волята на народа, като народът се разбира като хомогенно тяло. Оттук идва и връзката с национализма - в нацията няма място за сериозни различия, тя е монолитна. Съвременният популизъм идва в две форми: едната е радикално-националистична (Йобик в Унгария, Национален фронт във Франция), другата е центристка (Берлускони, Бепе Грило, Найджъл Фараж, НДСВ в началния си период и др.) Популистките формации често присъстват по двойки в партийните системи - по-радикално националистическа и по-умерена.

От тази гледна точка ГЕРБ се разполага в центристкото пространство, подобно на партиите на Виктор Орбан в Унгария, Роберт Фицо в Словакия, или консерваторите на Качински в Полша. Както се вижда от това изреждане, популистите не са задължително десни или леви – те са такива, каквито според тях е голямото мнозинство в политическата им общност. Бойко Борисов, например, не е десен, понеже е страстен привърженик на някаква дясна идеология или ценности, а поради факта, че според него по този начин ще привлече максимално количество гласове. Популистът не „образова“ хората – той не е идеолог и пропагандатор. Той представя хората, такива каквито са, вслушва се в гласа им, нагажда се към техните предпочитания. Популистът не е част от „просветителския елит“ – напротив, той е част от народа.

Точно тук се появява, обаче, сериозен проблем за ГЕРБ като популистки проект. В евентуален втори мандат и партията, и най-вече Бойко Борисов все повече ще бъдат разпознавани като част от елита, а не като някаква негова опозиция. Това обяснява и избледняването на харизмата на Борисов – той вече не е такъв обект на всенародна възхита, какъвто беше през 2009 г.

Партийна организация

Друга характеристика на съвременния популизъм е липсата на необходимост от тежка и развита партийна организация. Понякога такива партии израстват на гърба на телевизии, като "Атака", НФСБ, ББЦ и е трудно да се каже каква е разликата между партия и медия. При всички случаи тези партии имат нужда от медийно атрактивни лидери. Нещо повече, харизмата на даден лидер, освен на неговите качества, се дължи и на медийния образ, който му се създава. В нашия случай Бойко Борисов като медиен продукт се формира на базата на два фактора. Първо, на естественото му умение да общува пред камера, което допада на огромен кръг хора. На второ място, обаче, този медиен образ беше тиражиран, лустросван и преекспониран от корпоративно-медийни групи като тази на г-дата Пеевски и Василев. Без подобна подкрепа, медийната харизма на Борисов не би била същата в периода 2007-2013 г., което стана пределно ясно с обръщането на Пеевски-Василевите медии срещу политическия им фаворит след февруари 2013 г. В резултат на това обръщане (което наскоро пак бе ревизирано) днес все пак имаме по-сложен и нюансиран образ на Борисов в сравнение с едноплановостта на всенародния любимец от 2009 г. Това, обаче, също ограничава привлекателността на Борисов като популистки лидер.

Български варианти

ГЕРБ не идва на голо поле. Популизмът у нас започна да се налага от 2001 г. насам. НДСВ беше първата успешна формация, която хвана кормилото на управлението. Преди това и Жорж Ганчев се вписваше в този модел, но едва с НДСВ той стана доминиращ, а не маргинален. НДСВ бързо се трансформира от мощно популистко движение в малка либерална партия, обаче. Следващата популистка вълна беше през 2005 г. с "Атака", която зае нишата на радикалния национализъм. ГЕРБ повтори НДСВ през 2013 г., а НФСБ повтаря "Атака" сега.

Един въпрос, който българската история поражда, е доколко популизмът може да бъде успешна, трайна партийна стратегия. НДСВ показа, че харизмата на лидерите се износва сравнително бързо, а оттам до изчезването на партията пътят е кратък. В международен план, Виктор Орбан като че ли е най-успешният и траен популистки проект, но неговата трайност е силно проблематична. В крайна сметка, Орбан успя да се „окопае“ във властта с промяна на конституцията, промяна на избирателната система и на всички по-важни закони в страната, със сериозна медийна доминация и натиск върху всички независими структури на гражданското общество.

ГЕРБ засега показва завидна устойчивост и жизнеспособност, без да разчита на такива крайни мерки. В ГЕРБ тече и нещо като трансформация в по-традиционна дясноцентристка партия, но тази трансформацията далеч не е завършила. Белезите на тази незавършеност са следните: промискуитетната коалиционна политика - може да се коалира с всеки; голяма зависимост от харизмата на лидера и медийното му присъствие; опортюнистично политическо поведение, което не е ограничено от програмни или принципни ангажименти.  

Лявото и дясното в България

Популизмът, както стана дума, може да е и ляв, и десен, а понякога може да бъде и двете едновременно. Типичен пример е Бареков, който е консерватор, защитаващ бедните и миньорите. Няма нещо специфично в популизма, което да го обвързва повече с лявото или дясното. Много често популистите претендират да са отвъд това разграничение. Така е и у нас. Например, ГЕРБ има дясноцентристка ориентация не защото е популистки проект; нито пък популизмът особено му пречи да се идентифицира в дясно. По същия начин, в икономически план "Атака" клони днес повече наляво, но не заради популизма си: тя би могла да е популистка и ултрадясна.

Навлизането на популизма в България разби традиционните партийни фамилии и внесе смут в системата. БСП и ДПС на пръв поглед изглеждат като две формации незасегнати в такава степен от популизма (както и РБ в момента). Но рискът за тези формации е да се превърнат в нишови представители: ДПС така или иначе разчита на малцинствен вот, БСП се специализира в представителство на възрастните хора, а РБ засега не успява да надхвърли рамките на градската буржоазия и интелигенция. Проблемът на не-популистките формации е, че те рискуват да загубят масовостта си, възможността си да мобилизират мнозинства. Не случайно, от 2001 г. насам имаме или популистки мнозинства, или сложни коалиции от партии, които трудно се приемат от хората.

