Article_top

Инициатива за поставяне на мемориална плоча в памет на Борис Стругацки (1933 – 2012) пред дома му била посрещната от служители в кметството на Санкт Петербург с искане да им бъде предоставен документ, че е бил писател. Това съобщи в събота пред радио „Эхо Москвы” Борис Вишневски, член на градския съвет от партията „Яблоко”.

Вишневски разказва, че вече имало готов проект за паметната табела, избрано било мястото – пред дома, в който  починалият преди 7 години писател е живял, практически бил решен и въпросът със заплащането, но от Комисията по култура в общината настоявали да им бъде представено удостоверение, че Борис Стругацки наистина е бил писател.

Според Вишневски, такъв бюрократичен абсурд и невежество не характеризират по най-добрия начин Комисията по култура на Санкт Петербург.

В неделя, 14 юли, председателят на комисията Константин Сухенко коментира пред друго радио – „Говорит Москва”, че паметната плоча на Борис Стругацки няма как да се постави, ако не бъдат представени изискваните от закона документи.

„Всяка дума, която се изписва на паметна плоча, трябва да бъде потвърдена от справка в архива, за която да бъде издаден документ. Това изискване се отнася за всички такива паметни знаци. Борис Стругацки е бил също така сценарист и переводач. Но ето ние пишем, че е бил писател. А по принцип бихме могли да напишем, че е бил преводач”, заяви председателят на комисията.

Според него законодателството не може да предвиди всички възможни ситуации. Така той коментира възмущението на Борис Вишневски от чиновническото искане за документално доказателство, че Борис Стругацки е бил писател.

Борис Стругацки почина през ноември 2012 г. на 79-годишна възраст след сериозно заболяване. В края на същата година градският съвет на Санкт Петербург пое инициативата да назове улица или площад в града в чест на братя Стругацки, а също така да се постави мемориална плоча на жилищната кооперация на улица „Победа“.

Борис Стругацки е роден през 1933 г. в Санкт Петербург (Ленинград). Неговият брат и съавтор на много произведения Аркадий Стругацки (1925 – 1991) също прекарва по-голямата част от живота си в града. Прочутите автори на научна фантастика са написали заедно 27 романа и повести, три пиеси и значителен брой разкази.

Площад Славейков

 

Инициатива за поставяне на мемориална плоча в памет на Борис Стругацки (1933 – 2012) пред дома му била посрещната от служители в кметството на Санкт Петербург с искане да им бъде предоставен документ, че е бил писател. Това съобщи в събота пред радио „Эхо Москвы” Борис Вишневски, член на градския съвет от партията „Яблоко”.

Вишневски разказва, че вече имало готов проект за паметната табела, избрано било мястото – пред дома, в който  починалият преди 7 години писател е живял, практически бил решен и въпросът със заплащането, но от Комисията по култура в общината настоявали да им бъде представено удостоверение, че Борис Стругацки наистина е бил писател.

Според Вишневски, такъв бюрократичен абсурд и невежество не характеризират по най-добрия начин Комисията по култура на Санкт Петербург.

В неделя, 14 юли, председателят на комисията Константин Сухенко коментира пред друго радио – „Говорит Москва”, че паметната плоча на Борис Стругацки няма как да се постави, ако не бъдат представени изискваните от закона документи.

„Всяка дума, която се изписва на паметна плоча, трябва да бъде потвърдена от справка в архива, за която да бъде издаден документ. Това изискване се отнася за всички такива паметни знаци. Борис Стругацки е бил също така сценарист и переводач. Но ето ние пишем, че е бил писател. А по принцип бихме могли да напишем, че е бил преводач”, заяви председателят на комисията.

Според него законодателството не може да предвиди всички възможни ситуации. Така той коментира възмущението на Борис Вишневски от чиновническото искане за документално доказателство, че Борис Стругацки е бил писател.

Борис Стругацки почина през ноември 2012 г. на 79-годишна възраст след сериозно заболяване. В края на същата година градският съвет на Санкт Петербург пое инициативата да назове улица или площад в града в чест на братя Стругацки, а също така да се постави мемориална плоча на жилищната кооперация на улица „Победа“.

Борис Стругацки е роден през 1933 г. в Санкт Петербург (Ленинград). Неговият брат и съавтор на много произведения Аркадий Стругацки (1925 – 1991) също прекарва по-голямата част от живота си в града. Прочутите автори на научна фантастика са написали заедно 27 романа и повести, три пиеси и значителен брой разкази.

Площад Славейков

Коментари

Просто са драматизирали класиката.

Бледа и скучаеща гражданка с бели къси чорапи и бяло таке с помпон седеше на виенски стол пред входа за верандата откъм ъгъла, там, където в зеленината на живия плет имаше отвор за влизане. Пред нея върху обикновена кухненска маса беше сложена деловодителска книга или нещо подобно, в която гражданката по неизвестни причини записваше посетителите на ресторанта. Тази именно гражданка спря Коровиев и Бегемот.

— Картите ви? — тя гледаше учудено пенснето на Коровиев, както и примуса на Бегемот и скъсания му лакът.

— Хиляди извинения, какви карти? — учуди се Коровиев.

— Вие писатели ли сте? — на свой ред попита гражданката.

— Абсолютно — отговори с достойнство Коровиев. — Прелест моя… — подхвана нежно Коровиев.

— Аз не съм прелест — прекъсна го гражданката.

— О, колко жалко — каза разочаровано Коровиев и продължи: — Добре, щом не желаете да бъдете прелест, което би било твърде приятно, недейте. Но вижте какво, нима за да се убедите, че Достоевски е писател, трябва да му искате карта? Та вземете наслуки пет страници от който и да било негов роман и без всякаква карта ще се уверите, че имате насреща си писател. Впрочем предполагам, че той изобщо не е имал карта! Ти как мислиш? — обърна се Коровиев към Бегемот.

— Бас държа, че не е имал — отвърна оня, сложи примуса на масата до книгата и избърса потта от окаденото си чело.

— Вие не сте Достоевски — каза гражданката, баламосвана от Коровиев.

— Не се знае, не се знае — отвърна той.

— Достоевски е умрял — каза гражданката, но някак не твърде уверено.

— Протестирам! — възкликна разпалено Бегемот. — Достоевски е безсмъртен!

— Картите, граждани — каза гражданката.

— Но моля ви, това е направо смешно! — не се предаваше Коровиев. — Не картата прави писателя, а онова, което той пише. Откъде знаете какви замисли се роят в главата ми? Или в тази глава? — и той посочи главата на Бегемот, от която оня веднага свали каскета, сякаш за да може гражданката по-добре да я огледа.

— Отстранете се, граждани — вече нервно каза тя. Коровиев и Бегемот се дръпнаха и направиха път на някакъв писател със сив костюм, по лятна бяла риза, без връзка, с яка, извадена върху яката на сакото, и с вестник под мишница. Писателят кимна любезно на гражданката, драсна пътьом в поднесената му книга някаква заврънкулка и се запъти към верандата.

— Уви, не нам, не нам — тъжно заговори Коровиев, — а нему ще се падне ледената халба бира, за която ние, нещастните скитници, така мечтаехме. Положението ни е окаяно и тежко и не знам какво да правим.

Най

Следвайте ни

 
 

Още по темата

Още от категорията