Популизъм и антилиберализъм

Наистина популистките партии в много случаи са и антилиберални. Например в Унгария, днес и Йобик и Фидес са обединени в атаката си срещу либерализма. Но не навсякъде е така. НДСВ и Берлускони в Италия са например изключения. ГЕРБ също не е се е идентифицирал като антилиберална формация, макар, че на моменти се е изкушавал да го направи. Когато си сътрудничеше с "Атака", например. Националпопулистите по принцип са антилиберали. Така е и у нас.

Ще завие ли в антилиберална посока ГЕРБ при евентуален втори мандат? Това е един от сериозните въпроси, на който към момента няма ясен отговор. Съветници на Борисов – като бившия конституционен съдия Георги Марков – са пламенни адвокати на модела на Орбан (с цялата му партизанщина). Ако подобни гласове надделеят, ГЕРБ може да се превърне в сериозен проблем за страната. Борисов предпочита да балансира между различни крайности, да играе ролята на арбитър между различни лобита и позиции, но все пак изкушението „Орбан“ може да промени и вкусовете му. 

Все пак трябва да се каже, че нашият политически спектър не е изнесен толкова в посоката на крайнодясното, както е в Унгария. По принцип, радикалните националпопулисти са против малцинствата, либералната интелигенция, чужденците-имигрантите, либералните партии, проевропейските партии, ЕС. Центристкият популизъм – от типа на ГЕРБ - няма такава остра зависимост от обозначаването на "враг". В сравнителен план, обаче, трудно ще видите популистка партия да защитава малцинствата или имигрантите, да е принципно, а не ситуационно проевропейска. И по отношение на ГЕРБ тази ситуационност е видима. Да, Меркел е нашият приятел, но и Путин е голям лидер, с който си говорим.

Популизъм и демагогия

Популизмът не трябва да се свежда до демагогия - предизборното послъгване, в което всички партии са замесени. Да, има безумни идеи, като отварянето на милиони работни места (при половин милион безработни), затварянето на границата с Турция и пр., и пр. Демагогът казва това, което хората искат да чуят, без особено желание да ги образова, да се ангажира сериозно с темата за възможното, а не желаното. По това демагогът е близък до популиста.

Хората трябва да си зададат въпроса за експертността на даден политик: разбира ли той от нещата, за които приказва? Има ли екип, който да му помага в сложните казуси? Има ли опит в решаването на сложни проблеми? Има ли нужното образование? Тези въпроси ще са достатъчни, за да се отсее много предизборна плява от зърното истина, но политическата любов също е сляпа. Други техники на разпознаване на демагогията са свързани с използването на клишета: "влака стрела до Бургас, тунела под Шипка, вдигане на заплатите до средното за Европа, образователен ценз за гласуване", например, са все фрази, които издават демагога в България.

Къде се позиционира ГЕРБ в тази картина? Макар и популистка, ГЕРБ не е демагогска партия от рода на формациите на Яне Янев или Бареков, например. Самото придържане към фискална и финансова дисциплина (особено по времето на Дянков) беше сериозна противотежест на тежненията към демагогия. В този смисъл, демагогията не е същностна черта в съвременния популизъм: тя е обичан аксесоар, а не е нещо, което отличава популиста от останалите. 

Опасността от популизма

Популизмът променя цялостно политическия живот, начина на водене на дебати, медийната политика в страната. Твърде много внимание се отделя на презентацията, на изграждането на медиен образ на определени личности, на въпроси от лично естество, целящи да докажат/съсипят моралния интегритет на политиците. Наред с тези особености, обаче, по-реалните опасности, свързани с популизма, са следните:

Отлагане на необходими реформи, ако не са популярни. Популисткото управление е на автопилот. То се насочва към сектори, които носят незабавна популярност и подкрепа (магистрали, строежи на спортни зали, показни полицейски акции и пр.) и отлага дългосрочни непопулярни реформи, като здравеопазване, енергетика и т.н.;

  • Поради тази инерционност, в състояние на криза популистката партия може да загуби контрол и управляемост на ситуацията;
  • Съществува и опасност от окопаване във властта (стил Орбан), която поне засега у нас не е толкова ясно изразена;
  • Също така, възможна е радикализация на по-малките популистки партии, особено в кризисни ситуации в икономиката, с имигранти и т.н. Тази радикализация може да се изрази в нарастване на демагогията, но и в реални действия. Наред с обещанията за рязко вдигане на заплатите и милионите работни места, наред с влаковете стрела и тунелите под планите, вече чуваме и истински тревожни партийни обещания: излизането от Европа, ангажиментите по руски проекти със съмнителна за България изгода, забраната на ДПС и затварянето на границата и т.н. Одържавяването на ЕРП-тата също ще ни донесе загуби, както стана в Албания.

Анализът дотук показва, че популизмът е сложен, многопластов политически феномен. Той е успешна технология за мобилизация на гласове и за организация на политическа партия. Той може да вдъхне нов живот на стагниращи партийни ситеми, но може да роди и много нови опасности. Точно в този ключ трябва да бъде разглеждан и популизмът на ГЕРБ – не като обиден етикет, използван в политическата надпревара, а като понятие, което може да ни даде по-добра представа за реални политически тенденции. С ползите и рисковете, които те носят.

 

Даниел Смилов е политолог и специалист по сравнително конституционно право. Той е програмен директор на Центъра за либерални стратегии- София, ежегоден гост-преподавател в Централно европейския университет, Будапеща и преподавател по теория на политиката в катедра „Политология” на СУ „Св. Кл. Охридски”.

Текстът е написан специално за Клуб Z.